Jump to content
Sheny Idaet

11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Recommended Posts

11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

 

Младежката група на Изгрева бе много пъстра и така се нареждаше, че всеки дружеше с някого си. Аз„и Георги Радев бяхме първи приятели. И така един ден бяхме с Жорж на Изгрева, занимавахме се с разни неща когато дойде една сестра и ни предаде, че Учителят ни вика. Отидохме веднага при Него. Аз бях така устроен, че много не се въртях около Учителя, докато другите непрекъснато се чудеха как да се завъртят при Него, да се намерят за нещо да Го питат, да разговарят, като търсеха най-малкия повод, за да се срещнат с Него. Аз и Жорж стояхме малко настрана и смятахме, че не е разумно да се смущава Учителят и да Му се губи времето. Но другите така не смятаха. Пристигаме при Учителя и Му целуваме ръка. Той седеше на стол и четеше книга. Без много приказки Той ни даде същата книга. „На, прочетете тази книга!" Взехме я и веднага се запътихме към нашата малка къщичка направена от дъски. Уточнихме се кой да я чете пръв, но после решихме да я четем на глас. Един да чете, а друг да слуша и после да се сменяваме. Цяла нощ я четохме. Книжката бе озаглавена: „Митар, пророкът" от Михалаки Георгиев. Останахме замаяни. Това беше цял окултизъм и три пъти жив окултизъм. Не познавахме нито автора, нито книгата. Разпитахме се. А възрастните приятели го познаваха и ни разказаха много неща за него. Беше един от интелигентните и първи сподвижници на Учителя. Ще намерите името му в първите протоколи от съборите. А за останалото ще го намерите в биографията му. Но тук ще ви разкажа неща, които няма от къде да прочетете, защото само аз ги знам, аз съм ги издирвал и проучвал.

 

Да се напише разказът „Митар-пророкът" е дошло след необикновено хрумване да опише живота на един митар. При среща на съмишленици, когато Учителят, а в онези първи години Той за тях е бил г-н Петър Дънов, е споменал, че не трябва да се пише книга с отрицателни черти на българина, както това е направил писателят Алеко Константинов с "Бай Ганю". Защото българинът освен отрицателните има и положителни качества. А колкото са по-големи отрицателните качества, толкова и по-големи положителни качества му съответстват. И когато му се влагат отрицателни качества, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е една от причините за убийството на писателят Алеко Константинов, защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектираха извън книгата в умовете на читателите и така изникна този конфликт. А той се разреши с убийството му, което за онова време се смяташе, че е станало съвсем случайно и че ТОЙ не е бил прицелната точка на мишената. Не може да се пише за отрицанието само. Това е недопустимо. Онова, което се допуска най-много е, че колкото отрицателни качества се дадат, толкова трябва да се вложат и положителни качества. Учителят каза по този повод: „Алеко Константинов направи грешка с „Бай Ганю", като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина." Учителят беше много недоволен от това развитие на нещата. Трябваше да има равновесие.

 

Затова Учителят поръчва на Михалаки Георгиев да напише разказ с положителни черти на българина. Доста време той умува какво да напише. Не можал да измисли нищо. Тогава Учителят го подсеща: „Нали описахте тази история, както си ни я разказвал за онзи „Митар-пророка", който умрял, който се възнесъл и отново се върнал пак като „Митар-пророкът". Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал много пъти, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравнят дали това, което четат от окултната литература на запада може да пасва или го има в българския живот. Така той е описал през 1893 г. историята на Митар-пророкът, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна и истинна.

 

На много места по-късно Учителят споделя: Най-добрият образ в българската литература е образът на Митар-пророкът. Това е най-положителният образ. В него има всичко." Учителят говореше да се напишат положителните неща и черти в българската литература, а не да се изтъкват отрицателните образи. Това трябва да бъде бъдещето на българската литература.

 

В руската литература има пример с Гогол - „Мъртви души". Той вписва отрицателните черти на руския народ в избрани образи от тази книга и тя става класика на руската литература като метод на отрицанието. Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.

 

На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише поезия, разкази и романи? Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н. А ти не си техен съвременик. Те не те познават, няма кой да ти диктува, а и да ти диктуват не можеш да чуеш, да слушаш и да запишеш". Накрая Учителят му казва: „Е-ех, остани си с „Митар-пророкът". Това ще бъде най-четеният разказ на идното човечество. А това не е малко".

 

Днес хората не познават кой е Михалаки Георгиев. Не са чели и „Митар-пророкът". Но ще дойде друго време и друго човечество и в това време ще има място и за „Митар-пророкът", защото той е написан за бъдното човечество. Или както казва в началото писателят: „Не е важно какво е казано, а какво е било". И аз казвам: „И какво ще бъде". А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар-пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде. Митар-пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина.

 

Михалаки Георгиев е роден в гр. Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София. Неговото име фигурира в първите събори на веригата на Учителя от 1908 до 1912 г. с жена му Магдалина. Както и през 1914 г.

 

Той имал кореспонденция с Петър Дънов, която не е достигнала до нас. Неговият архив е унищожен, когато две бомби падат върху жилището на дъщеря му в София, а остайалия унищожен от наводнението в гр. Видин през 1941 г.

 

През времето на Школата ние бяхме се отзовали в друг свят и на никого не минаваше през ума да запазва, да търси документи и да прави архив за история на Бялото Братство. А това, което сега даваме и това не е малко след толкова пропуснати години.

 

Песента „Страдна душо", текста е написан от Михалаки Георгиев по идея на Учителя, а мелодията е дадена от Учителя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×