40. За богатите и бедните на Небето

[Hristo Vatev]

40.

За богатите и бедните на Небето

 

 

357.

Има много мнения за приемането на Небето: някои смя­тат, че там се приемат само бедните, а не богатите; други - че Небето е еднакво отворено и за бедни, и за бо­гати; трети - че богатите не могат да бъдат приети, освен ако не се откажат от своите богатства и не станат като бедните. Всички потвърждават своите мнение чрез Словото. Но онези, които правят разлика между богати и бедни, що се отнася до Небето, не разбират Сло­вото. Словото по смисъл е духовно, а по букви е природ­но, ето защо онези, които го разбират само в буквален смисъл, а не според духовния му смисъл, бъркат в много неща, най-вече за бедните и богатите, като смятат, че за богатите е толкова трудно да влязат на Небето, кол­кото за камила да премине през иглено ухо, а за бедните е лесно, защото се казва: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Матей, 5:3; Лука, 6:20). Ала онези, които знаят нещо за духовния смисъл на Словото, мислят другояче. Те знаят, че Небето е за всички, които живеят във вярата и любовта - еднакво за бедни и за бо­гати. Кои точно се разбират в Словото под богати и кои под бедни, ще се каже впоследствие. От многото беседи с ангелите и от общуването с тях успях със сигурност да узная, че богатите отиват на Небето толкова лесно, кол­кото и бедните; че човекът, който е живял в изобилие, не е изключен от Небето, нито че ще бъде приет там, ако е бил все в нужда. Там има толкова богати, колкото и бедни, а мнозина богати имат повече слава и щастие от бедните.

 

 

358.

Ще си позволя най-напред да напомня, че човекът може да добива богатства и да ги умножава колкото иска, стига да не върши това с измама и по лоши начини. Може да яде и пие вкусни неща, ако не го прави цел на живота; да обитава великолепни сгради, ако възможностите му го поз­воляват; да разговаря с другите; да се отдава на забавле­ния, да обсъжда светски въпроси; няма защо да се разхож­да, преструвайки се на благочестив, със скръбно и печал­но изражение и наведена глава, а може да бъде радостен и щастлив; няма защо да дава на бедните, ако не го води [ис­крено] съчувствие. Или накратко казано, може да живее, що се отнася до външната форма, напълно като светски човек, което никак не ще му пречи да отиде на Небето, стига вътре в себе си да мисли за Бога, както подобава, и да се държи искрено и открито с ближния. човекът е та­къв, каквито са неговите чувство и мисъл, тоест, какви­то са неговите любов и вяра - всичко, което върши вън­шно, той извлича от своя живот, понеже да вършиш оз­начава да искаш, а да говориш означава да мислиш; дейст­вието произтича от волята, а говоренето произтича от мисълта. Ето защо, под думите, изречени в Словото, че човекът се съди според делата и се награждава според постъпките, се разбира, че се съди и награждава според неговите мисъл и чувство, от които идват делата или пък които се съдържат в делата: без мисълта и без чувс­твото действието е нищо, понеже зависи изцяло от тях. От тук става ясно, че външното в човека не върши нищо, ами неговото вътрешно е, от което зависи външ­ното. Ето един пример: онзи, който се държи искрено и не мами другите само по причина на това, че се страху­ва от закона и се притеснява за доброто си име, т.е. за своята чест или своята печалба, би мамил другите колко­то може, ако този страх не го сдържаше; неговите ми­съл и воля са измамни, макар че делата му външно изглеж­дат искрени; бидейки вътрешно неискрен и измамник, той носи в себе си Ада; онзи пък, който се държи искре­но и не мами другите, защото това е срещу Господ и сре­щу ближния, дори да можеше да измами, не би пожелал да го стори: неговата мисъл и неговата воля са съвестта -затова той носи в себе си Небето. Делата им могат да изглеждат външно еднакви, но вътрешно са напълно раз­лични.

 

 

359.

И тъй, ако човекът може да живее както всички други във

външната форма: да богатее, да пирува, да живее в разкош и

да се облича изящно според своите положение и задължения, да се радва на наслаждения и удоволствия. да изпълнява светски задачи заради своите функции и занятия, или пък заради живота на душата и тялото, стига обаче само да признава вътре в себе си Божественото и да желае добро на ближния - става ясно, че не е толкова трудно, колкото мнозина вярват, да се намери път към небесното царство; трудното е само да можеш да ус­тоиш на любовта към себе си и към света, да затрудниш тяхното преобладаване, защото от тук идва всяко зло. Че това не е чак толкова трудно, както смятат, се раз­бира от думите на Господ: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сър­це, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо, и бремето Ми е леко“ (Матей, 11:29-30). Игото на Господ затова е благо, а бремето Му е леко, защото колко­то човекът се противи срещу злините, произтичащи от любовта към себе си и към света, толкова бива воден той от Господа, не от себе си самия; след това, Господ в човека също

се противи на злото и го отблъсква.

 

 

360.

След смъртта им говорих с някои, които, докато живели на земята, се отрекли от света и се посветили на почти уединен живот, за да отделят своите мисли от светско­то, да се отдадат на благочестиви размисли, като вярва­ли, че така поемат по пътя към Небето. Но в другия жи­вот те са тъжни, презират другите, които не им прили­чат, негодуват, задето не им е отредено повече щастие, отколкото на останалите, смятайки, че са го заслужили, никак не се грижат за другите и странят от задължение­то на взаимната обич, чрез която става съединяването с Небето. Повече от всички копнеят за Небето, но когато се издигнат до ангелските селения, предизвикват тре­вожност, която смущава щастието на ангелите. Затова те се отделят, и след това отиват в пустинни места, където водят същия живот, както на земята. Човекът може да се оформи за Небето само на земята, [защото] тук са крайните проявления, в които всяко чувство намира завършек. Ако то не се прояви или не прелее в делата, както се случва на мнозина в обществото, чувството се задушава, понякога дотам, че човекът повече не вижда ближния, а единствено себе си самия. От тук става ясно, че животът на обич към ближния, т.е. да се държиш от­крито и почтено във всяко деяние и при всяка служба, води на Небето, не обаче животът на лагочестието, ли­шен от тях; следва, че упражняването в обич [към ближ­ния] и растежът на благата, идващи от такъв живот, могат да съществуват, само доколкото човек е отдаден на делови занимания и не съществуват, доколкото той се оттегля от последните. Ще кажа за това нещо от опит; много от онези, които са се осветили на делови начина­ния и търговия в света и чрез това са забогатели, сега са на Небето. Но малцина са там онези, които на земята са добили почести и са станали богати в службата. Така е, понеже, придобивайки блага и почит заради правилните и праведните си решения по раздаването на изгодни и по-четни места, те толкова им се отдали, че заобичали само себе си и света, като така отвърнали от Небето своите мисли и чувства и ги извърнали към себе си самите; колко­то повече човекът обича себе си и света и вижда във всичко себе си и света, толкова повече той се отчуждава от Божественото и се отдалечава от Небето.

 

 

361.

Участта на богатите на Небето е такава, че те живеят в по-голямо великолепие от останалите: някои обитават дворци, където всичко сияе така, сякаш е от злато и сребро, имат в изобилие всичко, необходимо за живота; обаче те ценят не толкова предметите, колкото самата им полезност: нея виждат ясно и сякаш в светлина, а зла­тото и среброто им се струват като в сянка и мъгла. Това е така, понеже на света те са обичали службата, до­като златото и среброто са ценели само доколкото били средства и помагачи за делата. Самата служба сияе на Небето: службата на благото като злато, а службата на истината като сребро. Каквато е службата, която са имали на света, такова е тяхното богатство, такава е тяхната радост, такова е тяхното щастие. Който слу­жи на благото, той осигурява себе си и своите близки с не­обходимите за живота неща, желае изобилие за [доброто на] своята родина и своите ближни, за които богатият може да върши добро по много повече начини от бедния. така душата може да се отдалечи от празния живот, кой­то е пагубен, понеже в него човекът, поради вроденото си зло, мисли за злото. Тези служби са добри, доколкото съдържат в себе си Божественото, тоест, доколкото чо­векът се съсредоточава върху Божественото и върху Не­бето, като полага в тях своето благо, докато в охолство­то [съзира] само нещо, което служи на благото.

 

 

362.

Ала участта на богатите, които не са вярвали в Божест­веното, отблъсквали са от духа си всичко, присъщо на Не­бето и Църквата, е противоположна: те са пратени в Ада сред мръсотия, нещастие и нужда: на това се обръ­щат богатствата, когато човек ги обича заради самите тях. Не само богатствата обаче, но и самата им служба: живот в страсти, задоволяване на желания, щото духът изобилно и свободно да се посвещава на безчестия, та чо­векът да се издигне над другите, които презира. Тъй като нямат в себе си нищо духовно, а само земно, тези бо­гатства и техните служби се превръщат в мръсотии; на­истина, духовното в богатствата и тежите служби е като душата в тялото и като небесна светлина във влаж­на почва: без него те гният, както тялото без душа и влажната почва без светлина. Такава е съдбата на онези, които са се съблазнили от богатствата и са се откъсна­ли от Небето.

 

363.

Във всекиго след смъртта му остава неговото чувство или господстваща любов, която не може да се изкорени във вечността, понеже човешкият дух е напълно еднакъв с нея и (което е тайна) тялото на всеки дух или ангел е външна форма на неговата любов, напълно съответства­ща на вътрешния му образ, тоест на неговите душа и дух. Ето защо, по лицата, жестовете, говора може да се разбере какви са духовете; човекът на земята се познава така - ако не се е научил да се преструва чрез лицето, жестовете, говора. От тук може да се установи, че човек остава във вечността такъв, каквато е неговата господ­стваща любов. Беше ми дадено да разговарям с някои, ко­ито бяха живели преди седемнадесет столетия, чийто живот бе известен от написаното по онова време, и раз­брах, че още носят любовта, в която са се намирали то­гава. От тук може да се види, че любовта към богатства­та и тяхната употреба остава във всекиго завинаги, и то същата, както на земята, обаче с тази разлика, че богат­ствата на онези, които са си служили с тях за добри цели, се превръщат, според своите служби, в удоволствия, а бо­гатствата на онези, които са ги използвали за зло, се превръщат в нечистотии, на които обаче те се радват, както са се радвали в света на земните богатства, упот­ребени за зли служби. Тъкмо затова се радват на нечисто­тиите, защото мръсните желания и гнусните безчестия, които богатствата са обслужили, а също скъперничест­вото, което е любов към богатството без употреба, съ­ответстват на нечистотиите; духовната нечистота не е нищо друго.

 

 

364.

Бедните не отиват на Небето поради своята бедност, а поради своя живот; животът следва всекиго, независимо дали е беден или богат; няма за единия повече особено милосърдие, отколкото за другия; които са живели добре, биват приемани, а онези, които са живели зле, биват от­блъснати. При това бедността също съблазнява и отда­лечава човека от Небето, както охолството: мнозина от бедните не са доволни от своята съдба, много са често­любиви и смятат богатството за благословия, така че, когато не го получат, изпадат в гняв и мислят лошо за Бо­жието провидение; завиждат на другите за благата и, имат ли сгоден случай, се стремят да ги измамят; също така, живеят в нечисти желания. Другояче е при онези бедни, които са доволни от своята участ, които са усър­дни и прилежни в делата, предпочитат работата пред безделието, действат предано и разумно, като същев­ременно водят християнски живот. Няколко пъти можах да говоря с духове, които принадлежаха към селското със­ловие и към простия народ; през своя земен живот бяха вярвали в Бог, бяха постъпвали правилно и праведно в сво­ите дела; изпитваха любов към познанието на истината, като искаха да разберат, що е обич към ближния и що е вяра, понеже на света бяха слушали да се говори много за вярата, а пък в другия живот слушаха да се говори много за обичта към ближния. Ето затова им бе казано, че обич към ближния е всичко, което се отнася до живота, дока­то вяра е всичко, което се отнася доктрината; че обич към ближния е да желаеш и вършиш праведното и правилното във всички дела, докато вярата означава да мислиш праведно и правилно; че вярата и обичта към ближния се съединяват — така, както [се съединяват] уче­нието и животът според него, или така, както [се съеди­няват] мисълта и волята; че вярата се превръща в обич към ближния, когато човекът желае и върши онова, кое­то мисли за праведно и правилно; че тогава вярата и обичта към ближния не са две същности, а една. Те го раз­браха и се зарадваха, казвайки, че на света не са разбирали, че „да вярваш“ било различно от „да живееш".

 

 

365.

От това може да се установи, че богатите отиват на Небето също като бедните, еднакво лесно и едните, и другите. Ако се смята, че за бедните било лесно, а за бога­тите било трудно, това е от неразбиране на Словото там, където се споменават богати и бедни. Под „богати" тук се разбират в духовен смисъл онези, които изобилст­ват с познания относно благото и истината, ще рече, принадлежащите към Църквата, където е Словото; под „бедни" се разбират онези, които не притежават тези познания, обаче ги желаят, следователно онези, които са извън Църквата- това ще рече, там, където Словото го няма. Под облечения в порфир и висон богаташ, запратен в Ада, се разбира юдейският народ, наречен богат, защо­то имал Словото и, значи, познания за доброто и истина­та в изобилие. Ето защо, чрез дрехите от порфир се оз­начават познанията за благото, а с дрехите от висон се означават познанията за истината. Под бедняка, които лежал пред вратата на богаташа, искайки да се нахрани с трохите от неговата трапеза, а пък после бил отнесен от ангелите на Небето, се разбират не-юдеите, които, лишени от познания за благо и истина, все пак се стре­мят към тях (Лука, 16:19-31). Под богатите, които били поканени на голям пир, обаче се извинили и не отишли, също така се разбира юдейският народ, а под бедните, за­ели техните места, се разбират не-юдеите извън Църк­вата (Лука, 14:16-24). Ще кажа също така кой се разбира под богат, за когото Господ казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие" (Матей, 19:24). „Богат" тук обозначава богатите в двата смисъла - както в духовния, така също и в природния: богати в природен смисъл са онези, които изобил­стват с богатства и влагат в тях своето сърце; бога­ти в духовен смисъл са онези, които изобилстват на поз­нания и науки, понеже това са духовните богатства, и [които] чрез тях желаят със собствената си разумност да проникнат в онова, което се отнася до Небето и Цър­квата. Но понеже това е против Божия порядък, казва се, че по-лесно ще е камила да мине през иглено ухо, защото в този смисъл камилата означава науката и знанието изоб­що, а игленото ухо - словната истина. Днес не се знае, че под камила и иглено ухо се разбира това, понеже още не е открита науката, която учи какво означава в духовен смисъл онова, което Словото казва буквално; във всяка частица от Словото има духовно, но и природно значе­ние, защото Словото - за да се извършва свързването на Небето със света, или на ангелите с човеците, след като вече е прекъснала пряката връзка - е записано според чис­тите съответствия на природното с духовното; от тук става ясно, какво именно да се разбира под богати. Много места в Словото показват, че богати в духовен смисъл са дарените с познания за благо и истина, като под богатства се разбират самите познания, например:

Исай, 10:12-14; 30:6,7; 45:3, Иеремия, 17:3, 48:7, 50:36-37, 51:13; Даниил, 5:2-4, Иезекиил, 26:7, 12, 27:1-36; Захария, 9:3-4; Псалм 45:12; Осия, 12:9; Откровение, 3:17-18; Лука, 14:33 и други. Че като бедни пък в духовен смисъл се обоз­начават онези, които нямат познания за благото и ис­тинното, но все пак ги желаят, може да се види от след­ните места: Матей, 11:5; Лука, 6:20-21; 14:21; Исай. 14:30, 29:19, 41:17-18; Софоний, 3:12, 13. Как всички тези места са обяснени според духовния смисъл, може да се види в творбата „Небесни тайни".