09 Петровден в Ирина Кисьова

[Vania Rangelova]

Петровден в Ирина Кисьова

 

Един ден преди Петровден се събрахме няколко сестри в Йорданка, за да се уговорим какво ще приготвим за празника. Ирина Кисьова предложи: „Този път ще празнуваме Петровден у нас! Аз ще направя къпаната питка, която Учителя много обичаше и съм му правила.“ Йорданка каза, че ще приготви ангелската супа, Цвета Аламанчева ще направи сладкиш, Янка – кекс и плодове от двора. Аз казах: „От мен ще бъде баницата, която майка ми ще направи (тя прави чудни баници), а аз ще направя или картофено руло, или мусака от зарзавати.“ Разделихме се със сестрите и аз слязох на пазарчето при Римската стена, накупих две пълни чанти с продукти за празника и за вкъщи. През нощта сънувам следния сън: Учителя ме среща на пазарчето с пълните чанти, подава ми едно парче питка и казва: „Това е за сина ти“ – и ми го мушка във врата под брадата. – „Аз се извинявам, че ръцете ми са заети и не мога да се ръкувам.“ – „Нищо, не се притеснявай – отговори Учителя и ме попита: Ти какво реши да направиш за празника?“. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него?“. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя!“ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна.

На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден. Всеки от нас носеше по нещо за почерпка и след това бързо се разотивахме по домовете си. Това ставаше поради страх от властта, затова се събирахме на малки групи по домовете, където можеше. Аз се прибрах вкъщи, приготвих рулото, взех баницата и тръгнах към дома на Ирина Кисьова. Наредихме приказна маса. Пак направихме молитва и преди да седнем на масата да ядем, се почука на вратата. Пристига един възрастен брат, който е самотник и свиреше на Паневритмията с китара, казваше се бай Георги-китариста. Искал да попита нещо сестра Ирина. Тя каза: „Заповядай, брат, ще ни бъдеш гост днес!“ – „Ей, затова ли ме прати Учителя при вас? Аз се мъчех нещо да си обясня по музика и Учителя ми каза: „Отбий се при сестра Ирина.“

Аз разказах съня си пред всички и попитах Йорданка какво означват петте яйца, които ми донесе Учителя – и едното от тях се излюпи. Тя ми отговори: „По-късно ще си го обясниш сама, аз няма да ти го обяснявам сега. Ти, като бъдеш между нас, ще видиш и ще научиш много неща.“ Целият ден мина в спомени и разговори все за Учителя. Върнах се вечерта вкъщи щастлива.