3 За възкресението на човека от мъртвите и за влизането във вечния живот

[Hristo Vatev]

За възкресението на човека от мъртвите

и за влизането във вечния живот

 

 

445.

Когато тялото не може повече да изпълнява в природния свят своите служби, съответстващи на мислите и чув­ствата на неговия дух, присъщи на духовния свят, тогава се казва, че човек е мъртъв. Това става, когато дихател­ното движение на белите дробове и систоличното дви­жение на сърцето спрат. Обаче човекът не умира, а само се отделя от телесното начало, което му е служило в све­та; сам той е жив и е жив, защото човек е човек не благо­дарение на тялото, а благодарение на духа, понеже духът в човека мисли, а мисленето с чувството са онези, които изграждат човека. От тук става ясно, че когато умре, чо­векът само преминава от един свят в друг; ето защо смъртта по вътрешния смисъл на Словото значи възкре­сение и продължение на живота.

 

 

446.

Има едно вътрешно общение на духа с дишането и движе­нието на сърцето, като мисълта е обвързана с дишане­то, а чувствата, присъщи на любовта, са обвързани със сърцето; затова, щом тези две движения в тялото спрат, духът тутакси се отделя; тези две движения - ди­ханието на дробовете и систолите на сърцето - са она­зи връзка [на духа с тялото], след чието прекъсване ду­хът остава сам на себе си, докато тялото, бидейки ли­шено от живота на своя дух, изстива и изгнива. Духът се намира във вътрешно общение с диханието и със сър­цето, защото всичките жизнени движения зависят от тях - не само като цяло, но и във всички части.

 

 

447.

След като се отдели от тялото. духът на човека остава още известно време в него, но не повече от момента на пълното спиране на сърцето, който е доста различен според състоянието на болестта, причиняваща смърт­та - при някои сърдечните удари продължават дълго, при други спират бързо. Щом това биене престане, чове­кът въстава [из мъртвите за нов живот], което се дъл­жи само на Господ; под „въставане" се разбира извеждане на човешкия дух от тялото и въвеждане в духовния свят, което обикновено наричат възкръсване. Духът затова се отделя от тялото едва когато сърцето спре напълно, за­щото сърцето съответства на чувството на любов­та, което е самият човешки живот, понеже тъкмо от любовта произтича за всекиго жизнената топлина. Пора­ди това, докогато трае тази връзка, дотогава има съот­ветствие и от тук - духовен живот в тялото.

 

 

448.

По какъв начин става въставането, не само ми се каза, но също и ми се показа чрез жив опит, така че да узная изця­ло какво представлява то.

 

 

449.

Бях въведен в безчувствено състояние относно телесни­те сетива, т.е. почти в състоянието на умиращ, като все пак ми бе оставен целият вътрешен живот заедно с мисълта, щото да разбера и да запомня какво става при въставащите от мъртвите. Усетих, че телесното ми дихание беше почти прекъснато, докато оставаше вът­решното дихание на духа, свързано с тихото и леко те­лесно дишане. Тогава първо възникна общение между бие­нето на сърцето и Небесното Царство, понеже именно това Царство съответствува на сърцето при човека. Видях ангели от това Царство, някои отдалеч, обаче два­ма седяха близо до главата ми; всичко, присъщо на чувст­вата, ми беше отнето, но мисълта и възприемането ос­таваха. Бях в това състояние няколко часа. Тогава духо­вете, които бяха около мен, се отдалечиха, явно смятай­ки, че съм мъртъв; долавях аромат сякаш от балсамиран труп, понеже в присъствието на небесните ангели труп­ното мирише сладостно, а духовете, като усетят този мирис, не могат да се доближат. Пак по същия начин зли­те духове биват държани настрана от човешкия дух, ко­гато той се въвежда във вечния живот. Ангелите, Които седяха до главата ми, мълчаха, само споделяха мислите си с моите — когато мислите им се възприемат, ангелите разбират, че духът на човека се намира в такова състоя­ние, че може да бъде изведен от тялото. Това споделяне на мисли ставаше, като ме гледаха в лицето, както впро­чем се съобщават всички мисли на Небето. Тъй като ми бяха оставени мисълта и възприятието, за да разбера и да запомня как става въставането, забелязах, че тези ан­гели първоначално проверяваха какви са моите мисли, а именно, дали са сходни с онези на умиращите, които обикновено мислят за вечния живот, като после се стре­мяха да задържат ума ми все при тези мисли; после ми бе казано, че когато тялото издъхва, духът се задържа в сво­ята последна мисъл, чак докато не се върне към мислите, присъщи на неговото общо или господстващо чувство в този свят. Преди всичко можах да узная, а също и да усе­тя, че има силно привличане, дори сякаш издърпване, на грешните ми начала, т.е. на моя дух, от тялото; каза ми се, че Господ върши това и именно оттук идва възкре­сението.

 

 

450.

Когато небесните ангели са при въставащия [за нов жи­вот], те не го оставят, защото обичат всеки, ала когато духът е такъв, че не може да бъде повече в обкръжение­то на небесните ангели, той пожелава да се раздели с тях; щом като това стане, идват ангели от духовното царс­тво на Господ, които му носят светлина - дотогава [той] не е виждал, а само е мислил. Беше ми показано по какъв начин става това; ангелите сякаш отмахват към носната преграда пелена от лявото око на духа, за да от­ворят окото и той да вижда. На духа му се струва, че това наистина става, но [всичко] е само привидно: щом пелената бива снета, се вижда някаква смътна светлина, като онази, която виждаш през клепките, когато се съ­буждаш от сън. Тази смътна светлина ми изглеждаше да има небесен цвят; после обаче ми казаха, че цветовете й се менят. Сетне усещаш как нещо нежно се развива от твоето лице и си въведен в духовото мислене; снемане­то от лицето също е привидно, защото чрез него се изобразява самото преминаване от природното в духов­ното мислене. При това ангелите полагат всячески уси­лия във въставащия да не възникне някаква идея, която да не произтича от любовта; чак тогава му се казва, че е дух. След като са дали на новодошлия дух да ползва свет­лина, духовните ангели вършат за него всички служби, които той може да пожелае в това състояние, и го наставляват относно другия живот, обаче само доколкото той може да възприеме. Ако пък въстаналият не е такъв, че да желае да се научи, а иска да се отдели от ангелското обкръжение, нека бъде ясно, че ангелите не го изоставят, а той се отделя от тях. Ангелите наистина обичат все­ки, те не желаят друго, освен да му служат, да го настав­ляват и да го възнесат на Небето: тъкмо в това се състои тяхното върховно удоволствие. Щом някой дух се отдели така, добрите духове го приемат в своето об­щество и правят всичко за него; ако обаче земният му жи­вот е бил такъв, че не може да бъде в обкръжението на добрите тогава той желае да се махне също и от тях. Това става толкова дълго и толкова често, докато духът не се присъедини към такива, чийто земен живот е на­пълно съзвучен с неговия. При тях той открива своя жиз­нена среда и тогава, което е учудващото, започва да води същия живот, които е водил и на света.

 

 

451.

Но това начало на живота на човека след смъртта трае само няколко дни. Обаче по какъв начин той минава от едно състояние в друго и сетне отива било на Небето, било в Ада, ще се каже впоследствие. Това също можах да узная от богат опит.

 

 

452.

Говорих с някои на третия ден след смъртта, когато онова, за което става дума по-горе (гл.449, 450), вече се беше случило. На трима, които ми бяха познати в света, разказвах, че сега [докато говорим] текат приготовлени­ята за погребение на техните тела, ако вече не са погре­бани, но като чуха „погребение", те се изумиха и заявиха, че са живи, докато онова, което ще се зарови, е само об­вивката, която им е служила на земята. След това твър­де много се чудеха, че, живеейки в тялото, не са вярвали в такъв живот след смъртта, а още повече, че почти всич­ки от Църквата не вярват. Онези, които не са вярвали в никакъв живот на душата след телесния, много се засрам­ват, когато видят себе си живи; но онези, които са били убедени в това, се обединяват със себеподобните си и се смелят от онези, които са живели във вярата. Понеже отричат Божественото, а също и понеже презират ис­тините на Църквата, те се обвързват с някое адско общество; колкото повече някой се убеждава срещу вечния живот на своята душа, толкова повече [той] се обявява против всичко, което принадлежи на Небето и на Църк­вата.