Jump to content

1925_10 Спомени на Елена Иларионова


Recommended Posts

СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

 

След събора през 1925 г. бяхме на колибата, а Учителя се беше приготвил и трябваше да си тръгнем към 10 ч. вечерта. Но малко преди това Той се спря и се обърна към нас: „Идете си, аз ще дойда сам." После седна под беседката, подпрян на чадъра, който почти всякога носеше със себе си. До дома му трябваше да го придружат други хора, които искаха да го почакат, но като разбрахме, че това не е по желанието на Учителя, си тръгнахме. Той остана сам под беседката.

 

Повикал брат Ватев, който щеше да нощува в колибата, и го предупредил: „Като дойдат, не се противи, отвори им навсякъде да влязат." Братът не разбрал кои ще идват и защо така му говори Учителя, но след няколко минути видял, че войска обгражда колибата. В двора влязъл офицер с няколко войника и попитал: „Къде е Дънов?" Братът нищо не отговорил, а Учителя стоял на мястото си. Офицерът грубо поискал да види тайната стаичка, за която поповете били разгласили, че там се вършат безобразни работи. Братята Ватев и Ковачев отворили „Светая светих", в която влизахме със свещен трепет само за молитва. Пред офицера се разкрила духовната мистична обстановка на стаята, подредена с изтънчен вкус, осветена от седем кандила, които денонощно горяха. Пред него сякаш засияла голяма, величествена картина с образа на Бога. При тази гледка офицерът се почувствал недостоен да прекрачи прага. Надникнал от вратата, навел глава и си излязъл. Приближил беседката, изправил се пред Учителя и го попитал:

 

– Ти кой си?

 

– Аз съм Дънов – отговорил Учителя.

 

– Ти си арестуван – му рекъл офицерът и го повел с войниците към казармата.

 

Ние се бяхме прибрали и вече се събличахме за лягане, когато братята от колибата дотичаха изплашени и съобщиха: „Учителя е арестуван." Костадин се облече набързо, повика брат Дивитаков и Костадин Петков и тримата отидоха в казармата. Успели да влязат в канцеларията безпрепятствено и видели Учителя, седнал в едно кресло, а до него братята Ковачев и Ватев. Костадин казал на адютанта: „Господин Дънов ми е гостенин и Вие нямате право да го арестувате." Какво друго са разговаряли не зная, но Учителя и братята си дойдоха веднага.

 

На другия ден някои от братята си заминаваха по домовете и дойдоха да се сбогуват с Учителя. Ние с Величка Ватева и Величка Стойчева бяхме приготвили хубав обяд за всички. Тъкмо бяхме насядали край масата и по обичая си казвахме молитвата, когато брат Деньо Станев дойде запъхтян от бързане и предупреди: „Учителю, веднага трябва да си заминете от Търново, иначе ще Ви изпратят по етапен ред." Учителя събра багажа си и бързо се приготви за тръгване. Предаде ми тефтерчето си и други неща, които винаги носеше със себе си, и ми каза да му ги върна, когато отново се срещнем. На тръгване аз и сестрите се разплакахме от притеснение. Учителя се изправи пред нас и запита: „Защо плачете? Запазете вътрешния си мир и за нищо на света не го нарушавайте, и на парчета да ви късат!"

 

След като го изпратихме, никой вече нямаше желание да се храни. До вечерта прекарахме в разговор за Учителя. На другия ден разбрахме, че Той си е заминал за София спокоен и весел. Но оттогава правеше съборите в столицата и нямаше желание да идва в Търново.

 

(бел. състав. – на 6 септември се връща в Търново и изнася следсъборни беседи)

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...