Hristo Vatev Posted January 30, 2011 Share Posted January 30, 2011 30. За писмеността на Небето 258. Тъй като ангелите имат реч и тя е словесна, то те имат също така писменост, чрез която, по същия начин както чрез речта, изразяват какво усеща тягата душа. На няколко пъти ми пратиха покрити с букви книжа. Някои от тях приличаха на ръкописи, а други приличаха на печатни текстове, които се срещат по света. Можех да ги чета, но не и да разбирам техния смисъл, а само да извличам по нещичко тук-там; това е така, защото не е по Божия порядък да се обучаваш чрез писания от Небето, а чрез Словото, понеже единствено чрез него се извършва общуването и единението на Небето със земята, следователно, общуването и единението на Господ с човека. Че изписани на Небето книжа се явяват и на пророците, четем у Иезекиил: „И видях, и ето -ръка протегната към мене, а в нея - книжен свитък. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън“ (Иезекиил, 2:9-10). При Йоан: „Видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата“ (Откровение, 5:1). 259. Това че на Небето има писменост, е предвидено от Господ заради Словото, защото то по своята същност е Божията истина, от която идва цялата небесна мъдрост както на човеците, така и на ангелите; Словото идва от думите на Господ, а онова, което Той казва, преминава подред във всички небеса, завършвайки при човека. Ето защо то е пригодено както за мъдростта на ангелите, така и за разумността на човеците. Затова ангелите също имат Слово, което четат така, както и хората на земята; от него те извличат основите на своето учение и от него идва съдържанието на техните проповеди (виж гл.221). Това е същото Слово, но неговият природен смисъл, който е буквален смисъл, на Небето не съществува, а има само духовен смисъл, който е неговият вътрешен смисъл. Какъв е този смисъл, може да се види в книжката „За белия кон от Откровението". 260. Веднъж от Небето ми бе изпратен малък лист, на който имаше само няколко думи, написани с еврейски букви; беше ми казано, че всяка буква носи в себе си тайна мъдрост, която се съдържа в наклоните и извивките на буквата, а също така в нейното звучене. От тук ми стана ясно какво значат словата на Господа: „Защото, истина ви казвам, докле премине Небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине“ (Матей, 5:18). Дори на Църквата е известно, че Словото е Божествено във всяка черта, обаче все още не е известно къде във всяка черта се крие Божественото и затова следва да бъде обяснено. В най-вътрешното небе писмеността се състои от различни видове извивки и кръгове, които са съобразени с формата на Небето; чрез тях ангелите изразяват тайната си мъдрост, а също така много други неща, които не могат да се изкажат с думи. Чудното е, че ангелите знаят тази писменост без учение и без учител; тя им е вродена, също като речта (виж гл.236); ето защо тази писменост е небесна. Тя им е вродена, защото всяко простиране на мисли и чувства, а от тук, всяко съобщаване на мъдрост и разумност при ангелите протича според формата на Небето (гл.201); затова тяхната писменост следва формата на небесата. Каза ми се също така, че най-древните жители на тази земя, още преди да бъдат създадени буквите, са имали такъв вид писменост, после пренесена върху буквите на еврейския език, които всички в най-стари времена били извити, не завършвали, като някои днес, с прави линии. Ето защо Словото съдържа Божественост и небесни тайни дори в самите йоти, чертички или кавички. 261. Тази писменост, използваща символите на небесните форми, се употребява във вътрешното небе, чиито обитатели превъзхождат останалите по мъдрост; чрез нея те изразяват своите чувства, от които техните мисли произтичат и се следват според предмета, за който става дума. Ето защо тази писменост е изпълнена с тайни, които мисълта не може да изрази. Беше ми дадено да видя това писмо. Що се отнася до нисшите небеса, там няма такава писменост; писмената там наподобяват писмената в света, с подобни букви; но те все пак са неразбираеми за хората, защото са на ангелския език, а ангелският език е такъв, че няма нищо общо с езиците човешки (гл.237). Чрез гласни букви се изразяват чувствата, чрез съгласни се изразяват идеите на мисълта, които идват от чувствата, а чрез думите, съставени от тях, се изразява смисълът на предмета (виж по този въпрос гл.236 и 241). Тази писменост покрива с малко думи много повече, отколкото човек би могъл да опише на няколко страници; видях това писмо. С такъв вид писмо е записано Словото в нисшите небеса, докато във висшите небеса то е записано чрез небесните форми. 262. Струва си да се помни, че писмото в Небесата се излива спонтанно от мислите, така естествено и с такава лекота, че мислите сякаш сами се записват. Ръката не се спира при избора на дума, защото думите, изречени или пък записани, съответстват на идеите на ангелските мисли, като всяко съответствие е спонтанно и естествено. На Небето има също така писания, писани без ръката, единствено според съответствията; но те не са трайни. 263. Видях и небесно писмо, което се състои само от последователно подредени числа, като при писанията с букви и думи; Каза ми се, че тези писания идват от вътрешното небе, чието писмо (виж по-горе гл.260-261) се явява в числа за ангелите от нисшите небеса, когато до тях достигат мислите от висшите небеса. Каза ми се още, че това числово писмо съдържа някои тайни, които нито мисълта може да разбере, нито словата могат да изразят. Всички числа имат съответствия, и означават според съответствията както стоят нещата при думите; обаче с тази разлика, че числата съдържат общите понятия, докато думите обозначават частни същности; а тъй като едно общо понятие включва в себе си безброй частни същности, то числовата писменост крие много повече тайни, отколкото буквената. От тук ми стана ясно, че числата в словото, също като думите, обозначават нещо. Какво е значението на простите числа, като 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, на сложните, като 20, 30, 50, 70, 100, 144, 1000, 10000, 12000 и на много други, може да се види в „Небесни тайни", където се разглежда този въпрос. В тази небесна писменост на първо място стои числото, от което следващите числа зависят като от подлог. Това първо число дава сякаш заглавие на предмета, за който се говори, а следващите числа са частни определения на предмета. 264. Хората, които не знаят нищо за Небето и не искат да имат за него друга идея, освен само като за чиста атмосфера, в която ангелите се носят като интелектуални умове, без слух и без зрение, не могат да си представят, че са им присъщи говор и писмо; за тях всичко съществуващо се полага в материалното; но онова, което е на Небето, съществува също толкова действително, колкото и онова, което е на земята, а ангелите, които са там, имат всичко необходимо за живота и всичко необходимо за мъдростта. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now