34. За свързването на Небето с човешкия род

[Hristo Vatev]

34.

За свързването на Небето с човешкия род

291.

В църквата се знае, че всяко благо идва от Господа, а не от човека, и че никой не бива да си приписва което и да е добро; известно е също така, че злото идва от дявола. Ето защо говорещите според учението на Църквата каз­ват за онези, които вършат добро, говорят и проповяд­ват благочестиво, че са водени от Господа, докато об­ратното важи за онези, които живеят в злото и говорят нечестиво. Това не би могло да бъде, ако човекът не беше свързан с Небето и Ада, ако тази връзка не ставаше чрез неговата воля и чрез неговия разум, защото чрез тях тя­лото действа, а устата говори. Сега ще се каже какво представлява тази връзка.

292.

При всеки човек има добри и лоши духове: чрез добрите духове човекът се свързва с Небето, а чрез злите духове се свързва с Ада; както първите, така и вторите са от света на духовете, които е между Небето и Ада; за този свят ще стане дума подробно по-нататък. Когато духо­вете идват при човека, те проникват в цялата му памет, като от там влизат в цялата му мисъл; злите духове се настаняват в онези места от паметта и мисълта, които принадлежат на злото, докато добрите духове отиват там, където се намира доброто. Духовете изобщо не съз­нават, че са вътре в човека, но докато са в него, смятат, че всичко, принадлежащо на неговата мисъл и на неговата памет, им принадлежи. Не виждат човека, защото види­мото в нашия свят на слънчева светлина е скрито за тех­ните очи. Господ има голямата грижа духовете да не нау­чават, че са в човека, защото, ако случайно узнаят това, ще заговорят с него и тогава злите духове ще го погубят; понеже злите духове, бидейки свързани с Ада, желаят да погубят човека — не само като душа, тоест като вяра и любов, но и като тяло. Друго е, когато духовете не гово­рят с човека: тогава те не знаят, че от него идва онова, за което мислят и за което си говорят (понеже те гово­рят помежду си като хората), но вярват, че всичко това е тяхно собствено, а всеки обича и цени онова, което му принадлежи. Ето защо те са принудени да обичат и це­нят човека, въпреки че не го съзнават. Че такава връзка на духовете с човека съществува, ми е толкова познато от много години непрестанен опит, щото нищо не поз­навам по-добре.

293.

Духовете, които общуват с Ада, са свързани също с човека, защото човекът се ражда в злини от всякакъв вид, така че първо неговият живот произтича единствено от злини­те; ето защо, ако с човека не бяха съединени духове, сход­ни с него, той не би могъл да живее, нито би могъл да се удържа от своето зло и да се възражда. Злите духове го удържат в неговия живот, докато добрите духове го отк­лоняват от него; двата вида духове го държат в равнове­сие; бидейки в това равновесие, човек е свободен, тоест може да се откъсне от злините, да се извърне към добро­то и да го посее в себе си, което не би могло да стане, ако той не бе свободен; но той не би могъл да бъде свободен, ако духът от Ада не му въздействаше от една страна, а пък духът от Небето - от друга, докато самият човек се намира по средата. Беше ми показано, че човешкият живот, доколкото е в човека по наследство и значи от него самия, не би бил нищо, ако на човека не беше позволено да върши зло, както и пак би бил нищо, ако човекът не беше свободен. Никой не би могъл по принуда да върши добро, тъй като всяко дело, сторено по принуда. не трае дълго; докато благото, което човек приема свободно, пуска коре­ни в неговата воля и става сякаш негово собствено; ето защо човекът общува както с Ада, така и с Небето.

294.

Сега ще се каже какво е общуването с Небето чрез добри­те духове, какво е общуването с Ада чрез злите духове, и от тук, каква е връзката на Небето и на Ада с човека. Всички духове от света на духовете общуват с Небето или с Ада: злите духове - с Ада, добрите духове - с Небето. Небето е разделено на общества, Адът - също; всеки един дух принадлежи към някое общество, същест­вува чрез неговото въздействие и действа заедно с него; ето защо човек се съединява, също като с духовете, било с Небето, било с Ада и дори с онова общество там, към което принадлежи със своите чувства и своята лю­бов. Тъй като всички общества на Небето са разделени според любовта към благото и истината, а пък всички об­щества в Ада - според любовта към злото и лъжата. За небесните общества могат да се видят гл.41-45 и после гл.148-151.

295.

Към човека са придадени такива духове, какъвто е сам той относно чувствата или относно любовта, но добри­те духове са му пратени от Господ, докато злите духове човекът сам призовава. Духовете в човека се менят спо­ред промените на неговите чувства; едни са те в детст­вото, други в юношеството, едни са в младостта, други в мъжеството, трети са в старостта. В ранното детс­тво при него са духове, които живеят в невинността, т.е.. общуват с Небето на невинността, вътрешното или третото небе; през късното детство при него са ду­ховете, на които е присъща любов към познанието и те общуват с крайното или първото небе; по времето на юношеството и младостта при човека са духове, на кои­то е присъща любов към благото и истината - тоест такива, които пребивават в разумността, общувайки с второто или средното небе; в старостта пък при чове­ка са такива духове, които пребивават в мъдрост и не­винност, общуват с вътрешното или третото небе. Обаче това придаване — дело на Господ — се отнася само до онези, които могат да се преобразят или възродят. Друго е при онези, които не могат да се преобразят или възродят: към тях също са придадени добри духове, които да ги въздържат от злото, доколкото е възможно, но прякото свързване на тези хора е със злите духове, общу­ващи с Ада; ето защо, духовете са същите като хората, към които са придадени: ако обичат себе си, ако са среб­ролюбиви, ако са отмъстителни, ако са прелюбодейци, свързаните с тях духове са същите и обитават, така да се каже, в лошите им чувства. Колкото по-малко добрите духове удържат човека от злото, толкова повече злите го разпалват, и колкото повече злите страсти власт­ват, толкова повече злите духове се прилепват към него и не си отиват. Ето защо, злият човек се свързва с ада, докато добрият човек се свързва с Небето.

296.

Човекът бива управляван от Господ чрез духовете, защо­то е извън небесния порядък; раждайки се в адски злини, и значи напълно срещу Божия порядък, човекът трябва да се върне в порядъка, а може да се върне там само чрез ду­ховете. Различно щеше да бъде, ако човекът се раждаше в благото, тоест, според Божия порядък, защото тогава Господ нямаше да го управлява чрез духовете, а чрез самия порядък, тоест, чрез общото въздействие. Общото въз­действие ръководи човека относно онова, което преми­нава от мисленето и желанието в действие, следовател­но ръководи човека относно думите и делата, като и двете протичат според природния порядък, с който оба­че придадените към човека духове нямат нищо общо. Също така и животните са управлявани чрез общо въз­действие от духовния свят, понеже пребивават в поря­дъка на своя живот, който не са могли да извратят, или да разрушат, тъй като нямат разсъдък. За разликата между човека и животните виж по-горе,гл.39.

297.

Що се отнася по-нататък до свързването на Небето с човешкия род, то трябва да се знае, че Самият Господ прониква във всеки един човек според небесния порядък, колкото във вътрешните, толкова и в крайните му нача­ла, предразполага го към приемане на Небето. Той управ­лява крайните начала чрез вътрешните и същевременно управлява вътрешните чрез крайните, държейки в непре­късната връзка всичко и всякое при човека; това въздействие на Господ се нарича непосредствено, а другото въз­действие, което става чрез духовете, и което съществу­ва из първото, се нарича косвено. Прякото въздействие, деяние на Самия Господ, произтичайки от Неговата Бо­гочовешкост, прониква във волята на човека, а пък от во­лята прониква в неговия разум, т.е. прониква в благото на човека, а чрез благото прониква в неговата истина или, което е същото, в любовта, а чрез любовта във вярата; но не обратно, нито пък, още по-малко, във вярата без любовта, или в истината без благото, или в разума без во­лята. Това Божие въздействие, което е непрекъснато, при добрите се приема в благото, но не и при лошите, при които то бива или отблъсквано, или задушавано или изкривявано, така в духовен смисъл техният живот е ра­вен на смърт.

298.

Духовете, придадени към човека, както онези, които са свързани с Небето, така и онези, които са свързани с Ада, никога не му влияят със своята памет и мисъл, понеже, ако започнат да му въздействат със своите мисли, чове­кът ще смята, че онова, което е тяхно, му принадлежи (виж по-горе гл.256). Все пак, само чрез духовете в човека прониква любовта към благото и истината от Небето и любовта към злото и лъжата от Ада. Значи, доколкото чувствата на човека се съгласуват с онова, което му въздейства, дотолкова той ги приема в своята мисъл, понеже вътрешната му мисъл изцяло се определя от негови­те чувства или от неговата любов. От друга страна оба­че, доколкото чувствата не се съгласуват с небесните или адските влияния, дотолкова човекът не ги възприе­ма; от тук става ясно, че духовете не внушават на чове­ка мисълта, а само чувството на любов към благото или любов към злото, че човекът има избор, понеже е свободен, значи, може чрез мислите да приеме доброто и да отхвърли злото, защото знае от Словото какво е добро и какво е зло. Онова, което човекът приема в мисълта от чувствата, той го усвоява, обаче не усвоява онова, което не приема; от тук може да се установи какво е въздейст­вието на доброто от Небето и въздействието на злото от Ада при човека.

299.

Дадено ми бе да разбера от къде идват човешката трево­га, мъката на душата и вътрешната тъга, която нари­чат меланхолия; има духове, които все още не са се съю­зили с Ада, понеже са в първото си състояние — за него ще говоря по-нататък, когато стане дума за света на духове­те; те обичат несмилаеми и вредни вещества, като ос­татъците от храна, гниещи в стомаха, и затова се лекуват към местата в човека, където има такива вещества, защото им доставят радост; там те разговарят помеж­ду си според своята любов към злото и чувствата на тях­ната реч влияят върху човека: ако са противни на чувст­вата на човека, той изпитва тъга и меланхолично безпо­койство, а ако се съгласуват с тях, той изпитва радост и веселост. Тези духове се появяват близо до стомаха, ня­кои отдясно, други отляво, някои отдолу, други отгоре, някои по-близо, други по — далеч - различно според чувства­та, които изпитват. Опитът ме научи и ме убеди, че от тях произтича душевната тревога; видях ги, чух ги, усе­тих тревогата, която пораждаха, говорих с тях; когато си отиваха, тревогата спираше; когато се връщаха, и тревогата се връщаше; усещах, че тя нараства и намаля­ва според тяхното приближаване и отдалечаване. От тук разбрах защо някои, които не знаят що е съвест, понеже я нямат, приписват тъгата на стомашни болки.

300.

Обаче свързването на Небето с човека не е като връзката на един човек с друг, понеже е съединяване с вътрешното начало, присъщо на неговия дух, тоест, съединяване с ду­ховния или вътрешен негов човек, а с неговия природен или външен човек има връзка чрез съответствията, за която ще се говори в следващата глава, където става дума за свързването на Небето с човека чрез Словото.

301.

Там ще кажем, че свързването на Небето с рода човешки и неговото свързване с Небето е такова, щото първото зависи за своето съществуване от второто, и обратно.

302.

Като говорих с ангелите за свързването на Небето с чо­вешкия род, казах: хората на църквата също заявяват, че всяко благо идва от Господ и при човека има ангели, но малцина вярват, че те са свързани с човека, а още по-мал­ко, че обитават в неговата мисъл и неговото чувство. На това ангелите ми отвърнаха, че знаят за тези вярвания по света, особено в църквата, което ги учудваше, защото там все пак съществува Словото, учещо хората за Небе­то и за свързването му с човека; това свързване е тако­ва, че човекът никак не би могъл да мисли без духовете. придадени към него, и неговият духовен живот зависи от това свързване. Казаха ми също така причината за неве­жеството по този въпрос: човекът вярва, че живее сам по себе си, без връзка с Първото Битие на живота, и не знае, че тази връзка става чрез Небето и ако бъде прекъс­ната, човекът веднага ще падне мъртъв. ако повярва, че всяко благо идва от Господ, а всяко зло идва от ада - както всъщност стоят нещата - човек не ще си приписва заслуги за доброто, нито ще му се вменява злото, понеже във всяко благо, което той мисли или върши, ще съзира Господ, а пък всяко зло, което му влияе, ще отпраща на­там, откъде е дошло — към Ада. Но понеже човекът не вярва в никакво въздействие от Небето или от Ада, смя­та, че всичко, което мисли и желае, бива в него самия и идва от него самия, той прави злото свое собствено при­тежание, докато благото, което му въздейства, осквер­нява с чувството, че е негова заслуга.