19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

[Sheny Idaet]

19. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Той беше историк и бяхме приятели с него. Неговият живот протече драматично и трагично. Бяхме свидетели на тези събития и знаехме защо всичко туй му се случи. Опита се да коригира Божественото и той трябваше да заплати, което стана по начин, който Учителят посочи. Този случай го описах.

Той имаше един приятел историк Бено Цонев, женен за германка, който бе употребил цялото богатство на жена си, за да издирва през целия си живот материали по света за историята на България. Беше издал два тома в Германия. В България го гонеха понеже той беше доказал с документи кой, къде, как и защо бе фалшифицирал българската история. Беше академичен труд издаден на немски език и се казваше „Праистория и праезик на българския народ". Този академичен труд издаден в Германия в два тома тук у нас излезе в съкратено издание и бе посрещнат много остро от критиката. Цонев си имаше много неприятности. А Иван Радославов го защитаваше. Дори се яви в съда, за да го защити. Иван Радославов беше ученик на Масарик и беше личен приятел на професор Михалчев, същия който беше писал против Учителя. Та те двамата на млади години сядат в една бирария „Батемберг" до черквата „Св. Георги" в центъра, изяждат едно печено агне на фурна самички, като изпиват няколко халби бира.

След като го бяха изиграли и след като бе разрушен и разпродаден братския салон на „Оборище" 14, който Братството построи, той се пренесе на Изгрева в една барака като остана непрекъснато в недоимък. В една торба държеше около 150 полици. Значи беше длъжник на 150 човека. Завърши живота си в беднота, забравен от всички, така както каза Учителят.

Веднъж той се намира в голямо отчаяние и отишъл в Борисовата градина и се усамотил. Учителят отишъл, седнал до него и започнал да му разказва последователно всички негови нещастни случаи от детската му възраст до момента. Радославов се учудил и запитал: „От къде знаете това?" Учителят отговорил: „Аз ти ги създадох." „А защо?" „За да не се отклониш от пътя си, за да се уякчиш в твърдост и да си изпълниш задачата, за която си дошъл на земята."

Той беше учител по история в гимназията. Предлагали са му професорска катедра, но той отказал. В първите години на Школата когато гоненията срещу Братството бяха най-големи, той написа и издаде една книга „Где е Истината" с псевдоним Джовани Веротиеро. Няма по-хубава защита на Учението от тази книга, която е написана на висок академичен стил, издадена през 1922 година.

Той издаде още няколко книжки и статии в защита на учението като „Не съдете" през 1917 г. Но въпреки това не му се вмениха в правда и когато наруши Божествения закон, той трябваше да плати и заплати така както каза Учителят. А ние бяхме свидетели, че това стана така. Замина си в мизерия изоставен от всички. Никой не го посети, никой не се погрижи за него. Хайде де, кажете ми сега защо това се случи?