Jump to content

1921_13 Из Съборната беседа "Милосърдието" от 23.08.1922г.


Recommended Posts

ИЗ СЪБОРНАТА БЕСЕДА „МИЛОСЪРДИЕТО" ОТ 23.08.1922г.

 

(„Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 година")

 

Аз имам в Школата двама ученици – ще приведа този пример – двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич помежду си. Един приятел ми казваше: "Те имат голяма обич един към друг". „Аз ще ги опитам и ще видите, че туй нещо е привидно". В душата на тия младежи, които така се обичаха и задружно живееха, имаше желание за влияние един на друг. Всички братя ги считаха светии и ги кръстиха „светии Кирил и Методи". Казваха: „Спасението на България иде вече: светии Кирил и Методий"; но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали, но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. „Как, казват, Учителю, имаме това милосърдие". Този, другият приятел, св.Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия „св.св.Кирил и Методий". На тия „св.св.Кирил и Методий" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво подразбирам под думата „женитба". Светът и Бог – това са двамата кандидати, които постоянно избираме – дали за Бога, или за света да се оженим. (268-269 стр.)

 

Между тия двама ученици, за които ви говорих, аз съжалявам, те бяха една сила. Те идваха при мен и аз им казвах: Слушайте, вас аз ви познавам от преди осем хиляди години, от тогава датира тази история; в еди-коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си – описвам историята им; сега идете в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! Казвам: сега у вас има един начин, искате да ме излъжете, но аз не се лъжа, отсега нататък не искам това. Аз ще ви поставя на един изпит и ако издържите изпита, ще минете в класа. Те още държат изпита и едва наполовината са го издържали. И аз ги следя, те мислят, че са го издържали. Аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото вие да влезете в Школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един – наляво, друг – надясно, и после пак се примиряват, пак влязат, пак се примиряват. Най-после почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? – Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега и вие ще кажете: „Гледайте тия ученици каква привилегия са имали!" Вие сте същите ученици. Вие сте на същото място. (270-271 стр.)

 

Всичко старо ще заличите, нека седи в архивата на вашето минало. Тогава ще се въоръжите само с великата Божествена Любов, с великата Мъдрост, с великата Правда, Истина, Милосърдие, Добродетелта, с великото дълготърпение и въздържание, и тогава ще бъдете действително св.св. Кирил и Методий, св.Наум и св.Евгения. Сега св.Евгения, св.Наум, св.св.Кирил и Методий служат за хората само за пангар*. Между учениците на Бялото Братство не се позволяват похвали, с цел да придобием тези хора на своя страна. „Ти си отличен, ти си способен, ти си добър". Не, не, всяко едно желание, което ние изказваме, туй желание трябва да изразява една дълбока мисъл. (277 стр.)

 

Сега, аз не съм оставил този въпрос, с тия двамата ученици. Мисля да направя един опит и идната година ще ви кажа, какъв е резултата. Как мислите, мога ли да ги съединя? (Отговорят: „Можете"). Мога ли да ги разединя? (Отговарят: „Можете"). И едното, и другото мога да направя. Когато има eгоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам, когато има любов в сърцата на хората, аз ги съединявам. Разбирате ли? Казвате: „Ти разединяваш." Светлината съединява и разединява. (272 стр.)

 

Но всички ще знаят, че от нашата вълна белите братя ще оплетат въжета за черните братя, и като изплетат въжетата, всички ще бъдат вързани с тях. От нашата козина те ще бъдат вързани! Ще има юлар за всеки черен брат! Досега ние сме носили черни юлари, а на тях ще сложим бели юлари и ще им покажем, как са постъпвали те с нас, и как ние ще постъпваме с тях. Те ще орат на нивите ни, само че няма да ги дупчим. След като братът е изорал, няма да го бодем с остен, а ще го помилваме, ще го потупаме, ще го целунем.

 

Но той ще живее не в дама, а в подобни такива къщи, в каквито вие сега живеете, във вашите къщи. Това е култура! Това са формули, символи, които може да разберете, както искате, но тъй ще бъде. (321-322 стр,)**

 

* Пангар (гр.) – място в църковния притвор за продажба на свещи (бел. ред.)

 

** Последният абзац е от съборната беседа „Живот вечен", държана на 24.08.1922г., 16.30ч. (бел. ред.)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...