44. За необятността на Небето

[Hristo Vatev]

44.

За необятността на Небето

 

 

415.

Че Небето Господне е необятно, може да се установи от много неща, които са казани и показани в предните глави, преди всичко от това, че Небето произхожда от човеш­кия род (гл.311-317), не само от хората, родени в Църква­та, но също така от родените извън нея (гл.318-328), сле­дователно от всички, които от самото начало са живели в благо на тази земя. Всеки, който знае нещо за частите, областите и царствата на тази Земя, може да осъзнае какво огромно множество хора има по цялото земно къл­бо; онзи, който може да смята, ще открие, че всеки ден умират хиляди хора, а всяка година умират стотици хи­ляди или дори милиони, и е така още от най-древни вре­мена, отпреди няколко хиляди години. Всички тези хора след своята смърт са отишли, и все още отиват, в дру­гия свят, наречен духовен. Колко от тях са станали или ще станат ангели на Небето, не може да се каже; беше ми обаче обяснено, че онези, които са живели в древни време­на, са много повече, защото тогава хората са мислели по-дълбоко и по-духовно, което значи, пребивавали са в не­бесно чувство; но хората от следващите епохи не са така многобройни, тъй като с времето човекът е станал по-външен и е започнал да мисли по-природно, поради ко­ето е попаднал под влиянието на земното чувство. От това може да се установи, че Небето, дори и само заради обитателите на тази Земя, трябва да бъде огромно.

 

 

416.

Че Небето на Господ е необятно, може да се установи дори и само от това, че всички деца, било родени в Цър­квата, било извън нея, се приемат от Господ и стават ан­гели, като по своя брой децата достигат една четвърт или една пета от човешкия род на земята. По-горе (гл.329-345) може да се види, че всяко дете, където и да се е родило, било в Църквата, било извън Църквата, от бла­гочестиви родители или неблагочестиви такива, след като умре, се приема от Господ и се обучава на Небето, където според Божия порядък научава и усвоява чувства­та за благото, а чрез тях знанията за истината и после, усъвършенствало, така да се каже, разумността и мъд­ростта, бива въведено на Небето и става ангел; може да се заключи какво множество от ангели съществува само благодарение на децата от самото Сътворение до модер­ни времена.

 

 

417.

Колко е необятно Небето Господне, може да се установи от обстоятелството, че всички планети, видими за очи­те в нашата Слънчева система, са Земи, като освен това във вселената има още безброй други, всичките изпълне­ни с обитатели. За това става дума в особеното съчине­ние „ Другите планети", от което бих искал да поднеса следния откъс: „За всички в другия живот е известно, че има много Земи и върху тях има хора, а от тук, духове и ангели, понеже в другия живот всекиму, който иска това от любов към истината и от желание да бъде полезен, е позволено да разговаря с духове от други земи, така щото да се убеди в множествеността на световете, а също да узнае, че човешкият род не обитава само една земя, ами безброй. По този въпрос разговарях понякога с духове от нашата земя и им казах, че човекът, надарен с разум, може да знае, че има много Земи, обитавани от хора, понеже може рационално да заключи, че такива гра­мади като планетите, някои от които превъзхождат по размери нашата Земя, не са празни и не са сътворени само за да обикалят около Слънцето и да пръскат бледата си светлина за едната Земя, а трябва да имат много по-вис­ша служба. Който вярва, както всъщност всеки трябва да вярва, че Божественото начало е сътворило вселената единствено с целта да съществува родът човешки и Не­бето, понеже човешкият род е разсадник на Небето, той не може да не вярва, че навсякъде, където има някаква Земя, има също така човеци. Че планетите, които са ви­дими за нашите очи, бидейки в пределите на Слънчевата система, са Земи, ясно може да се узнае от факта, че те представляват материални небесни тела, които отразя­ват слънчевата светлина и, гледани през телескоп, не из­глеждат като пламтящи огнени звезди, а като Земи със светли и тъмни петна: впрочем това става ясно и от факта, че те, подобно на нашата Земя, кръжал около Слънцето, вървят по пътя на зодиака, което значи, че на тях също има години и годишни времена, тоест пролет, лято, есен и зима. Също като нашата Земя, те се вър­тят около своите оси, образувайки дни и части на деня, тоест сутрин, обед, вечер и нощ; накрая някои от тях имат луни, които се наричат спътници и в определени периоди извършват пълни обиколки около своите плане­ти, както Луната обикаля около Земята. Освен това пла­нетата Сатурн, тъй като отстои най-далеч от Слънце­то, има дори огромен светъл пръстен, който дава на тази земя много светлина, макар и отразена. Как някой, който знае [всичко] това, някой, който мисли разумно, може да каже, че това са необитаеми тела. После разгова­рях с духовете, че човек може да се увери в наличието на повече от една Земя във вселената чрез факта, че звезд­ното небе е необятно и осеяно с безброй звезди, всяка от които на своето място или в своя свят е слънце, също като нашето Слънце, но с различна величина. Който разсъждава по правилата, ще заключи, че цялата тази нео­бятност не може да бъде нищо друго, освен едно средст­во за [постигане] крайната цел на Сътворението, а имен­но, Царството Небесно, в което Божественото може да обитава заедно с ангелите и човеците. Самата видима вселена, или Небето, осветено от безчет звезди, всички слънца, представлява само средство за съществуването на земите и хората, от които се образува Царството Небесно. При това положение разумният човек не би мо­гъл да мисли друго, освен че такова огромно средство за такава цел не ще да е създадено само за човешкия род на една-единствена земя. Би ли било достатъчно това за Божественото, което е безкрайно, и за което хиляди, даже милиони Земи, всички населени с хора, биха били нещо мъничко, почти нищожно? Има духове, чиято един­ствена страст е да придобиват всякакви знания, понеже само това ги радва; на тях им е позволено да странст­ват, а също и да излизат извън Слънчевата система в други светове, за да се сдобиват с познания. Тези духове идват от планетата Меркурий; казаха, че земи, където живеят хора, има не само в нашата Слънчева система, но и извън нея, в звездното небе, и то безброй много. Те ка­заха: изчислено е, че ако във вселената има 1 000 000 земи и върху всяка има 300 000 000 жители и 200 поколения за 6 000 години и на всеки човек или дух е дадено простран­ство от три кубически лакътя, тези хора и духове, съб­рани заедно, не биха запълнили дори пространството на нашата земя, едва биха надхвърлили онова на спътника на планета, което би било незабележимо във вселената, по­неже спътниците мъчно се виждат с просто око. Какво би било това за Създателя на вселената, който не би се задоволил, дори и ако цялата вселена бе пълна, бидейки Сам Той безкраен? По този въпрос разговарях с ангелите, които казаха, че имат същата идея за нищожността на човешкия род спрямо безкрайността на Създателя, ала че те, така или иначе, не мислят в термини на пространството, а в термини на състоянието, и че според техните понятия, независимо колко мириади земи мо­гат да се мислят, всичко би било нищо пред Господ," За земите на вселената и за техните жители, за техните духове и ангели, може да се види гореспоменатата книж­ка. Записаното там ми се разкри и показа, за да узная, че Небето на Господ е необятно, че произхожда изцяло от човешкия род, както и, че Нашият Господ навсякъде се признава като Бог на Небето и Земята.

 

 

418.

Това, че Небето на Господ е необятно, може да се види и от това, че Небето в своята цялост наподобява Един Чо­век, че съответства на всичко и всяко при човека и че това съответствие никога не може да бъде пълно, поне­же засяга не само отделните членове, органи и вътреш­ности на тялото изобщо, но също (особено и отделно) всички и всякакви вътрешности и органчета, които се набират в тях, дори с единичните съдове и влакна; но не само с тях, а също така с органичните субстанции, кои­то вътрешно приемат въздействието на Небето - въз­действието, от което човекът добива вътрешни сили за деянията на своята душа. Защото всичко, което съ­ществува вътре в човека, съществува във формата на субстанции, а онова, което не съществува в субстанции­те като [негови] субекти, е нищо. Всички тези детайли имат [своето] съответствие с Небето, както може да се види от главата, в която става дума за съответстви­ята на всичко небесно с всичко човешко (гл.87-102). Но това съответствие никога не може да бъде изпълнено: колкото повече ангелски общности съответстват на един член, толкова по-съвършено става Небето, понеже там всяко съвършенство расте според многобройност­та. Това е така, понеже там има една цел за всички, как­то и единодушен стремеж на всички към тази цел; целта е общото благо; когато то властва, в него има дял за благото на всекиго, както в благото на всекиго има дял също за общото благо; причината е, че Господ обръща всички на Небето към Себе Си (виж по-горе гл.123), образу­вайки така с тях едно тяло. Всеки с достатъчно просвет­лен разум би разбрал, че хармонията и съгласието на мно­зина, при това от такъв произход и така [неразривно] свързани, поражда съвършенство.

 

 

419.

Дадено ми бе да видя обитаемото и необитаемото пространства на Небето; забелязах, че необитаваното Небе беше толкова обширно, че не би могло да се изпълни във вечността, дори ако има мириади планети и на всяка от тях такова множество хора, каквото на нашата. Но този въпрос може да се види гл.168 от книжката „Другите планети".

 

 

420.

Някои хора смятат, че Небето не е обширно, а е малко, въз основа на някои места в Словото, разбрани в техния буквален смисъл, като онова, където се казва, че на Небе­то могат да бъдат приети само бедните; или че там отиват само избрани, при това единствено причастни към Църквата; или че там са единствено онези, за които Господ се застъпва; или че, когато се изпълни, Небето ще се заключи, и това време е предопределено. Обаче тези хора не знаят, че Небето никога не ще се затвори: няма нито предопределено време, нито определен брой на приетите; също така, че „избрани" се наричат онези, ко­ито живеят в благо и истина; „бедни" пък се наричат оне­зи, които не познават благото и истината, обаче ги же­лаят и поради това желание са наречени „гладни". Които, поради неразбиране на Словото, са си създали мнение за малкото пространство на Небето, смятат, че то е на едно място, където се събират всички, докато все пак Небето се състои от безброй много общества (виж за това по-горе гл.41-50). Те са убедени също, че Небето се отрежда някому поради прякото милосърдие [на Господ] и следователно там се допускат и биват приемани един­ствено по благоугодност на Господ; не разбират, че Той, поради своето милосърдие, води всеки, който Го приема, тоест всеки, които живее според законите на Божия по­рядък които са наставленията на любовта и вярата; не осъзнават, че под милосърдие се разбира именно това, Господ да те води от детството до края на дните ти, а после и във вечността. Нека [тогава] тези хора да зна­ят, че всеки човек се ражда за Небето, че там се приема онзи, които приема Небето, докато живее на земята, и се изключва онзи, който не го приема.