Hristo Vatev Posted January 30, 2011 Share Posted January 30, 2011 44. За необятността на Небето 415. Че Небето Господне е необятно, може да се установи от много неща, които са казани и показани в предните глави, преди всичко от това, че Небето произхожда от човешкия род (гл.311-317), не само от хората, родени в Църквата, но също така от родените извън нея (гл.318-328), следователно от всички, които от самото начало са живели в благо на тази земя. Всеки, който знае нещо за частите, областите и царствата на тази Земя, може да осъзнае какво огромно множество хора има по цялото земно кълбо; онзи, който може да смята, ще открие, че всеки ден умират хиляди хора, а всяка година умират стотици хиляди или дори милиони, и е така още от най-древни времена, отпреди няколко хиляди години. Всички тези хора след своята смърт са отишли, и все още отиват, в другия свят, наречен духовен. Колко от тях са станали или ще станат ангели на Небето, не може да се каже; беше ми обаче обяснено, че онези, които са живели в древни времена, са много повече, защото тогава хората са мислели по-дълбоко и по-духовно, което значи, пребивавали са в небесно чувство; но хората от следващите епохи не са така многобройни, тъй като с времето човекът е станал по-външен и е започнал да мисли по-природно, поради което е попаднал под влиянието на земното чувство. От това може да се установи, че Небето, дори и само заради обитателите на тази Земя, трябва да бъде огромно. 416. Че Небето на Господ е необятно, може да се установи дори и само от това, че всички деца, било родени в Църквата, било извън нея, се приемат от Господ и стават ангели, като по своя брой децата достигат една четвърт или една пета от човешкия род на земята. По-горе (гл.329-345) може да се види, че всяко дете, където и да се е родило, било в Църквата, било извън Църквата, от благочестиви родители или неблагочестиви такива, след като умре, се приема от Господ и се обучава на Небето, където според Божия порядък научава и усвоява чувствата за благото, а чрез тях знанията за истината и после, усъвършенствало, така да се каже, разумността и мъдростта, бива въведено на Небето и става ангел; може да се заключи какво множество от ангели съществува само благодарение на децата от самото Сътворение до модерни времена. 417. Колко е необятно Небето Господне, може да се установи от обстоятелството, че всички планети, видими за очите в нашата Слънчева система, са Земи, като освен това във вселената има още безброй други, всичките изпълнени с обитатели. За това става дума в особеното съчинение „ Другите планети", от което бих искал да поднеса следния откъс: „За всички в другия живот е известно, че има много Земи и върху тях има хора, а от тук, духове и ангели, понеже в другия живот всекиму, който иска това от любов към истината и от желание да бъде полезен, е позволено да разговаря с духове от други земи, така щото да се убеди в множествеността на световете, а също да узнае, че човешкият род не обитава само една земя, ами безброй. По този въпрос разговарях понякога с духове от нашата земя и им казах, че човекът, надарен с разум, може да знае, че има много Земи, обитавани от хора, понеже може рационално да заключи, че такива грамади като планетите, някои от които превъзхождат по размери нашата Земя, не са празни и не са сътворени само за да обикалят около Слънцето и да пръскат бледата си светлина за едната Земя, а трябва да имат много по-висша служба. Който вярва, както всъщност всеки трябва да вярва, че Божественото начало е сътворило вселената единствено с целта да съществува родът човешки и Небето, понеже човешкият род е разсадник на Небето, той не може да не вярва, че навсякъде, където има някаква Земя, има също така човеци. Че планетите, които са видими за нашите очи, бидейки в пределите на Слънчевата система, са Земи, ясно може да се узнае от факта, че те представляват материални небесни тела, които отразяват слънчевата светлина и, гледани през телескоп, не изглеждат като пламтящи огнени звезди, а като Земи със светли и тъмни петна: впрочем това става ясно и от факта, че те, подобно на нашата Земя, кръжал около Слънцето, вървят по пътя на зодиака, което значи, че на тях също има години и годишни времена, тоест пролет, лято, есен и зима. Също като нашата Земя, те се въртят около своите оси, образувайки дни и части на деня, тоест сутрин, обед, вечер и нощ; накрая някои от тях имат луни, които се наричат спътници и в определени периоди извършват пълни обиколки около своите планети, както Луната обикаля около Земята. Освен това планетата Сатурн, тъй като отстои най-далеч от Слънцето, има дори огромен светъл пръстен, който дава на тази земя много светлина, макар и отразена. Как някой, който знае [всичко] това, някой, който мисли разумно, може да каже, че това са необитаеми тела. После разговарях с духовете, че човек може да се увери в наличието на повече от една Земя във вселената чрез факта, че звездното небе е необятно и осеяно с безброй звезди, всяка от които на своето място или в своя свят е слънце, също като нашето Слънце, но с различна величина. Който разсъждава по правилата, ще заключи, че цялата тази необятност не може да бъде нищо друго, освен едно средство за [постигане] крайната цел на Сътворението, а именно, Царството Небесно, в което Божественото може да обитава заедно с ангелите и човеците. Самата видима вселена, или Небето, осветено от безчет звезди, всички слънца, представлява само средство за съществуването на земите и хората, от които се образува Царството Небесно. При това положение разумният човек не би могъл да мисли друго, освен че такова огромно средство за такава цел не ще да е създадено само за човешкия род на една-единствена земя. Би ли било достатъчно това за Божественото, което е безкрайно, и за което хиляди, даже милиони Земи, всички населени с хора, биха били нещо мъничко, почти нищожно? Има духове, чиято единствена страст е да придобиват всякакви знания, понеже само това ги радва; на тях им е позволено да странстват, а също и да излизат извън Слънчевата система в други светове, за да се сдобиват с познания. Тези духове идват от планетата Меркурий; казаха, че земи, където живеят хора, има не само в нашата Слънчева система, но и извън нея, в звездното небе, и то безброй много. Те казаха: изчислено е, че ако във вселената има 1 000 000 земи и върху всяка има 300 000 000 жители и 200 поколения за 6 000 години и на всеки човек или дух е дадено пространство от три кубически лакътя, тези хора и духове, събрани заедно, не биха запълнили дори пространството на нашата земя, едва биха надхвърлили онова на спътника на планета, което би било незабележимо във вселената, понеже спътниците мъчно се виждат с просто око. Какво би било това за Създателя на вселената, който не би се задоволил, дори и ако цялата вселена бе пълна, бидейки Сам Той безкраен? По този въпрос разговарях с ангелите, които казаха, че имат същата идея за нищожността на човешкия род спрямо безкрайността на Създателя, ала че те, така или иначе, не мислят в термини на пространството, а в термини на състоянието, и че според техните понятия, независимо колко мириади земи могат да се мислят, всичко би било нищо пред Господ," За земите на вселената и за техните жители, за техните духове и ангели, може да се види гореспоменатата книжка. Записаното там ми се разкри и показа, за да узная, че Небето на Господ е необятно, че произхожда изцяло от човешкия род, както и, че Нашият Господ навсякъде се признава като Бог на Небето и Земята. 418. Това, че Небето на Господ е необятно, може да се види и от това, че Небето в своята цялост наподобява Един Човек, че съответства на всичко и всяко при човека и че това съответствие никога не може да бъде пълно, понеже засяга не само отделните членове, органи и вътрешности на тялото изобщо, но също (особено и отделно) всички и всякакви вътрешности и органчета, които се набират в тях, дори с единичните съдове и влакна; но не само с тях, а също така с органичните субстанции, които вътрешно приемат въздействието на Небето - въздействието, от което човекът добива вътрешни сили за деянията на своята душа. Защото всичко, което съществува вътре в човека, съществува във формата на субстанции, а онова, което не съществува в субстанциите като [негови] субекти, е нищо. Всички тези детайли имат [своето] съответствие с Небето, както може да се види от главата, в която става дума за съответствията на всичко небесно с всичко човешко (гл.87-102). Но това съответствие никога не може да бъде изпълнено: колкото повече ангелски общности съответстват на един член, толкова по-съвършено става Небето, понеже там всяко съвършенство расте според многобройността. Това е така, понеже там има една цел за всички, както и единодушен стремеж на всички към тази цел; целта е общото благо; когато то властва, в него има дял за благото на всекиго, както в благото на всекиго има дял също за общото благо; причината е, че Господ обръща всички на Небето към Себе Си (виж по-горе гл.123), образувайки така с тях едно тяло. Всеки с достатъчно просветлен разум би разбрал, че хармонията и съгласието на мнозина, при това от такъв произход и така [неразривно] свързани, поражда съвършенство. 419. Дадено ми бе да видя обитаемото и необитаемото пространства на Небето; забелязах, че необитаваното Небе беше толкова обширно, че не би могло да се изпълни във вечността, дори ако има мириади планети и на всяка от тях такова множество хора, каквото на нашата. Но този въпрос може да се види гл.168 от книжката „Другите планети". 420. Някои хора смятат, че Небето не е обширно, а е малко, въз основа на някои места в Словото, разбрани в техния буквален смисъл, като онова, където се казва, че на Небето могат да бъдат приети само бедните; или че там отиват само избрани, при това единствено причастни към Църквата; или че там са единствено онези, за които Господ се застъпва; или че, когато се изпълни, Небето ще се заключи, и това време е предопределено. Обаче тези хора не знаят, че Небето никога не ще се затвори: няма нито предопределено време, нито определен брой на приетите; също така, че „избрани" се наричат онези, които живеят в благо и истина; „бедни" пък се наричат онези, които не познават благото и истината, обаче ги желаят и поради това желание са наречени „гладни". Които, поради неразбиране на Словото, са си създали мнение за малкото пространство на Небето, смятат, че то е на едно място, където се събират всички, докато все пак Небето се състои от безброй много общества (виж за това по-горе гл.41-50). Те са убедени също, че Небето се отрежда някому поради прякото милосърдие [на Господ] и следователно там се допускат и биват приемани единствено по благоугодност на Господ; не разбират, че Той, поради своето милосърдие, води всеки, който Го приема, тоест всеки, които живее според законите на Божия порядък които са наставленията на любовта и вярата; не осъзнават, че под милосърдие се разбира именно това, Господ да те води от детството до края на дните ти, а после и във вечността. Нека [тогава] тези хора да знаят, че всеки човек се ражда за Небето, че там се приема онзи, които приема Небето, докато живее на земята, и се изключва онзи, който не го приема. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now