2 Всеки човек е дух по вътрешните си начала

[Hristo Vatev]

Всеки човек е дух по вътрешните си начала

 

 

432.

Човек, който разсъждава правилно, може да разбере, че мисли не тялото, понеже е материално, а душата, понеже е духовна; душата на човека, за чието безсмъртие са писали мнозина, е нашият дух; той е безсмъртен във вся­ко отношение, той е онова, което мисли в тялото, тъй като е духовното, а духовното приема духовното, и също така живее духовно, тоест мисли и желае. Ето защо всеки рационален живот, който се проявява в тялото. принадлежи [единствено] на духа, но не на тялото. Тяло­то, както се каза по-горе, е материално, а материалното, присъщо на тялото, е додадено и почти сякаш добавено към духа, така че духът на човека да може да живее и да служи в природния свят, където всичко е материално и същностно лишено от живот. И понеже материята не живее, ами само духовното, може да се установи, че в чо­века, живее неговият дух, докато тялото само му служи -така, както инструментът служи на живата движеща сила. Някои казват за инструмента, че действува, че се движи, че ранява; но да се приписва това на инструмен­та, а не на онзи, които чрез него действува, движи се, ра­нява, е лъжовно.

 

 

433.

Тъй като всичко, което живее в тялото и, бидейки живо, действа и чувства, принадлежи единствено на духа, а не на тялото, то от тук следва, че духът е самият човек: или, което е същото, човекът сам по себе си е дух във формата на тялото. Понеже всичко, което живее и усеща в човека, е дух и [понеже] няма нищо в човека, от главата до петите, което да не живее и да не усеща, щом тялото се отдели от своя дух, което наричат смърт, човекът остава човек и живее. Чух от Небето как някои, [макар] вече мъртви и лежащи върху погребалната носилка, и пре­ди още да възкръснат, все пак продължавали да мислят в своето студено тяло, бидейки убедени, че са живи, обаче само с тази разлика, че не могат да приведат в движение нито една материална частица, която е присъща на тя­лото.

 

434.

Човекът не може да мисли, нито да желае, без онзи су­бект, в които и от който се мисли и се желае; ако имаше нещо, съществуващо без субстанциален субект, това нещо би било нищо; можах да го разбера чрез обстоятел­ството, че човекът нито може да вижда без органа, кой­то е носител на неговото зрение, нито може да чува без онзи орган, който е носителят на неговия слух; без тях зрението и слухът не са нищо, не съществуват. Това важи за мисълта, която е вътрешно зрение, и за внимани­ето, което е вътрешен слух: ако нямаха субстанции, кои­то, бидейки органични форми, са техни субекти, те изоб­що не биха съществували. От тук може да се установи, че духът на човека има същата форма, радва се на същите сетивни органи и на същата сетивност, когато се отде­ли от тялото, в което е пребивавал; че целият живот на очите и целият живот на ушите, или накратко, целият живот на сетивата, които има човекът, принадлежи не на тялото, а на неговия дух в тях, дори в най-дребните техни детайли и аспекти. Ето защо духът вижда, чува, усеща точно както човекът, но след като се отдели от плътта, не в природния, а в духовния свят. Бидейки в тя­лото, духът е чувствал природно, чрез материалното, което му е придадено; същевременно обаче [той] е чувс­твал и духовно — чрез мисленето и чрез желаенето.

 

 

435.

Това се казва, за да се убеди разумният, че, гледан сам по себе си, човекът е дух, че телесното, прибавено към него, така че да действува в природния и материален свят, не е човекът, а само инструмент на неговия дух. Но понеже за мнозина разумите доводи са неразбираеми, и онези, които търсят да се убедят в противното, ги подлагат на съмнение чрез [умозрителни] разсъждения, основани върху сетивни заблуди, налага се да представя потвърждения от опита. Онези, които са се утвърдили в обрат­ното [гледище], са склонни да мислят, че животните също живеят и усещат, следователно, също като хората притежават духовно начало, и все пак то умира заедно с тялото. Обаче духовното начало на животните не е съ­щото като човешкото; човекът, не животното, носи най-вътрешното, в което Божественото се влива, за да го издигне до себе си и да се свърже с него; от тук чове­кът, за разлика от животните, може да мисли за Бога и за Божието, което принадлежи на Небето и на Църквата, може да обича Бог из Божието и в Божието, може и да се свързва с Него Самия; онова, което може да се свърже с Господа, е неразрушимо, докато онова, което не може да се свърже с Господа, се разрушава. За най-вътрешното, което хората имат, а животните нямат, се говори по-рано (гл.39), но аз държа да припомня моите думи, за да раз­сея заблудите на мнозина, които, поради недостиг на зна­ния или затвореност на интелекта, не могат да изведат рационални заключения по въпроса. Там казах следното:

„Накрая ще си позволя да припомня една тайна за анге­лите на трите небеса, която не е дошла наум никому до­сега, поради неразбирането на степените. във всеки ан­гел, както и във всеки човек, има скрита или висша сте­пен, такова скрито или висше, в което най-напред и най — отблизо се влива Божественото от Господ, което после, от това вътрешно, разпределя всички качества, както следват според степените на порядъка. Ето това скри­то или висше би могло да се нарече вход на Господ към ан­гела и към човека, а също Негово собствено убежище в тях. Чрез това скрито или висше човек е човек и се раз­личава от нисшите животни, които го нямат. Затова човекът, за разлика от животните, може да бъде издиг­нат от Господ при Него Самия, чрез всичките си вът­решни начала, като разума и душата, може да вярва в Него, да се проникне е любов към Него, и така да Го съзре, да получи разумност и мъдрост и да говори смислено. Тъкмо затова той живее вечно. Онова обаче, което Гос­под предвижда и разполага във вътрешното скривалище на ангела, не се явява в неговите възприятия, то се нами­ра над неговите мисли и надвишава неговата мъдрост."

 

 

436.

Това, че човекът по своите вътрешни начала е дух, можах да узная чрез такова множество преживявания, щото, реша ли да ги опиша всички, ще изпълня, както се казва, цяла книга. Говорих с духовете като дух, а също като чо­век в тяло; когато говорех с тях като дух, те си мислеха, че аз също съм дух и също в образ на човек, какъвто има­ха и те; впрочем така се явяваха пред тях моите вът­решни начала, защото, когато говорех с тях като дух, мо­ето материално тяло беше за тях незримо.

 

 

437.

Че човекът по своите вътрешни начала е дух, може да се установи също от това, че след като се отдели от тяло­то си, тоест когато умре, той все пак продължава да живее като човек. За да се убедя в това, даде ми се да разго­варям с почти всички, които някога познавах в техния телесен живот: с някои часове, с други седмици и месеци, с трети пък цели години. Това беше, за да се уверя [аз са­мият] и да свидетелствам [пред другите].

 

 

438.

Ще си позволя да добавя, че всеки човек, дори докато жи­вее в тялото, се свързва като дух в общества с духове, ма­кар че не го знае: добрият се свързва с онези от ангелско общество, докато лошият с онези от адско общество; освен това, човекът отива в същото общество след смъртта - обстоятелство, което често се казва и показ­ва на онези, които след смъртта отиват между духове те. Докато живее на земята, човекът обаче, не се явява в това общество като дух, понеже мисли природно; но оне­зи, които могат да се отделят мислено от тялото, би­дейки тогава в духа, понякога се явяват в своето общест­во и веднага биват разпознавани от тамошните духове: ходят мълчаливи, потънали в размисъл, не поглеждат дру­гите, сякаш дори не ги виждат, и веднага щом някой дух ги заговори, изчезват.

 

 

439.

За да обясня, че човекът по своите вътрешни начала е дух, бих искал да предам от опит какво става, когато е отведен от тялото и как е отнасян от духа на разни места.

 

 

440.

Що се отнася до първото, а именно отвеждането от тя­лото, то става ето как: човекът преминава в едно особе­но състояние, което може да се опише като положение, средно между насън и наяве. Докато пребивава в това със­тояние, той е убеден, че е буден; всичките му сетива са така настроени, сякаш са в съвсем будно тяло зрение, слух и, което е чудно, осезанието, което в това състоя­ние е дори по-изострено и по-изтънчено, отколкото може да бъде при телесна будност. При такова състоя­ние духовете и ангелите се виждат като съвсем живи, дори се чуват и, което е чудно, се осезават, без [да има] почти нищо телесно. Това състояние е, за което казват да бъдеш отведен от тялото, както и да не знаеш дали си в тялото или извън тялото. Бях въведен в такова със­тояние три-четири пъти, само за да го опозная, а също така за да се убедя, че духовете и ангелите се радват на всички сетива, както и човекът, когато е изведен като дух от тялото.

 

 

441.

Що се отнася до второто, да бъдеш воден от духа на дру­ги места, показа ми се чрез жив опит какво представлява това и по какъв начин става, макар само два-три пъти. Бих искал да дам един пример: когато разговарям с духове, докато ходя по градските улици или по полетата, винаги ми се е струвало, че съм напълно буден, че виждам всичко така, както обикновено, и че вървя без да се спъвам, но всъщност междувременно имам видения и ми се явяват гори, реки, дворци, къщи, хора и много други неща. Но след няколко часа бродене в това състояние, изведнъж си връщам телесното зрение, разбирам, че съм не там, къде­то съм бил с ума си, а на друго място. Много учуден, аз си давах сметка, че съм бил в такова положение като онези, за които се казва, че духът ги отнася на друго място. До­като трае това състояние, не мислиш за пътя, дори да е хиляди мили, нито за времето, дори да са изминали много часове или дни, нито пък усещаш някаква умора; тогава човек бива воден по пътища, които сам не знае, към опре­делено място, при това без грешка.

 

 

442.

Обаче тези две състояния на човека, присъщи за негови­те вътрешни начала или, което значи същото, за неговия дух, са извънредни и необичайни. Бяха ми показани само за да узная какво представляват, тъй като са известни в Църквата. Дадено ми бе също да приказвам и да общувам с духовете, сякаш съм един от тях, в пълна телесна бод­рост, при това в продължение на много години.

 

 

443.

Че човекът по вътрешните си начала е дух, може да се потвърди чрез казаното и показаното по-горе в гл.311-317, където става дума за това, че Небето и Адът произлизат от човешкия род.

 

 

444.

Под твърдението. човекът по вътрешните си начала е дух, се разбира, че е дух относно всичко, свързано с разу­ма и волята, защото именно те са вътрешните начала, които изграждат човека и според които се определя ка­къв човек е той.