11 Срещата ми с Лиляна Табакова

[Vania Rangelova]

Срещата ми с Лиляна Табакова

 

Една неделя реших да отида при Лиляна Табакова да ѝ върна книжките, които ми бе дала да прочета. Исках да я помоля да ми даде, ако може, още някоя книжка, че тогава нямаше откъде да си ги купя. Тези книжки, които братята и сестрите ми даваха, прочитах и преписвах, за да си ги имам. Знаех, че в неделя Лиляна събира няколко приятелки у тях, затова отидох 10 минути по-рано, за да не им преча. Когато тя ми отвори вратата, аз ѝ казах: „Нося ти книжките и ако можеш, дай ми някоя друга.“ Тя ме покани да вляза, но аз ѝ отговорих: „Не искам да те притеснявам, знам, че чакаш гости, а и аз ще ходя днес на друго място.“ – „Няма да ходиш никъде, днес ти си ми гостът“ – каза Лиляна. – „Но нали всяка неделя идват при тебе гости?“. – попитах аз. – „Да, така е, идват, пеем, четем беседа, но сега искам на тебе да ти разкажа нещо.“ Аз седнах, тя седна срещу мен и каза: „Ти си днес моят гост, сега ще разбереш. Учителя от три часа призори ми беше гост. Пяхме, свирихме – и аз, и той на пианото до зори.“ Пяхме песента, която е пяла сестрата на Моисей, когато са минавали през Червено море. Пяхме и продължението на „Отче наш“, което е дал Учителя. Пях и аз заедно с нея, на мен ми беше трудничко, защото аз съм първи алт, а тя – лиричен сопран. Лиляна ми каза: „Ще идваш при мен, аз ще те науча и ще обработя гласа ти, ще видиш какво ще направя.“ – „Сестра, аз нямам намерение да ставам певица. Нали идвахте с Йорданка у дома, видяхте какво голямо семейство имам и се грижа за него“ – отговорих на Лиляна.

Мина 10 часа, никой не идва при нея, мина и 11 часа, нищо не казах, но се учудих. Тя беше направила ангелска супа и каза, че ще обядваме само трима – ние двете и Учителя: „Аз не знаех, че ти ще дойдеш, нямахме с теб уговорка за днес. Учителя ми каза тази сутрин на тръгване: „Днес, който пръв ти отвори вратата, ще го задържиш на обеда, аз ще бъда с вас. И ще ти кажа още, нещата ще започнат оттук, дето е твоята къщичка, ще се оправят и ще получите малкия салон. След това ще дойде големият салон.“

Така и стана. Лиляна живееше в бараката на брат Кръстьо, а тя е била в двора на брат Жеков, бащата на Благи. Когато взели къщата им, на мястото, където била бараката, построили трафопост. Оттам започнали събиранията. След това продължихме да се събираме в Бялата къща, която е подарена заедно със земята на Бялото братство. Там ще се построи Новият Салон. Ето думите на Учителя: оттук започва, от тази вечер.