41. За браковете на Небето

[Hristo Vatev]

41.

За браковете на Небето

 

 

366.

Понеже Небето произхода от човешкия род, то ангели­те там са от двата пола; тъй като от Сътворението жената е за мъжа и мъжът е за жената, тоест те са един за друг, като тази любов е вродена в двамата, от тук следва, че браковете на Небето са същите, както на земя­та. Но браковете на Небето много се различават от бра­ковете на земята. Отсега нататък ще говорим за това, какво са браковете на Небето, по какво се различават от браковете на земята и по какво им приличат.

 

 

367.

Бракът на Небето е свързване на двама в един дух; нека първо да обясним каква е същината на това свързване. Ду­хът се състои от две части - едната се нарича инте­лект, а другата се нарича воля; само когато тези две час­ти действат заедно като едно, се говори за дух; съпру­гът ръководи частта, наричана интелект, докато съпру­гата - частта, наричана воля; когато това съюзяване, присъщо за вътрешните начала, слезе в нисшите, присъ­щи на тялото, то се възприема и чувствува като любов, а именно, съпружеска любов. От което става ясно, че съп­ружеската любов води своето начало от свързването на двамата в един дух; на Небето наричат това съжителст­во, а за съжителстващите казват, че са едно, а не двама. Затова двама съпрузи на Небето се наричат един, а не двама ангели.

 

 

368.

Това, че има такова свързване между съпруг и съпруга във вътрешните начала, присъщи на духа, произхожда от са­мото сътворение; мъжът се ражда, за да бъде разумен, значи, да мисли според разума, а жената се ражда, за бъде във волята и от тук, да мисли според волята. Това става ясно по склонностите и нрава на всекиго от двамата, как­то също по тяхната форма: по нрава, понеже мъжът действува според разсъдъка, докато жената действува според чувството; по формата, понеже мъжът е по-груб и не тъй красив в лице, с по-твърда реч и по-здраво тяло, а жената има по-гладко и по-хубаво лице, по-нежна реч, по-меко тяло; подобна е разликата между интелект и воля или между мисъл и чувство; подобна е разликата също така между истина и благо, или пък между вяра и любов, понеже истина и вяра са присъщи на интелекта, а благо и любов са присъщи на волята. Затова в Словото под юно­ша и мъж в духовния смисъл се разбира интелектът на ис­тината, а пък под девойка и жена се разбира чувството на любов към доброто. Затова и Църквата се нарича, за­ради нейната любов към истината и благото, съпруга или девица, а всички, които живеят в любов към благото, се наричат девствени, например в Откровение, 14:4.

 

 

369.

Всеки -мъж или жена - се радва на разум и воля, но все пак при мъжа преобладава интелектът, докато при жената преобладава волята, а човекът се определя според нача­лото, което преобладава. Обаче при небесните бракове нищо не преобладава: волята на съпругата е воля и на съп­руга, интелектът на съпруга е интелект и на съпругата, понеже единият обича да желае и мисли като другия, то­ест взаимно и обратно; от тук идва тяхното свързване в едно. Това единение е действително, понеже волята на съпругата навлиза в интелекта на съпруга, а интелек­тът на съпруга навлиза във волята на съпругата, особено когато се гледат лице в лице, понеже, както често се каз­ваше по-горе, на Небето има съобщаване на мисли и чувс­тва, особено между съпрузи, които се обичат един друг. От тук може да се установи какво е свързването на духо­вете, което създава съпружеството и което поражда съпружеската любов на Небето, а именно, единият да иска всичко, което е негово, да принадлежи на другия, и обратно.

 

 

370.

Беше ми казано от ангелите, че колкото двама съпрузи са в такава връзка, толкова те живеят в съпружеска лю­бов и същевременно в разумност, мъдрост и щастие, понеже Божието благо и Божията истина, от които ид­ват всяка мъдрост, всяка разумност, всяко щастие, се вливат преди всичко в съпружеската любов, че тя е са­мата основа за Божието въздействие, бидейки същевре­менно съюз на благо и истинно. Както има съюз на инте­лекта и волята, така има също съюз на истинното и бла­гото, понеже интелектът приема Божията истина и дори се образува от истините, а волята приема Божие­то благо и дори се образува от благата. Това което чо­векът желае, за него е благо, а това, което разбира, за него е истина. Затова е едно и също дали ще се каже свързване на интелекта и волята, или свързване на ис­тината и благото. Съюзът между благото и истинното изгражда ангела, както и неговите разумност, мъдрост и щастие; следователно ангелът става такъв според съ­юза в него на благото с истината и на истината с благо­то или, което е същото, според свързването в него на любовта с вярата и на вярата с любовта.

 

 

371.

Божественото, идващо от Господа, се влива основно в съпружеската любов, защото тя произлиза от свързване на благото и истинното; именно, както се каза по-горе, едно и също е дали ще кажем съюз на интелекта и волята или съюз на благото и истината. Това свързване се извеж­да от Божията любов на Господ към всички на Небето и земята: Божието благо, което ангели и човеци приемат в Божиите истини, идва от Божията любов; понеже един­ствен приемник на благото е истината, онзи, който не е в истината, не може да приеме нищо от Господ и от Небето; колкото истината при човека е свързана с благо­то, толкова сам той е свързан с Господ и Небето. Това е истинското начало на съпружеската любов и затова тя е самата основа на Божието въздействие. Ето защо съю­зът на благо и истина се нарича небесен брак, ето защо и в Словото Небето се сравнява с брака и дори се нарича така, ето защо Господ се нарича Съпруг и Жених, ето защо Небето с Църквата биват наричани Невеста или по­някога Съпруга.

 

 

372.

Благото и истината, свързани в ангела или в човека, не са две неща, а едно, понеже тогава благото е истина, а ис­тината е благо; това съединение става, когато човекът мисли онова, което желае, и желае онова, което мисли -тогава мисъл и воля са едно цяло, тоест един дух: мисъл­та създава или придава формата на онова, което волята желае, докато волята му се наслаждава. Ето защо, двама съпрузи на Небето не се наричат двама, а един ангел. Тък­мо това се разбира в думите на Господ: „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сът­вори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? Тъй щото те вече не са двама, а една плът. Прочее, кое­то Бог е съчетал, човек да неразлъчва. (...) Не всички въз­приемат тая дума, но ония, на които е дадено" (Матей, 19:4-6,11; Марк, 10:6-9; Битие, 2:24) - Тук се описва небес­ният брак на ангелите, а също бракът на благо и истина; „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва" подразбира, че благото не бива да бъде разделяно от истинното.

 

 

373.

Сега може да се види от къде идва действително съпру­жеската любов: именно, че първо тя се образува в духа на свързаните в брак, а после низхожда и минава в тялото, където се възприема и се чувствува като любов; онова обаче, което се възприема и се чувствува в тялото, води [своето] начало от духовността на човека, понеже прои­зтича от интелекта и волята - интелектът и волята изграждат духовния човек; онова пък, което низхожда от духовния човек в тялото, се проявява там под други об­рази, обаче запазва прилика и родство с духовното, като душата с тялото или като причината със следствието, както може да се установи от казаното и показаното в двете глави за съответствията.

 

 

 

374.

Веднъж слушах един ангел да описва истински съпружеска­та любов и нейните небесни наслади ето как: тя е Божес­твеността на Господ на Небето, т.е. Божието благо и Божията истина, съединена в двама до там, че те да не са повече двама, а да са едно; каза, че двама съпрузи на Небето са тази любов, понеже всеки от тях изразява сво­ето благо и своята истина както като дух, така и като тяло, понеже тялото е [външен] образ на духа, бидейки създадено по негово подобие. От това той изведе, че Бо­жественото се изобразява в двамата, които живеят в ис­тински съпружеска любов; щом се изобразява Божестве­ното, в тях се изобразява и Небето, понеже цялото Небе е Божието благо и Божията истина, идващи от Господ. Ето защо всичко небесно е вписано в тази любов заедно с всички неизброими блаженства и наслади; броя им анге­лът изразяваше с дума, която съдържаше мириади мириа­ди. Учуди се, че човекът на църквата нищо не знае за това, когато все пак Църквата е Господно Небе на земя­та, а пък Небето е бракът на благото и истинното. Говори също за своето удивление, че повече в църквата, от­колкото извън нея, се вършат и се допускат прелюбодея­ния, понеже сами по себе си удоволствията от тях, разб­рани в духовния смисъл, и от тук — в духовния свят, не са нищо друго освен насладите на свързаната със злото лю­бов към лъжата. Такава наслада е адска, понеже е напълно противна на небесната, която е насладата на свързаната с доброто любов към истината.

 

 

375.

Всеки знае, че двама съпрузи, които се обичат, са вът­решно свързани, както и че същността на брака е едине­нието на душите или умовете; оттук би могло да се раз­бере, че каквито са сами по себе си душите или умовете, такова е единението между двамата, съответно, такава е и тяхната любов. Духът се образува единствено от бла­гата и истините, понеже всичко във вселената се отнася към благото и истината, а също и към техния съюз; По­ради това единението на умовете е такова, каквито са онези истини и блага, от които те се образуват; ето защо свързването на умове, формирани от неподправени истини и блага, е най-съвършеното. Трябва да се знае, че няма по-силна взаимна любов, отколкото любовта между благото и истината. Ето защо от нея произхожда истин­ската съпружеска любов. Лъжа и зло също се обичат, но тази любов сетне се обръща на ад.

 

 

376.

От онова, което бе казано досега относно произхода на съпружеската любов, може да се заключи кои живеят в нея и кои - не; в съпружеска любов живеят онези, които чрез божиите истини се намират в Божието благо; любовта е толкова по-истинска, колкото по-неподправени са исти­ните, които се съединяват с благото; понеже всяко бла­го, свързващо се с истината, произлиза от Господ, то от тук следва, че никой не може да живее в истинска съпру­жеска любов, ако не признава Господ и Неговата Божест­веност, защото без това Господ не може да въздейст­ва и да се съедини с истините в човека.

 

 

377.

От тук става ясно, че онези, които са в лъжа, не живеят в съпружеска любов, особено ако тази лъжа произлиза от злото. При онези, които живеят в зло и от там в лъжа, вътрешните начала, присъщи на духа, са заключени; зато­ва там не може да съществува никакво начало на съпру­жеска любов; но под това, във външния или природния чо­век, отделен от вътрешния, се извършва съединяване между лъжата и злото, което се нарича адски брак. Даде­но ми бе също да видя какво е бракът между онези, които живеят в лъжата на злото, или така наречения адски брак: те говорят един с друг, дори се свързват в похот­та, но вътре в тях гори взаимна смъртна омраза - така­ва, че не мога да я опиша.

 

 

378.

Не може да има съпружеска любов между двама от различ­ни религии, понеже истината на единия не е съзвучна с благото на другия, а две различни и несъгласни начала не могат да образуват от два духа един; поради това прои­зходът на тяхната любов няма нищо духовно - ако съжи­телстват в разбирателство, това е единствено пора­ди природни причини. Затова на Небето се свързват в брак само с онези, които принадлежат към едно и също общество, тъй като са в еднакво благо и еднаква исти­на, не и с онези, които са извън обществото. По-горе (гл.41 и следващи) може да се види, че всички ангели от едно общество живеят в едно благо и една истина, кое­то ги различава от жителите на другите общества. Това е представено също така сред израилтяните, където браковете се сключват вътре в границите на едно ко­ляно и особено между семейства от едно коляно, но не из­вън коляното или пък извън семействата от едно коляно.

 

 

379.

Не може да има също така съпружеска любов между един съпруг и много съпруги, понеже това не само унищожава духовното и начало, изискващо два духа да правят един, но разрушава и вътрешното съединение на благото и ис­тината, от което произтича самата същност на тази любов; бракът с няколко жени, а не с една, е също като ин­телекта, разделен на много воли и също като човека, пре­дан не само на една, а на много църкви, което раздробява вярата му дотам, че [той] изобщо я няма. Ангелите казва­ха, че да имаш много съпруги е напълно противно на Бо­жия порядък и те го знаят по различни поводи, например от обстоятелството, че още щом помислят за много­женство, веднага се лишават от вътрешно блаженство и небесно щастие и изпадат в състояние, подобно на опия­нение, понеже благото вътре в тях се отделя от истина­та. Понеже вътрешните начала на духа им изпадат в та­кова състояние при едничката мисъл с някакво намерение [за многоженство], те ясно съзнават, че съжителството с много жени като с една заключва вътрешните начала и прави така, че на мястото на съпружеската обич се про­мъква похотливата любов, която [те] отделя от Небето. После казаха, че човекът трудно го разбира, по­неже малцина са онези, които изпитват истинска съпру­жеска любов, а пък онези, които не я изпитват, не знаят нищо за вътрешната и наслада и познават само насладата на похотта, която подир кратко съжителство се обръ­ща в разочарование. Докато насладата от истинската съпружеска любов не само трае на земята до дълбока ста­рост, а дори след смъртта става небесна наслада, като тогава се изпълва с вътрешно блаженство, което се усъ­вършенства във вечността. При това ангелите казаха, че блаженствата на истинската съпружеска любов могат да са хиляди и хиляди и никое не може да е известно на чо­века, нито може да бъде разбрано от някого, който не живее в брака на благото и истината от Господ.

 

 

380.

Любовта към власт на единия над другия напълно унищо­жава съпружеската любов и нейната небесна наслада, по­неже, както вече се каза по-горе, съпружеската любов и нейната наслада се състоят в това, волята на единия да бъде воля на другия и обратното. Тази любов към господ­ство разрушава в брака всичко, защото господстващият иска само неговата воля да бъде в другия, а съответно волята на другия за него да не съществува и затова няма взаимност между съпрузите, няма съобщаване на любов­та и насладата от нея с другия, а все пак общуването и идващото от него свързване са онази вътрешна наслада, която се нарича блаженство. Обаче любовта към господ­ството задушава това блаженство, а с него всичко небес­но и духовно, присъщо на съпружеската обич, дотам, че такива хора не знаят нищо за духовното в брака. Ако се говори за него, хората го разглеждат като толкова през­ряно, че при първото споменаване на блаженството за­почват да се смеят или да се ядосват. Когато единият желае и обича онова, което другият желае и обича, тога­ва те са свободни, защото всяка свобода идва от любов­та. Където има господство, няма свобода за никого, нито за роба, нито за господаря: единият е роб, но гос­подарят също е роб, понеже робува на желанието да влас­тва. Онзи обаче, който не знае какво е свободата на не­бесната любов, изобщо не разбира това. Все пак, от оно­ва, което се каза по-горе за произхода и същността на съпружеската любов, може да се разбере, че колкото по­вече господството навлиза в нея, толкова повече духове­те не са съединени, а напротив, разделени: господство­то подчинява, а подчиненият дух или няма никаква воля, или има противоположна воля: ако няма воля, значи в него няма любов; ако волята му е противоположна, то вместо любов има омраза. При живеещите в такъв брак вътреш­ните начала са във взаимна борба и сблъсък, както става при две противоположности, въпреки че външно се сдържат - заради запазване на спокойствието. Техните вътрешни битки и борби излизат на бял свят след смъртта им, понеже повечето съпрузи се срещат и то­гава започват да се борят помежду си като врагове и се разкъсват взаимно. Те вършат това според състояние­то. на своите вътрешни начала. На няколко пъти ми бе дадено да видя техните сблъсъци и техните терзания: някои от тях бяха пълни с отмъстителност и жесто­кост. В другия живот вътрешните начала на всекиго се освобождават, без повече да бъдат ограничавани от вън­шните, както по разни причини става на земята; тогава всеки е такъв, какъвто е вътрешно.

 

 

381.

При някои има нещо като съпружеска любов, но това не е съпружеска любов, ако двамата не се намират в доброто и истината, а само изглежда като съпружеска поради мно­го причини: например, когато съпрузите се грижат за дома, живеят в сигурност, покой и бездействие, помагат си в болести и в старост или наглеждат обичните им деца. Понякога тя се дължи на страха от съпруга, от чуж­дото мнение или на някакви лоши цели, понякога причина­та е похотливостта. При това тази любов се различава между съпрузите: при единия може да бъде повече или по-малко, при другия може да бъде по-малко или пък изобщо да я няма; ето защо, за единия тя може да е Небето, а за другия може да е Адът.

 

 

382 а.

Истинската съпружеска любов е във вътрешното Небе, защото ангелите там живеят в брака на благото и исти­ната, а също така в невинността. Ангелите от нисшите небеса също обитават в съпружеска обич, но само според количеството на своята невинност, защото съпружеска­та любов, разглеждана сама по себе си, е състояние на не­винност. Затова между съпрузите, живеещи в съпружеска любов, съществуват небесни наслади, които пред техни­те духове са почти като невинните игри при децата и дори няма нищо, което да не им доставя наслада; Небето влияе със своята радост във всички подробности от тех­ния живот; затова съпружеската любов се представя на Небето в прекрасен образ: видях я като девица с неопису­ема красота и оградена от снежно бял облак. Беше ми каза­но, че цялата красота на ангелите произлиза от съпру­жеската любов: нейните чувства и мисли се изобразяват като елмазни лъчения, сякаш от тъмно злато и бляскави рубини, при това придружени от чувства на наслада, докосващи вътрешните начала на духа. С една дума, Небето се изобразява в съпружеската любов, защото при ангели­те Небето е съединението на благото и истината, а това съединение образува съпружеската любов.

 

 

382 б.

Браковете на Небето се различават от земните бракове по това, че последните целят създаването на потомст­во, а на Небето целта е раждането на благото и истина­та. Това раждане заменя другото, понеже бракът на Небето, както бе показано по-горе, е брак между благо и истина, като в този брак се обичат преди всичко благо­то и истината, както и техния съюз. Това поражда бра­кът на Небето. Затова в Словото рождения и поколения означават духовни рождения и поколения, т.е. раждания на благо и истинно; майка и баща означават истината, съединена с пораждащото благо; синовете и дъщерите оз­начават порожденията на истината и благото; зетьове­те и снахите пък означават тяхното свързване и така нататък. От това става ясно, че небесните бракове не са като земните: там съюзите са духовни и затова няма защо да се наричат бракове, а свързване на един дух с друг поради съединяването на благото и истината; на земята обаче съществуват бракове, защото земните съюзи са не само духовни, но и плътски. Понеже на Небето всъщност няма бракове, то и свързаните в съюз не се наричат съп­руг и съпруга, а всеки от тях, съгласно ангелското поня­тие за съединението на два духа в един, се назовава с една дума, която означава принадлежащото на единия и на дру­гия взаимно. От тук можем да узнаем, по какъв начин трябва да се разбират думите на Господ за браковете (Лука, 20:35,36).

 

 

383.

Дадено ми бе също така да видя по какъв начин общуват съпрузите на Небето. Всеки един общува с подобните и страни от различните, затова всяко общество на Небе­то се състои от подобни. Но подобните не се стремят към подобните от себе си, а от Господ (виж по-горе гл.41, 43, 44 и следващи). По същия начин се съюзяват съпругът и съпругата, чиито духове могат да се свържат в един: още от пръв поглед те пламенно се обичат, виждат се като съпрузи и встъпват в съюз. Ето защо всички небес­ни единения произлизат единствено от Господ. При това се чества празник, на които биват поканени мно­зина; празниците се различават според обществата.

 

 

384.

Понеже земните бракове са разсадници на човешкия род, а небесните бракове са разсадници на ангелския, тъй като, както по-рано беше показано в съответната глава, Небето произхожда от рода човешки, а също понеже бра­ковете имат духовен произход (идвайки от съединяване­то на благото с истината) и Божествеността на Господ въздейства основно в съпружеската любов, за ангелите те са свещени. И обратно: тъй като прелюбодеянията са противни на съпружеската любов, ангелите ги разглеж­дат като нещо скверно; както в съпружеството ангели­те съзират съединение на благото и истината, тоест Небето, така в прелюбодеянието виждат съединение на злото и лъжата, тоест Ада. Поради това, още щом чуват да се споменава „прелюбодеяние", те се извръщат наст­рана. Пак затова, когато човек извърши прелюбодеяние заради удоволствието, Небето се затваря за него; след това [затваряне], той не признава повече нито Божест­веното, нито каквото и да било, свързано с вярата на Църквата. Всички, обитаващи Ада, са против съпружеска­та любов; дадено ми бе да го разбера от аурата, която струеше от тях и беше някакво безкрайно усилие да се разтрогва и разрушава бракът. От тук ми стана ясно, че насладата, властваща в Ада, е насладата от прелюбоде­янието, а също и че насладата от прелюбодеянието е насладата от разрушаването на съюза между благо и ис­тина, който изгражда Небето. От тук следва, че удоволс­твието от прелюбодеянието и адското удоволствие са напълно противоположни на удоволствието от съпру­жеството, т.е. на небесната наслада.

 

 

385.

Някои духове по навик, придобит от телесния живот, особено изкусно ме преследваха чрез едно меко, почти вълнообразно влияние, обикновено присъщо за добрите духове, но разбрах. че в него имаше хитрост и други та­кива качества с цел да съблазняват и да заблуждават. Все пак говорих с един от тях, който, както разбрах, на земя­та бил военачалник. Щом усетих, че в идеите на негови­те мисли се криеше похот, заговорих с него за брака на духовно-образен език, който напълно изразяваше смисъла, понякога и повече значения. Той ми каза, че в телесния жи­вот не смятал прелюбодеянията за нищо; наложи се да му обясня, че прелюбодеянията са скверни, въпреки че за оне­зи, които ги вършат, те не изглеждат такива, а изглеж­дат дори допустими поради насладата, която изпитват, и поради убежденията, които после си създават. Той мо­жеше да разбере скверността на прелюбодеянието и чрез обстоятелството, че съпружествата са разсадници на рода човешки, а от тук и разсадник на небесното царст­во, поради което не трябва никога да се нарушават, а да се смятат за свещени. Той можеше да разбере това, тъй като би трябвало да знае, че се намира в другия живот, значи е в състояние да разбере, че съпружеската любов слиза от Господ долу чрез Небето и че от нея, като от родител, произлиза взаимната любов - основата на небе­сата. Можеше да го разбере също от факта, че прелюбо­дейците, още щом се приближат до небесните общест­ва, усещат своята смрад и бързат да се хвърлят в Ада; мо­жеше поне да знае, че нарушаването на съпружеството върви срещу Божиите правила, както и срещу граждански­те закони на всички царства; освен всичко друго то е против здравия разум — срещу Божия и срещу човешкия порядък. Той ми отвърна, че през своя земен живот не се е замислял за това и пожела да размисли. Аз му казах, че ис­тината не допуска разсъждения, защото те пораждат наслада и следователно водят към злото и лъжата; че преди всичко трябва да се замисли относно онова, което му се казва, защото е истина; или да тръгне от принци­па, толкова познат на земята, че никой не трябва да сторва на другите онова, което [сам] не иска другите да му сторят. Ако следователно някой би прелъстил по та­къв начин неговата съпруга, която той обича, както обикновено е в началото на всеки брак, то, когато е разг­невен и в такова състояние даде глас на своите чувства, нима сам той не би твърдял, че прелюбодеянията са гнусни; нима тогава, дарен с разум, не ще се убеди срещу пре­любодейците повече от други: дотам, че да им отреди пребиваване в Ада?

 

 

386.

Беше ми показано по какъв начин удоволствията на съп­ружеската любов отиват към Небето и по какъв начин насладите на прелюбодеянието слизат към Ада: възхо­дът на насладите на съпружеската обич към Небето во­деше до блаженство и щастие, които се множаха, става­ха неизброими и неизразими: все по-дълбоки, все по-неиз­броими, все по-неизразими - стигайки чак до самото вътрешно небе, или Небето на невинността. Това се из­вършва в пълна свобода: всяка свобода идва от любовта, а пък висшата свобода идва от съпружеската обич — са­мата небесна любов. Що се отнася до прелюбодеянията, пътят им водеше към Ада и постепенно слизаше в най-ниското, където няма нищо друго, освен страх и ужаси. Ето каква съдба очаква прелюбодейците след техния зе­мен живот. Под прелюбодейци се разбират тъкмо онези, които изпитват наслада в прелюбодеянието, но не и в съпружеството.