28. За речта на ангелите

[Hristo Vatev]

28.

За речта на ангелите

 

 

234.

Помежду си ангелите говорят както хората на земята, и също като тях за различни неща: за домашни и гражданс­ки дела, за моралния и духовния живот — само с разликата, че [си] говорят по-умно от хората, тъй като мисълта им произтича от по-дълбок източник. Често пъти можех да общувам и разговарям с тях, понякога като приятел с приятели, понякога като непознат с непознати, и понеже тогава бях в еднакво състояние с ангелите, бях напълно убеден, че разговарям с хора на земята.

 

 

235.

Ангелската реч, също като човешката, се състои от думи, които се произнасят чрез звуци, а звуците пък се възприемат. Ангелите, също като нас, имат уста, език и уши; имат също атмосфера, в която звуците на техния говор се разпростират; но тя е духовна, пригодена за ан­гелите, които са духовни създания. Ангелите дишат в своята атмосфера, като чрез вдишването и чрез издиш­ването произнасят думите - съвсем по същия начин, как­то правят хората в своята атмосфера.

 

 

236.

За всички на Небето има един език; всички се разбират един друг, към каквото и общество да принадлежат -било близко, било далечно. Обаче те не изучават този език, той е вроден всекиму, като произтича от неговите мислене и чувство; звукът на речта съответства на чувствата им, а звукосъчетанията, т.е. думите, съот­ветстват на идеите на мисълта, които идват от чув­ството. От тук, щом като езикът съответства на тези неща, той също е духовен, бидейки звучащо чувство и говоряща мисъл. Ако внимава, всеки може да узнае, че всяка мисъл произтича от чувството, присъщо на любов­та, а също така, че идеите на мисълта са различни фор­ми, в които се разпределя общото чувство на любов. Няма мисъл и идея без чувство - то е техният дух и тех­ният живот; ето защо ангелите само по речта разбират какъв е другият, само по гласа узнават какво е неговото чувство, от звукосъчетанията или думите разбират ка­къв е неговият разум. На по-мъдрите ангели им стига едно изречение, за да разберат какво е нечие господства­що чувство, защото тъкмо върху него обръщат особено внимание. Знае се, че във всекиго чувствата биват раз­лични: едно е, когато се радваш, друго е, когато скърбиш, едно е, когато изпитваш милост или състрадание, друго е, когато постъпваш искрено и честно, едно е при любов и обич, друго е при гняв и ревност, едно е при преструва ­не и лицемерност, друго е при стремеж към почит и сла­ва и така нататък; обаче господстващото чувство или господстващата любов остава една и съща във всички състояния. Затова по-мъдрите ангели, които я възприе­мат, узнават от речта цялото състояние на другия. От множество преживявания ми бе дадено да узная, че е така. Чувах ангели да разкриват живота на другия, само като го слушат; дори ми казаха, че узнават всичко за живота му по няколко негови мисли: от тях разбират каква е негова­та господстваща любов, която съдържа в себе си по ред всичко; обясниха ми също така, че речта е единствената книга на човешкия живот.

 

 

237.

Ангелският език няма нищо общо с езиците човешки, ос­вен при някои думи, чието звучене отразява някакво чув­ство; дори не със самите думи, а с тяхното звучене, за ко­ето ще говорим впоследствие. Че ангелският език няма нищо общо с човешки езици личи от това, че за ангели­те е невъзможно да произнесат и една дума от човешкия език. Някои са опитвали, но не са успели; те могат да произнасят само онова, което се съгласува напълно с техни­те чувства; което не се съгласува с чувствата, е против самия им живот, понеже животът произтича от чувст­вата, а от тях идва речта на ангелите. Беше ми казано също, че първият език на хората от нашата земя, бидей­ки даден на хората от Небето, се схождал с ангелския, и че еврейският език донякъде се схожда с ангелския.

 

 

238.

Щом речта на ангелите съответства на тяхното чувс­тво, идващо от любовта, а небесната любов е любов в Гос­пода и обич към ближния (виж гл.13-19), това показва. Колко красива и приятна е тяхната реч, която въздейства не само върху слуха, но и върху вътрешното начало в ума на слушателите. Един коравосърдечен дух, с когото разгова­рял един ангел, толкова се трогнал, че заплакал, казвайки, че не може да се удържи, защото чувал самата любов да му го­вори. После казал, че дотогава никога не бил плакал.

 

 

239.

Речта на ангелите е пълна също с мъдрост, защото про­изтича от вътрешността на тяхната мисъл, а вътреш­ната им мисъл е мъдрост — така, както вътрешното им чувство е любов. Техните любов и мъдрост се свързват в

речта, правят я толкова пълна с мъдрост, че с една дума може да изрази онова, което човекът не може да каже с хиляди думи; освен това идеите на тяхната мисъл обхва­щат неща, които човекът нито може да схване, нито, още по-малко, може да изрази; ето защо, онова, което е видяно и дочуто на Небето, се нарича неизразимо - оно­ва, което ухо никога не е чувало, и око никога не е вижда­ло. Че това е така, се убедих от личен опит. Бях въвеж­дан понякога в същото състояние, в което се намираха ангелите, като в това състояние разговарях с тях и раз­бирах всичко, което ми казваха. Но когато се връщах към предишното си положение, значи в присъщото на хората природно мислене, и пожелавах да си припомня чутите от мен неща, не успявах. Имаше хиляди неща, които не бяха пригодни за идеите на природната мисловност, сле­дователно, неизразими иначе, освен само в преливащи цветове на небесната светлина, но не и в човешки слова. Идеите на ангелските мисли, от които произлизат техните слова, всъщност са промени в небесната светлина, а чувствата, от които идват звуците на думите, са про­мени в небесната топлина, защото небесната светлина е Божия истина или мъдрост, а небесната топлина е небес­но благо или любов (виж гл.126-140); от Божията любов произтича чувството на ангелите, а тяхната мисъл про­изтича от Божията мъдрост.

 

 

240.

Тъй като ангелската реч произлиза пряко от тяхното чувство, както бе обяснено (виж гл.236), идеите на мисъл­та са различните форми, в които се съдържа общото чув­ство, то ангелите могат за минута да изразят онова, ко­ето човекът не би смогнал за половин час и могат само с няколко думи да обяснят описаното върху множество страници. Това също ми бе засвидетелствано от много преживявания. Идеите на ангелската мисъл и думите на речта им са едно цяло, както причината и действието, защото думите съдържат като действие онова, причина за което са идеите на мисълта. Затова всяка дума носи в себе си толкова много смисъл. Когато отделните части на мисълта, т.е. частите на ангелската реч, се явяват в зрима форма, те изглеждат като тънки вълни около анге­лите или заобикаляща атмосфера, в която има безброй елементи; те са породени от тяхната мъдрост и про­никвайки в мисълта на другия, й въздействат. Идеите на мисълта при всекиго (както ангел, така и човек) при­добиват зрима форма в небесната светлина, когато това бъде угодно на Господа.

 

 

241.

Ангелите от небесното царство на Господ говорят така, както ангелите от духовното царство на Господ; но не­бесните ангели говорят из по-вътрешна мисъл от духов­ните ангели; тъй като небесните ангели са в благото на любовта към Господ, те говорят из мъдростта, докато духовните ангели, които пребивават в обич към ближния (която в своята същност е истина, гл.215), говорят из ра­зумността, защото мъдростта идва от благото, а разум­ността идва от истинното. Така че речта на небесните ангели е подобна на леко течение, мека и почти непрекъс­ната, докато онази на духовните ангели е малко по-треп­тяща и по-накъсана. Затова в речта на небесните ангели звучат гласните О и У, докато гласните И и Е се чуват в речта на духовните ангели. Гласните представят зву­ка, който изразява чувството, защото, както вече се каза ( виж гл.236), звукът на ангелската реч съответства на чувствата, а членоразделните звукосъчетания - думите - съответстват на идеите на мисълта, които също идват от чувствата. Тъй като гласните не принад­лежат към езика, а към извисяването на звуците в отдел­ните думи според различните чувства, според състояни­ето на всеки, в еврейския гласните не се пишат и се изго­варят различно. Именно от тук ангелите разбират какъв е човекът, що се отнася до чувствата и любовта. Речта на небесните ангели няма също така твърди съгласни и рядко минава от една съгласна към друга, без да вмъкне ня­коя дума, която да започва с гласна. Ето защо в Словото често се вмъква частицата и, както биха могли да уста­новят онези, които го четат на еврейски, където тя се произнася меко и звучи като гласна както в началото, така и в края на думите. От думите в Словото на еврейс­ки може дори да се узнае кое принадлежи към небесното, кое принадлежи към духовното; тоест, дали съдържа иде­ята за благо или идеята за истина. Думите, които се отнасят към благото, съдържат много У и О, понякога и А, а пък онези, които се отнасят към истината, използват главно Е и И. Тъй като чувствата се проявяват първо в звуците, то и при човешката реч се предпочитат думи, съдържащи главно О и У, когато се говори за високото, като например за Небето и за Бога. По същия начин музи­калните звуци се извисяват, изразявайки високото; те звучат иначе, когато става дума за обикновеното; ето защо изкуството на музиката (Аrs musicae) може да изра­зява различни видове чувства.

 

 

242.

В речта на ангелите има определена съгласуваност, Която не може да бъде описана; съгласуваността идва от обстоя­телството, че мислите и чувствата, които пораждат речта, се проявяват и простират според формата на Небето; според тази форма всички се свързват в общества и според тази форма протича всяко общуване; че ангелите се свързват според формата на небето и че техните чувс­тва преливат в тази форма, виж по-горе (гл.200-212).

 

 

243.

Същата реч, каквато съществува в духовния свят, е вро­дена и на всеки човек във вътрешността на неговия ра­зум. Но понеже тя не се проявява при хората в думи спо­ред чувствата, както при ангелите, човек не знае за ней­ното съществуване. Все пак, когато отиде в другия жи­вот, човекът говори един и същи език с ангелите и с ду­ховете, знае да говори на него, без никога да го е учил. По­вече за това ще се каже по-нататък.

 

 

244.

Речта е една за всички на Небето, както вече се каза по-горе, само дето варира: речта на по-мъдрите ангели е по-съкровена и по-изпълнена с разни оттенъци на чувствата и идеите на мисълта; речта на по-малко мъдрите е по-по­върхностна и по-невдъхновена, докато речта на прости­те души, бидейки още по-недълбока, е съставена от думи, при които смисълът се измъква по такъв начин, както се случва, когато хората си говорят. Има също така реч чрез израженията на лицето, завършваща в звуци, измене­ни от идеите; има и реч, в която небесните образи се смесват с идеите, а идеите добиват зрима форма. Има и реч с жестове, съответстващи на чувствата и изобра­зяващи същото като думите. Има също реч на общото чувство и на общата мисъл. Има гръмовна реч, а и много други.

 

 

245.

Речта на злите и адски духове е също духовна, защото идва от чувствата, само че от злите чувства, и значи от нечисти идеи, които са крайно противни на ангелите. Адските езици са противоположни спрямо езиците на Не­бето; поради това злите духове не понасят ангелската реч, а ангелите не понасят адското слово; за тях то е като зловоние, което дразни обонянието. Речта на лице­мерите, т.е. на онези, които могат да се представят за ангели на светлината, е подобна по своите думи на ангел­ската реч; що се отнася обаче до чувствата и следова­телно до идеите на мисълта, тя е нейна пълна противо­положност. Затова, когато мъдрите ангели узнават как­ва е тяхната реч по своето вътрешно качество, тя заз­вучава като скърцане на зъби и започва да всява ужас в са­мите лицемери.