063 ВСЕОБЩИЯТ ЕЗИК

[GDD]

[[Книги със спомени за Учителя]]

 

[[Изворът на доброто]]

 

 

ВСЕОБЩИЯТ ЕЗИК

 

''В градината бяха цъфнали ябълките. Учителят, изправен до дървото, придържаше клонче, отрупано с цвят. Въздухът беше ароматен. Пчелите пееха песента на нектара.''

 

'' Учителят каза:''

 

– Любовта е вложена във всяко Същество. И дървото чувства, когато му помагат. И то има език, с който изказва нежните си чувства. Само че много е тих езикът му. И най-малките буболечици разбират от Любовта. Няма Същество в света, което да не разбира, какво нещо е Любовта! Тя е единственото нещо в света, което всички добре разбират.