Jump to content

Recommended Posts

СПОМЕНИ НА БРАТ МИХАИЛ АНГЕЛОВ ОТ ВАРНА

 

Бях чул за Братството и познавах някои от братята, но не знаех нищо за идеите му и за живота в него. Един ден братя Арабаджиеви ми казаха, че в Търново ще има събор. „Ще те заведем и ще те срещнем с Учителя." Точно по това време аз бях изпаднал в една душевна безпътица, чувствах вътрешно смущение и търсех смисъл в живота. Бях ревностен християнин, но имах нужда от някаква опора, защото бях в такова състояние, че търсех начин да туря край на живота си.

 

Като отидох в Търново, видях на събора много хора, облечени в бяло, но мене ми беше черно на душата. Брат Иванов - ръководител на братството във Варна - беше отишъл в Търново преди нас. Като ме видя, каза на братя Арабаджиеви: „Защо сте довели този човек, той е още нов! А тук идват улегнали братя." Мен ми стана много мъчно и поисках да си отида, но Арабаджиеви ме задържаха. Иванов повдигна въпроса за мене пред ръководителите от цяла България и те казаха, че не мога да остана на събора. Рекоха ми, да си взема веднага багажа и да замина за Варна. Аз не им отвърнах нищо, но си помислих, че няма да се върна във Варна, а ще отида на моста на Янтра и ще се хвърля в реката. В това време дойде брат Савов от София. Като му разправих за състоянието си, той ме посъветва: „Брат, не ги слушай ръководителите, а отиди лично при Учителя и той ще те приеме." Започна да ми говори за него и аз си казах: „Ако този учител е Христос, той ще познае моето вътрешно състояние, ще види силното ми желание да остана тука, ще разбере душевното ми противоречие и ще ми помогне. Ако не ме приеме и не ми помогне, моята работа е свършена." Савов ми каза: „Днес ще постиш и вечерта ще отидеш при Учителя."

 

Не ядох цял ден и прекарах в размишление и молитва, макар че още не знаех да се моля. Надвечер тръгнах да се срещна с Учителя и като наближих вилата, го видях да идва срещу мене. Като го гледах, съзрях в лицето му такова бащинско изражение, сякаш то сияеше в светлина. Аз бързо се отправих към него, целунах му ръка и почти проплаках: „Учителю, братята ме пъдят оттука, а аз искам да остана." Той ме погледна кротко и ми рече: „Остани, съборът ще се открие в неделя." Повече не прибави никакви думи за утешение, но щом ми каза това, аз вече се успокоих. Отидох при братя Арабаджиеви и им съобщих, че Учителя ми разреши да остана. Те се зарадваха, но в това време сърдито ме срещна Иванов: „Кой ти разреши да отиваш при Учителя? При него се ходи само с разрешение."

 

И пак ми нареди веднага да си отивам. След като Учителя ме беше приел, аз не послушах Иванов и останах.

 

Сутринта преди събора станах рано и всичко ми се видя много тържествено.Заедно с братята и сестрите посрещнах току-що изгряващото слънце, прочетохме обща молитва. След това насядахме по тревата. В беседата се разказваше за ученика, който чакал пред вратата на училището, за да бъде приет за ученик. Чакал да чуе думата на професора. Учителя започна: „Вчера дойде един млад брат от Варна и ми каза: „Учителю, искам да уча, да следвам твоето учение." Аз го изслушах и помислих: „Чакай да видя какво ще рече Господ за тоя брат!" Господ ми каза: „Щом съм го пратил при тебе, ти го приеми!" Кой съм аз, да не го приема."

 

Аз се срамувах, но вътрешно ми беше радостно и весело, че съм приет в Школата на Учителя. Като свърши беседата, всички се втурнаха към мен, да ме прегръщат.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...