Jump to content

29. За разговорите на ангелите с хората


Recommended Posts

29.

За разговорите на ангелите с хората

 

 

246.

Ангелите, които общуват с хората, не говорят своя език, а езика на човека или някои друг език, който човекът познава, но не език, който му е непознат. Това е така, по­неже ангелите, когато разговарят с човека, се обръщат към него и се съединяват с него, като чрез съединението на ангела с човека двете страни започват да мислят по един и същ начин; а тъй като мисълта на човека е съгла­сувана с неговата памет и речта му произтича от нея, той заговорва с ангела на един и същи език. Освен това, когато ангели или духове дойдат при човека и се съеди­нят с него чрез разговарянето, те проникват в неговата памет така, че сякаш от само себе си знаят всичко, кое­то знае самият човек, включително езиците. Когато раз­говарях с ангелите за това, им Казах, че те могат да пред­полагат, че говорят с мен на моя майчин език, но само из­глежда така, тъй като не говореха те, ами самият аз, за­щото (виж гл.237) ангелите не могат да произнесат дори и една дума на човешки език. При това, езикът на хората е природна същност, докато ангелите са духовни създа­ния, а духовното не може да създаде нищо по природен начин. Те отвърнаха, че знаят: говорейки с човека, се свързват с неговата духовна мисъл, но понеже тя прелива в неговата природна мисъл, която се съгласува с неговата памет, езикът на човека започва да им изглежда като те­хен, както и всички негови познания. Така е, понеже Гос­поду е угодно да съществува подобно съединяване и един вид вътрешно присъствие на Небето сред хората. Но днес състоянието на човека е друго, така че подобно съ­единение е налице вече не с ангелите, а с духовете, които не са на Небето. По този въпрос разговарях също така и с духовете, но те не искаха да повярват, че говори човек, а че говорят те в човека, така щото не човек знае това, което знае, а те, значи всичко онова, което знаем, идва от тях. Аз много пъти исках да ги убедя, че не е така, но напразно. Там, където става дума за света на духовете, ще обясним кои се разбират под названието „духове“ и кои под названието „ангели".

 

 

247.

Това, че ангелите и духовете са толкова тясно свързани с хората, та човешкото им изглежда като че ли тяхно собствено, е поради следното обстоятелство: при чове­ка има такова съединяване между духовен свят и приро­ден свят, щото те са сякаш едно и също. Така или иначе, понеже човекът се е отделил от Небето, Господ е пред­видил за всекиго ангели и духове, чрез които да бъде уп­равляван от Господа; по тази причина съществува така­ва тясна връзка. Нещата биха стояли по друг начин, ако човекът не се бе отделил, защото тогава щеше да бъде управляван от Господа чрез общото въздействие на Небето, без обвързване с ангели и духове. Но върху този въпрос ще се говори обстойно по-долу, където ще става дума за връзката на Небето с човека.

 

 

248.

Когато ангели или духове говорят с човека, речта им зву­чи така, както когато хората говорят един с друг, с тази разлика, че не я чува никой от стоящите наблизо, а един­ствено самият той. Така е, понеже речта на ангелите и духовете се влива първо в мисълта на човека, а след това достига по вътрешни пътища до органите на слуха, вър­ху които въздейства отвътре; докато разговорът на човек с човек се излива първо във въздуха и по външни пъ­тища се влива в слуховия орган, като му въздейства от­вън. От тук става ясно, че думите на ангелите и духове­те към хората биват чути вътре в човека и че задвиж­ват слуховите органи по същия начин [както разговарянето на човек с човек], бидейки дори също така звучни. Че словата на ангели и духове достигат до ушите отвът­ре, пролича за мен по това, че те се вляха и в моя език, като го накараха да трепти, макар и не с онова движение, чрез което човекът разчленява звуците на речта в думи.

 

 

249.

Да се говори с духовете в наши дни обаче е доста рядко, защото е опасно, понеже тогава духовете знаят, че са при хората, докато иначе не го знаят. Злите духове са такива, че изпитват смъртна омраза към човека и нищо друго не въжделеят повече от това, да погубят неговата душа и неговото тяло; това действително се случва с онези, които твърде много се отдават на фантазии - до­там, че да отблъснат от себе си радостите, присъщи за природния човек. Някои обаче, които водят уединен жи­вот, слушат понякога духове да им говорят, и то без опасност; но от време на време Господ отдалечава духо­вете от тях, за да не знаят, че са при човека; понеже повечето духове не знаят, че съществува друг свят освен онзи, в които те пребивават и следователно, че хората са на друго място. Ето защо не подобава на хората да во­дят разговори с духовете, защото от това последните могат да узнаят, че има друг свят. Онези, които много мислят по въпросите на религията, им отдават им тол­кова, че сякаш ги виждат вътре в себе си, също започват да чуват духове, разговарящи с тях; това е така, защото мислите по религиозни въпроси, каквито и да било, са та­кива, че когато някой им се оставя и не ги разнообразява с други полезни занимания, проникват все повече вътре в него, вселяват се там, като завладяват целия човешки дух, навлизат в духовния свят и въздействат върху духа, който го обитава. Ала такива хора са визионерите и ентусиастите - какъвто и дух да чуват, те вярват, че това е Свети Дух, дори когато разговарят с фанатичен дух. Такива духове виждат лъжите като истини; понеже ги виждат така, те убеждават не само себе си, но и хора­та, в които проникват, че лъжата е истина. Когато тези духове, внушаващи подчинение, започват да подтикват към зло, те постепенно биват отблъснати. Духовете, пропити от фанатизъм, се различават от другите по това, че вярват да са Свети Дух и намират за божестве­но всичко онова, което казват; тези духове не вредят на човека, защото той ги почита като божества. Дори го­ворих няколко пъти с такива духове и ми се откриха без­честията, които са посели в своите следовници. Всички те живеят вляво, в пустинно място.

 

 

250.

Да говорят с ангелите на Небето е позволено само на оне­зи, които пребивават в истината из благото, и преди всичко на онези, които признават Господ и Неговата Бо­гочовешкост, защото върху тази истина се гради Небе­то; също така защото, както по-горе стана ясно, Господ е Бог на Небето (гл.2-6), Господната Божественост изг­ражда Небето (гл.7-12); Господната Божественост е лю­бов в Него и обич към ближния (гл.13-19). Цялото Небе изобразява един човек, също както всяко общество на Не­бето, като всеки ангел има съвършена човешка форма, ко­ято идва от Господната Богочовешкост (гл.59-86). От тук става ясно, че да говорят с ангелите на Небето е да­дено само на онези, чиито вътрешни начала са отворени от Божиите истини чак до Господа, понеже Господ въздейства в човека чрез вътрешните му начала, а щом като в някого прониква Господ, значи в него прониква и Небето. Божиите истини отварят вътрешните начала на човека, защото той е сътворен така, че вътрешният човек да бъде образ на Небето, външният човек да бъде образ на света (гл.57); вътрешният човек се разкрива един­ствено чрез Божията истина от Господ, защото тя е светлина и живот на Небето (гл.126-140).

 

 

251.

Самият Господ въздейства върху човека в челото и от­ там в цялото лице, защото челото на човека съответства на любовта, а лицето съответства на всичките му вътрешни начала. Духовните ангели Въздействат върху човека в главата, във всяка част от темето през слепоочията към всички места, под които е главният мо­зък, понеже тъкмо тази област на главата съответства на разумността. Небесните ангели пък въздействат в частта от главата, под която е малкият мозък; тя се нарича тил - зад ушите, до началото на шията, и съответства на мъдростта. Всички разговори, които човек има с ангелите, влизат в мислите му по тези два начина; така аз разбирах с кои ангели говоря.

 

 

252.

Хората, които говорят с ангелите на Небето, успяват да видят всичко на Небето посредством небесната свет­лина, в която са вътрешните им начала. По същия начин и ангелите виждат чрез тези хора онова, което е на земя­та. При тези хора Небето е свързано със земята и земя­та - с Небето; и наистина, както се каза по-горе (гл.246), когато ангелите се обръщат към човека, те се съединя­ват с него до такава степен, че си мислят, че всичко не­гово всъщност е тяхно - и то не само онова, което се отнася към неговата реч, но също онова, което той съзи­ра и дочува. Човекът също често си мисли, че онова, кое­то е дошло в него чрез въздействие от ангелите, е него­во собствено. В такъв вид връзка с небесните ангели били най-древните жители на тази земя, чието време поради това се нарича Златен век; понеже познавали Божието в човешка форма, това ще рече, Господ, те говорели с анге­лите като със себеподобни, а ангелите говорели с тях като със свои близки; земята и Небето тогава били едно цяло. След тези времена обаче човек постепенно се отдалечил от Небето, защото заобичал себе си повече от Гос­под, и света повече от Небето, а след това започнал да усеща радостта от себелюбието и любовта към света, разделени от радостите на Небето: дотам, че вече не знаел друга радост. Тогава вътрешните му начала, отво­рени към Небето, се затворили, а външните му начала се отворили за света; откак станало това, човекът живее в

светлина, що се отнася до всичко земно, и в мрак, що се отнася до всичко небесно.

 

 

253.

След тези времена рядко някой е разговарял с ангелите на Небето, но се случва някой да общува с духовете, които не са от Небето; човешките вътрешни и външни начала са такива, че или са обърнати към Господ като към свой общ център (виж гл.124), или към самия човек, значи, в про­тивоположна спрямо Господ посока. Които са обърнати към Господа, са обърнати към Небето, а които се обръ­щат към самия човек, са обърнати към света: които са обърнати само към света, трудно ще могат да се въздиг­нат на Небето; но все пак Господ ги въздига, доколкото това е възможно, чрез обръщане към любовта, което се извършва от истините на Словото.

 

 

254.

Беше ми казано по какъв начин Господ е говорил с проро­ците, чиито писания съставляват Словото. Не е говорил с тях така, както с древните — чрез въздействие във вътрешните им начала, - а с духове, които им изпращал, духове, които изпълвал със Своя образ. По такъв начин Господ вдъхновява словата, които пророците диктуват. Следователно няма въздействие, а повеля. Понеже тези слова идват непосредствено от Господ, всяка дума в тях е изпълнена с Божественост и съдържа в себе си вътреш­но значение, което е такова, че ангелите го разбират в небесен и духовен смисъл, а хората - в природен. Така Гос­под свързва Небе и свят със Словото. Беше ми показано също как Господ изпълва духа с Божественост чрез Своя поглед. Духът, изпълнен с Божественост от Господа, си мисли, че сам той е Господ, че Онзи, който говори, е Гос­под - така е, докато общува с пророците. След това осъзнава и признава, че е дух и че е говорил не от само себе си, ами от Господа. Тъй като такова е било състоя­нието на духовете, общували с пророците, при тях се казва, че е говорил Йехова, та дори самите духове се на­ричат Йехова, както може да се установи не само от про­роческите, но също така от историческите книги на Словото.

 

 

255.

За да се схване връзката на ангелите и духовете с чове­ка, подобава да приведа няколко достойни за запомняне примера, които ще осветлят повече въпроса и ще дове­дат до някакво заключение. Когато ангелите и духовете се обръщат към човека, те са убедени, че езикът на хора­та е техният език и че нямат друг език, освен човешкия. Това е така, понеже когато общуват, те са в езика на чо­века, а не в своя, който изобщо не си спомнят. Щом като отново се отделят от човека, те се връщат към своя ан­гелски и духовен език, нямайки представа за човешкия. Нещо подобно се случи с мен, когато говорех с ангелите, бидейки в едно и също състояние с тях; говорех им на техния език и нито дума не знаех от моя език, който изобщо не си спомнях, обаче веднага след края на разгово­ра се връщах към своя роден език. Добре е също да се пом­ни, че когато ангелите и духовете се обръщат към чове­ка, могат да разговарят с него от всякакво разстояние -понякога говореха с мен много отдалеч, но също така звучно, както много отблизо. Но когато се отвърнат от човека и започнат да приказват помежду си, той не може да чуе нито дума от техния разговор, дори те да разговарят до ухото му. От тук става ясно, че всяка връзка в ду­ховния свят става с извръщането към или отвръщането от събеседника. Струва си още да се запомни, че много ан­гели могат да говорят едновременно с човека, както и той с тях. Те изпращат към човека, с когото искат да го­ворят, някой дух; духът-пратеник се обръща към него, до­като другите духове се обръщат към пратеника, съсредоточавайки в него своите мисли, които той трябва да предаде. През цялото време духът-пратеник е убеден, че говори самият той; другите духове пък смятат, че оно­ва, което пратеникът казва, са техни думи. Така, еди­ният [човек] се свързва с многото [ангели] чрез обръщане лице в лице. Но повече относно духовете-пратеници, на­ричани Субекти, и за общуването с тях, ще се каже по-на­татък.

 

 

256.

На нито един ангел или дух не подобава да говори с чове­ка според своята памет, а според паметта на човека. Впрочем ангелите и духовете имат памет, също като чо­веците. Ако обаче някой дух заговори с човека из своята памет, човекът ще вземе мислите, узнати така, за свои, въпреки че те са на духа; това е същото като да си спом­няш неща, които никога не си чувал или пък видял. Беше ми дадено да узная от опит, че е така. Ето защо някои древни поддържали мнението, че след няколко хиляди го­дини ще се завърнат в своя предишен живот и към свои­те предишни дела, дори че наистина са се завърнали. Този извод те направили от обстоятелството, че понякога им се явявали един вид спомени за неща, които обаче ни­кога не са видели или пък чували. Това е така, понеже духо­вете някога са въздействали върху идеите на техните мисли според своята памет.

 

 

257.

Има духове, които се наричат природни и телесни; като се доближат до човека, те не се свързват, както другите духове, с неговите мисли, а влизат в тялото му и обсеб­ват всички негови сетива, заговорвайки с неговата уста и действайки с неговите крайници, убедени, че всичко в човека е тяхно. Това са духовете, които обсебват чове­ка; ала Господ ги е xвърлил в ада и напълно ги е отдалечил; затова днес вече няма такива обсебвания.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...