30. За писмеността на Небето

[Hristo Vatev]

30.

За писмеността на Небето

 

 

258.

Тъй като ангелите имат реч и тя е словесна, то те имат също така писменост, чрез която, по същия начин както чрез речта, изразяват какво усеща тягата душа. На ня­колко пъти ми пратиха покрити с букви книжа. Някои от тях приличаха на ръкописи, а други приличаха на печатни текстове, които се срещат по света. Можех да ги чета, но не и да разбирам техния смисъл, а само да извличам по нещичко тук-там; това е така, защото не е по Божия по­рядък да се обучаваш чрез писания от Небето, а чрез Сло­вото, понеже единствено чрез него се извършва общува­нето и единението на Небето със земята, следователно, общуването и единението на Господ с човека. Че изписани на Небето книжа се явяват и на пророците, четем у Иезе­киил: „И видях, и ето -ръка протегната към мене, а в нея - книжен свитък. И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън“ (Иезекиил, 2:9-10). При Йоан: „Видях в десницата на Оногова, Който седеше на престола, книга, написана отвътре и отвън, запеча­тана със седем печата“ (Откровение, 5:1).

 

 

259.

Това че на Небето има писменост, е предвидено от Гос­под заради Словото, защото то по своята същност е Бо­жията истина, от която идва цялата небесна мъдрост както на човеците, така и на ангелите; Словото идва от думите на Господ, а онова, което Той казва, преминава подред във всички небеса, завършвайки при човека. Ето защо то е пригодено както за мъдростта на ангелите, така и за разумността на човеците. Затова ангелите също имат Слово, което четат така, както и хората на земята; от него те извличат основите на своето учение и от него идва съдържанието на техните проповеди (виж гл.221). Това е същото Слово, но неговият природен смисъл, който е буквален смисъл, на Небето не съществу­ва, а има само духовен смисъл, който е неговият вътре­шен смисъл. Какъв е този смисъл, може да се види в книж­ката „За белия кон от Откровението".

 

 

260.

Веднъж от Небето ми бе изпратен малък лист, на който имаше само няколко думи, написани с еврейски букви; беше ми казано, че всяка буква носи в себе си тайна мъдрост, ко­ято се съдържа в наклоните и извивките на буквата, а също така в нейното звучене. От тук ми стана ясно какво значат словата на Господа: „Защото, истина ви казвам, докле премине Небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине“ (Матей, 5:18). Дори на Църквата е известно, че Словото е Божествено във всяка черта, обаче все още не е известно къде във всяка черта се крие Божественото и затова следва да бъде обяс­нено. В най-вътрешното небе писмеността се състои от различни видове извивки и кръгове, които са съобразени с формата на Небето; чрез тях ангелите изразяват тайна­та си мъдрост, а също така много други неща, които не могат да се изкажат с думи. Чудното е, че ангелите знаят тази писменост без учение и без учител; тя им е вродена, също като речта (виж гл.236); ето защо тази писменост е небесна. Тя им е вродена, защото всяко простиране на мисли и чувства, а от тук, всяко съобщаване на мъдрост и разумност при ангелите протича според формата на Небето (гл.201); затова тяхната писменост следва форма­та на небесата. Каза ми се също така, че най-древните жи­тели на тази земя, още преди да бъдат създадени буквите, са имали такъв вид писменост, после пренесена върху бук­вите на еврейския език, които всички в най-стари време­на били извити, не завършвали, като някои днес, с прави линии. Ето защо Словото съдържа Божественост и небес­ни тайни дори в самите йоти, чертички или кавички.

 

 

261.

Тази писменост, използваща символите на небесните форми, се употребява във вътрешното небе, чиито оби­татели превъзхождат останалите по мъдрост; чрез нея те изразяват своите чувства, от които техните мисли произтичат и се следват според предмета, за който ста­ва дума. Ето защо тази писменост е изпълнена с тайни, които мисълта не може да изрази. Беше ми дадено да видя това писмо. Що се отнася до нисшите небеса, там няма такава писменост; писмената там наподобяват писмена­та в света, с подобни букви; но те все пак са неразбирае­ми за хората, защото са на ангелския език, а ангелският език е такъв, че няма нищо общо с езиците човешки (гл.237). Чрез гласни букви се изразяват чувствата, чрез съгласни се изразяват идеите на мисълта, които идват от чувствата, а чрез думите, съставени от тях, се изра­зява смисълът на предмета (виж по този въпрос гл.236 и 241). Тази писменост покрива с малко думи много повече, отколкото човек би могъл да опише на няколко страни­ци; видях това писмо. С такъв вид писмо е записано Сло­вото в нисшите небеса, докато във висшите небеса то е записано чрез небесните форми.

 

 

262.

Струва си да се помни, че писмото в Небесата се излива спонтанно от мислите, така естествено и с такава ле­кота, че мислите сякаш сами се записват. Ръката не се спира при избора на дума, защото думите, изречени или пък записани, съответстват на идеите на ангелските мисли, като всяко съответствие е спонтанно и естест­вено. На Небето има също така писания, писани без ръка­та, единствено според съответствията; но те не са трайни.

 

 

263.

Видях и небесно писмо, което се състои само от последо­вателно подредени числа, като при писанията с букви и думи; Каза ми се, че тези писания идват от вътрешното небе, чието писмо (виж по-горе гл.260-261) се явява в

числа за ангелите от нисшите небеса, когато до тях дости­гат мислите от висшите небеса. Каза ми се още, че това числово писмо съдържа някои тайни, които нито мисъл­та може да разбере, нито словата могат да изразят. Всички числа имат съответствия, и означават според съ­ответствията както стоят нещата при думите; обаче с тази разлика, че числата съдържат общите понятия, докато думите обозначават частни същности; а тъй като едно общо понятие включва в себе си безброй част­ни същности, то числовата писменост крие много пове­че тайни, отколкото буквената. От тук ми стана ясно, че числата в словото, също като думите, обозначават нещо. Какво е значението на простите числа, като 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, на сложните, като 20, 30, 50, 70, 100, 144, 1000, 10000, 12000 и на много други, може да се види в „Небесни тайни", където се разглежда този въпрос. В тази небесна писменост на първо място стои числото, от което следващите числа зависят като от подлог. Това първо число дава сякаш заглавие на предмета, за който се говори, а следващите числа са частни определения на предмета.

 

 

264.

Хората, които не знаят нищо за Небето и не искат да имат за него друга идея, освен само като за чиста атмос­фера, в която ангелите се носят като интелектуални умове, без слух и без зрение, не могат да си представят, че са им присъщи говор и писмо; за тях всичко съществу­ващо се полага в материалното; но онова, което е на Не­бето, съществува също толкова действително, колкото и онова, което е на земята, а ангелите, които са там, имат всичко необходимо за живота и всичко необходимо за мъдростта.