31. За мъдростта на небесните ангели

[Hristo Vatev]

31.

За мъдростта на небесните ангели

 

 

265.

Трудно може да се разбере каква е мъдростта на ангелите, защото тя толкова превъзхожда човешката, щото не може да има сравнение, и защото трансцендентното из­глежда непостижимо за разбиране. За да се опише тя, слу­жат някои неизвестни факти, които дълго са били позна­ти, но сега са като сенки в разума и скриват предмета, какъвто е по своята същност. Тези истини могат да бъ­дат отново узнати и, веднъж узнати, могат да бъдат разбрани, но само ако разумът извлича наслада от тях, по­неже насладата, идвайки от любовта, носи светлина, а небесната светлина просветлява онези, които обичат Божественото и небесната мъдрост.

 

 

266.

Каква е мъдростта на ангелите, може да се установи по това, че те пребивават в светлината на небесата, а пък небесната светлина по своята същност е Божията исти­на или Божията мъдрост, като еднакво озарява вътреш­ния поглед на ангелите, който е умът, и външното им зрение, каквото са очите. За това, че небесната светли­на е Божията истина или Божията мъдрост, може да се види по-горе (гл.126-133). Освен това ангелите обитават също в небесната топлина, която по своята същност е Божието благо или Божията любов; от небесната топли­на произлизат техните чувства и тяхното желание за мъдрост; за това, че топлината на Небето е Божието благо или Божията любов, може да се види в гл. 133-140. Че ангелите са толкова надарени с мъдрост, че могат да се нарекат мъдрости, може да се заключи от обстоятелст­вото, че всички техни мисли и чувства протичат според формата на Небето, която е формата на Божията мъд­рост, както и че тяхното вътрешно начало, което възп­риема мъдростта, е съставено по същата форма. За това, че мислите и чувствата на ангелите следват фор­мата на Небето, което важи също за техните разумност и мъдрост, виж гл.201-212. Че ангелите притежават мъд­рост във висша степен, може да се установи по това, че речта им е реч на мъдростта, Която се лее непосредст­вено и спонтанно от мисълта, а тя идва от чувствата; значи ангелската реч е мисъл из чувството, добила Външ­на форма; затова нищо, най-вече нищо външно (чужди мисли, които се вмъкват в човешкото слово) не откъсва ангелите от Божието влияние. За това, че речта на анге­лите е реч на техните мисли и чувства, може да се види по-горе (гл.234-245). За ангелската мъдрост допринася също обстоятелството, че всичко, което те виждат с очите и [което] усещат със сетивата, се съгласува с тях­ната мъдрост, защото всички предмети при тях са съответствия и значи външни представяния на онова, кое­то се отнася към мъдростта. Че всичко, което се явява на Небето, представлява съответствие на вътрешните начала на ангелите и значи е представяне на тяхната мъд­рост, виж по-горе (гл.170-182). При това, мислите на анге­лите не са притискани или ограничени, както човешките мисли, чрез идеи, които да произтичат от времето и пространството, защото времето и пространството са присъщи на природата, а природното отвлича ума от духовното и лишава погледа на разума от широта. За това, че идеите на ангелите съществуват без време и без пространство, че, сравнени с човешките, са неограниче­ни, може да се види в гл.162-169 и 191-199. При това, мис­лите на ангелите не се свеждат до земното и материал­ното, нито се прекъсват от житейски грижи и нужди; те не отвличат ангелите от щастието на мъдростта, както става с мислите човешки в света. Господ им дава всичко даром: обличат се даром, хранят се даром, имат жилища даром (виж гл.181-190); освен всичко това, даря­ват им се радости и наслади според мъдростта, приема­на от Господ. Казах това, за да се знае откъде ангелите имат толкова мъдрост.

 

 

267.

Ангелите могат да приемат толкова мъдрост, защото техните вътрешни начала са отворени, както и защото мъдростта, подобно на всяко съвършенство, се разраст­ва към вътрешните начала според тяхната отвореност. Във всеки ангел има три степени на живот, които съответстват на трите небеса (виж гл.29-40); ангелите, у които е отворена първата степен, са в първото или крайното небе; онези, при които е отворена втората слепен, са във второто или средното небе; докато анге­лите, при който е отворена третата степен, са в тре­тото или вътрешното небе. Мъдростта на ангелите се разпредели според тези степени; от тук, мъдростта на ангелите от вътрешното небе превъзхожда несравнимо мъдростта на ангелите от средното небе, която пък многократно превъзхожда мъдростта на ангелите от последното небе (виж по-горе гл.209-210); какво са степе­ните, може да се види по-горе (гл.38). Тази разлика произ­тича от там, че във висшата степен мъдростта се със­тои от единични положения, а в нисшата степен е обща и общите начала съдържат единичностите. Единичните положения се отнасят към общите начала така, както хи­ляди или десетки хиляди към едно; също така се съотнася мъдростта на ангелите от висшите небеса спрямо мъд­ростта на ангелите от нисшите небеса. Но тяхната мъдрост по същия начин превъзхожда и човешката мъд­рост. Човекът обитава в телесното и неговата сетив­ност, а пък човешката телесна сетивност заема най-нис­шето равнище. От тук става ясно каква е мъдростта на онези, които мислят според сетивното и се наричат чув­ствени натури - без съмнение на тях не е присъща никак­ва мъдрост, а единствено наука. Съвсем иначе е при хора­та, чиито мисли се издигат над сетивното, и още повече при онези, чиито вътрешни начала са отворени за не­бесната светлина.

 

 

268.

Колко голяма е мъдростта на ангелите, може да се изве­де от обстоятелството, че всички на Небето общуват, като мъдростта и разумността на един се съобщава на друг; Небето е общност на всички блага. Причината: не­бесната любов е такава, че всеки иска онова, което е не­гово, да принадлежи и на другите. Ето защо на Небето никой не осъзнава своето благо като благо, ако не го спо­деля с друг - от тук произтича небесното щастие. Това е дадено на ангелите от Господа, чиято Божия любов има такова естество. На мен също така ми бе дадено от опит да узная, че такова е общуването на Небето. Един път няколко прости души били възнесени на Небето и след като отишли там, веднага усвоили ангелската мъд­рост и започнали да разбират онова, което преди не мо­жели да разберат, както и да говорят онова, което в пре­дишното си състояние не можели да произнесат.

 

 

269.

Не може да се опише с думи каква е мъдростта на ангели­те, но тя може да се изясни чрез няколко общи твърде­ния. Ангелите могат да изразят само с една дума онова, което човек не може да стори и с хиляди, а освен това в

едната ангелска дума са заложени безброй неща, които ду­мите на човешките езици не могат да предадат. Отдел­ните слова, които ангелите изричат, съдържат верига от тайни мъдрости, които човешките науки никога не ще достигнат. Онова, което не изчерпват с думите на своята реч, ангелите допълват със звука, който съдържа чувството им спрямо предмета. Както се каза по-горе (виж гл.236 и 241), те изразяват своите чувства чрез зву­ците, а чрез думите изразяват идеите на мислите, които идват от чувствата. Ето защо онова, което се чува на Небето, наричат неизразимо. По същия начин ангели­те могат да съберат в малко слова всичко, написано в ко­ято и да било книга, придавайки на всяка една дума смисъл, който я издига до вътрешната мъдрост. Речта им е съз­вучна с чувствата, а всяка дума е съзвучна с идеите; думи­те им се менят по безброй начини според редиците пред­мети, които в своята цялост са предмет на тяхната ми­съл. Само по звука на речта и по няколко произнесени сло­ва вътрешните ангели могат да узнаят целия живот на говорещия, защото могат да разберат по менливите зву­ци, идващи от идеите в думите, неговата господстваща любов, в която сякаш са изписани подробностите на не­говия живот. От тук проличава каква е мъдростта на ан­алите: тяхната мъдрост се отнася към човешката като десет хиляди към едно, бидейки сравнима с отношението на безбройните движещи сили в цялото тяло към предизвиканото от тях движение, което за човешките сетива изглежда като единично, или пък с отношението на хиля­дите предмети, които се виждат със съвършен микрос­коп, към единия видим с невъоръжено око мъгляв пред­мет. Искам да поясня това положение с един пример: един ангел описа, според своята мъдрост, възраждането, като представи по определен ред тайни за него, на брой чак до сто, а всяка тайна съдържаше идеи, в които имаше други вътрешни тайни; правеше така отначало докрай, обяснявайки как се зачева наново духовният човек, как ся­каш е носен в утробата, ражда се, расте и последовател­но се усъвършенства. Ангелът каза, че би могъл да увели­чи тайните до хиляди; че онова, което е говорил, важи само за възраждането на външния човек и че има безброй много повече тайни за възраждането на вътрешния човек. От това, а също от много други неща, които чух от ангелите, ми стана ясно колко голяма е ангелската мъд­рост, и съответно, колко голямо е невежеството на човека,които почти нищо не знае за възраждането, нито пък познава някои момент от процеса на възраждането, който протича в него.

 

 

270.

Сега ще кажа нещо за мъдростта на ангелите от трето­то или вътрешното небе и колко тя превъзхожда мъд­ростта на ангелите от първото или последното небе. Мъдростта на ангелите от третото или вътрешно небе е непостижима дори за ангелите, които обитават в последното небе, понеже вътрешните начала на ангели­те от третото небе са отворени в третата степен, а началата на ангелите от първото небе - само в първата. Всяка мъдрост расте навътре и се усъвършенства във вътрешните начала, според това, колко те са отворени (гл.208 и 267). Тъй като вътрешните начала на ангелите от третото или вътрешното небе са отворени в тре­тата степен, Божиите истина са сякаш изписани в тях, тъй като вътрешните начала на третата степен пове­че, отколкото началата на първа или втора, се съгласу­ват с формата на Небето, а пък формата на Небето про­изтича от Божията истина, значи, изградена е според Бо­жията мъдрост. Ето защо Божиите истини се явяват за тези ангели като изписани, вложени в тях, или вродени — когато ги чуват, те незабавно ги признават и осъзнават, а после ги виждат сякаш поставени вътре в тях. Понеже са такива, ангелите от тези небеса никога не разсъжда­ват над истините, още по-малко пък спорят дали някоя истина е достоверна или недостоверна; нито знаят как­во е да вярваш или да имаш вяра, и питат: какво е вяра, щом като аз усещам и виждам, че нещата са такива? Те поясняват това чрез следното сравнение: ако някой види дом заедно с различните предмети в него и около него, би било нелепо да каже някому, че трябва да вярва в тяхното съществуване, и в това, че те са такива, каквито изглеж­дат. Или, ако някой види градина с дървета и плодове, не­лепо ще бъде да каже на някого да има вяра в това, че гра­дината е градина, че дърветата и плодовете са дървета и плодове, щом другият ясно ги вижда със своите очи. Ето защо ангелите там не споменават вярата, нито имат никаква идея за нея, не умуват върху божествените истини, а още по-малко спорят дали някоя истина е дос­товерна. Обаче ангелите от първото или крайното небе нямат Божиите истини записани върху вътрешните си начала, понеже за тях е открита само първата степен на живота; затова те разсъждават над истините, а пък които разсъждават, едва ли виждат нещо повече от пред­мета, който разглеждат, или излизат извън предмета единствено, за да потвърдят някак си своите заключения и, след като ги потвърдят, казват, че това било предме­тът на вярата и че те вярвали. Говорих по този въпрос с ангелите, които ми казаха, че между мъдростта на ан­гелите от третото небе и мъдростта на ангелите от първото небе има разлика като между светлото и тъмното. Дори сравниха мъдростта на ангелите от трето­то небе с великолепен дворец, разположен сред безкрайна райска градина, пълен с всичко необходимо за живота и за­обиколен от всякакви красоти. Ангелите, които са в ис­тините на мъдростта, могат да влизат в двореца и да виждат всичко в него, да бродят из градините накъдето си искат и да се наслаждават на всички чудеса. Иначе сто­ят нещата при онези, които разсъждават върху истини­те, а още повече при онези, които спорят за тях; тъй като не виждат истините чрез светлината на истина­та, а ги черпят от чужди мисли, или пък от буквалния смисъл на Словото, понеже не разбират вътрешния. Те казват, че на истините трябва да се вярва, или че хората трябва да имат вяра в онова, което те самите не искат по-дълбоко да погледнат. За тях ангелите казаха, че те не могат да се доближат и до първия праг на двореца на мъд­ростта, още по-малко да влязат в него или да се разхож­дат из неговите градини, защото се спират още при пър­вата си крачка. Иначе стоят нещата при онези, които са в самите истини: нищо не ги задържа да вървят напред безспир, а съзрените истини водят всекиго, накъдето по­иска, и разкриват пред него широки полета, понеже всяка истина се простира до безкрай и е свързана с много дру­ги. Казаха още, че мъдростта на ангелите от вътрешно­то небе се състои в това, че те виждат Божието и не­бесното във всеки предмет и множество чудеса в цели поредици от предмети. Защото всичко, което се явява пред очите им, е съответствие; така, когато виждат дворци и градини, техният взор не се спира върху онова, което им стои пред очите, ами прозира вътрешното съ­държание, от което то произтича, тоест онова, на кое­то то съответства. Тези начала им се явяват във вся­какви разнообразни форми, ангелите виждат едновременно и непрекъснато безброй неща, които радват умовете им толкова, че ги карат да се чувстват извън себе си са­мите. Че онова, което се появява на Небето, съответства на Божественото, идващо при ангела от Господ, може да се види по-горе (гл. 170-176).

 

 

271.

Ангелите от третото небе са такива, защото биват в любов към Господ, а тя отваря вътрешните начала на техния ум в трета степен и е приемник на всяка мъд­рост. Трябва да се знае също, че ангелите от вътрешно­то небе постоянно усъвършенстват мъдростта и то различно от ангелите на последното небе. Ангелите от вътрешното небе не затварят Божиите истини в па­метта, нито правят от тях наука, а още щом като ги чуят, ги разбират и ги прилагат в живота. Ето защо, ис­тините остават сякаш записани в тях, понеже онова, ко­ето някой превръща в живот, става по такъв начин част от самия него. Иначе става обаче при ангелите от пос­ледното небе, които първо събират Божиите истини в

своята памет, съхраняват ги като наука, а от там ги из­викват повторно и усъвършенстват чрез тях своя инте­лект; без да постигат вътрешно истинността им, те възжелават истините и ги прилагат в живота; съответ­но, истините са им тъмни. Струва си да се запомни също, че ангелите от третото небе усъвършенстват мъдростта чрез слушане, а не чрез гледане; онова, което те чуват от проповедите, не влиза в тяхната памет, а веднага го възприемат и то тутакси влиза в тяхната воля, става част от живота, а онова, което виждат с очите си, прониква в тяхната памет, те го обмислят и го обсъждат. От тук става вече ясно, че за тях пътят на слуха е пътят към мъдростта, като това идва от съот­ветствието, защото ушите съответстват на послу­шанието, а послушанието е животът; очите обаче съответстват на разума, а пък разумът е учението. Състо­янието на тези ангели е описвано на ред места в Слово­то; ето у Иеремия: „Ще вложа Моя закон във вътреш­ността им и ще го напиша на сърцата им. И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: „поз­найте Господа“ , защото всички, от малък до голям, сами ще ме знаят“ (Иеремия, 31:33-34). Също така при Матей: „Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Матей, 5:37). Онова, което е

в повече, именно затова идва от лукавия, защото не идва от Господ; истините, присъщи на ангелите от трето­то небе, са от Господ, защото те живеят в любовта към Него Самия. Любовта към Господ на това небе означава да желаеш и да твориш Божията истина, защото Божията истина е Господ на Небето.

 

 

272.

Към споменатите дотук причини, поради които ангели­те могат да приемат толкова мъдрост, трябва да се до­бави още една, най-важна на Небето: че за тях е неприсъ­ща любов към себе си. Колкото повече някому е неприсъ­ща любов към самия себе си, толкова повече той може да узнае за Божественото. Тъкмо тази любов заключва вът­решните начала за Господ и за Небето, а разкрива само външните начала [на индивида] и ги обръща към него са­мия. Ето защо всички, при които господства любовта към себе си, пребивават в мрак относно Небето, колкото и да са в светлина относно света. При ангелите обаче е обратното: понеже тази любов [към себе си самия] им е неприсъща, те пребивават в светлината на мъдростта; онези небесни любови, в които те се намират (каквито са любовта в Господ и обичта към ближния), отварят техните вътрешни начала, тъй като идват от Господ и в тях е Сам Господ. Че тези форми на любов създават Небето изобщо, и формират Небето при всеки един, виж по-горе (гл.13-19). Тъй като небесните любови отварят вътрешните начала за Господ, то и всички ангели обръ­щат лицата си към Господ (гл. 142): именно любовта в ду­ховния свят обръща вътрешните начала на всеки към себе си, а онова, което обръща към себе си вътрешните начала, обръща към себе си също лицето, защото лицето там действа ведно с вътрешните начала, и дори е тях­ната външна форма. Понеже обръща към себе си вътреш­ните начала и лицата, любовта също се свързва с тях, за­щото любовта е духовна връзка; ето защо тя споделя с тях онова, което и принадлежи. Мъдростта на ангелите произтича от това обръщане, а после от връзката и от споделянето. За това, че всяка връзка в духовния свят става според обръщането, виж по-горе (гл.255).

 

 

273.

Макар че непрестанно се усъвършенстват в мъдростта, ангелите никога не ще могат да достигнат чак такова съ­вършенство, щото да има някакво съотношение между тяхната мъдрост и Божията мъдрост на Господ, понеже последната е безкрайна, докато мъдростта на ангелите е крайна, а между крайно и безкрайно няма съотношение.

 

 

274.

Понеже мъдростта усъвършенства ангелите, а също изгражда техния живот. Както и понеже Небето със сво­ите блага прониква във всеки един според неговата мъд­рост, всички на Небето копнеят за мъдростта и се стре­мят към нея почти така, както човекът, когато е гладен, се стреми към храна; науката, разумността и мъдростта са духовна храна, както ястията са природна храна; две­те взаимно си съответстват.

 

 

275.

Ангелите от едно небе, та дори от едно общество, ня­мат една и съща мъдрост и се различават. Най-мъдри са онези в центъра, а все по-малко мъдри са останалите, ко­ито ги ограждат - чак до краищата на Небето и общес­твото; намаляването на мъдростта според разстояние­то от центъра е също като отслабването на светлината до тъмнина (виж по-горе, гл.43 и 128). При ангелите от едно и също ниво светлината е еднакво силна, защото небесната светлина е Божията мъдрост и всеки един пре­бивава в светлината, доколкото приема мъдростта. За небесната светлина и за нейното различно възприемане

виж по-горе (гл. 126-132).