Jump to content

Recommended Posts

Биографични справки

НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА

През август 1920 година сем. Иларионови си осиновяват момиченце Надежда от с. Стрелец, Горнооряховско, на 10 години. Майката починала и бащата, Иван Маринов, останал с шест деца. Брат Герджиков познавал бащата и го помолил да даде едно от децата си. Надежда сама пожелала да иде, без да знае къде я дават и на кого. „Семейство Иларионови ме приеха тъй сърдечно и мило, че не почувствах голяма мъка" – спомня си Надежда Иларионова.

ПЕТЪР КАМБУРОВ

wt_2_3.png

Оттук нататък често ще привеждаме спомени на брат Петър Камбуров, затова накратко ще запознаем читателя с неговата автобиография:

Роден съм на 1 декември 1899 г. стар стил, в гр. Стара Загора, в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, а след мене имах още двама братя – Марин и Костадин – и една сестра – Таня. Грижите и възпитанието на децата почти изцяло бяха предоставени на нашата майка, която можа да ни даде едно сравнително добро възпитание. Баща ми беше печатар, имаше собствена печатница, която отчасти играеше роля на клуб. Беше добър цигулар, чудесно свиреше народна музика. Не помня някога тате да ми е правил строги забележки или да ме е наказвал за някои провинения. Винаги гледаше да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше.

В 1909 г. чрез Панайот Ковачев нашето семейство се запозна с идеите на Учителя. Баща ми престана да пие, което за мама беше истинско щастие. Същата година Учителя (който по това време правеше своите обиколки по цялата страна) пристигна и в Стара Загора, като отседна в Ковачеви. Ковачев и Учителя направиха посещение на всички братски домове, посетиха и нашия дом. Спомням си само това, което Ковачев след заминаването на Учителя казал от негово име на баща ми за нас децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са изпратени добри духове".

ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА АНТОНОВА

От 1920 г. Христина Антонова, родом от Търново, става последователка на Учителя. Живее на ул. „Светогорска" №20. Тя е една от първите, които биват отлъчени от църквата. Всяка сутрин рано излизала на Света гора да посреща слънцето и да играе гимнастика. Правела дихателни упражнения, четяла Библията и беседите. Сама се е научила да чете и пише. За нея сестра Павлина Даскалова си спомня: „По характер сестра Христина беше смела, решителна, волева, изключително трудолюбива, всичко вършеше с любов. Тя бе и природно интелигентна, с бистър ум. Бе истински революционер (по наследство и дух), но същевременно — добра и милостива. Душите ни бяха в хармония — обичахме се.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...