47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

[Sheny Idaet]

47. ИСТИНСКИТЕ ГРЪНЦИ

 През време на Школата наблюдавахме как стремглаво препускаха събития и политически личности, които управляваха тази страна. Понякога по чужди внушения те се нахвърляха върху Учителя и върху Школата. След това следваха други събития и от онези заплашителите, насилниците и рушителите нищо не оставаше. На пух и прах оставаха, разпиляваше ги времето, което управляваше събития и народи.

Наблюдавахме как се поляризират сами силите около Учителя. А това бяха силите на Доброто и силите на Злото.

Какви отношения имаше Учителят към представителите на Злото? Беше внимателен и предупредителен към всички. Оказваше им внимание, оставяше ги на първите места, които те си изискваха. Работниците на Доброто Той ги прикриваше и ги тласкаше в страни. Не ги показваше и не ги изнасяше на показ.

Веднъж Методи Константинов не е доволен от това, че не е поставен на такава служба от новата власт, която е дошла при поредните избори. Иска да бъде политически мъж и поставен на показно място. Да го видят всички кой е, какво може и защо е дошъл на този пост. Учителят го изглежда строго. „Аз пълните гърнета на пазара не ги показвам." Методи е недоволен. Той обичаше да се перчи насам-натам, искаше да бъде политически мъж. Учителят го изглежда отново и казва: „Ти виждал ли си как селяните някой път сложат някое гърне на плета и го окачат на някой кол, за да съхне на слънцето. Като видят селските деца, че гърнето е изписано и лъщи на слънцето, взимат камъни и го замерват докато го строшат. Тогава побягват, а стопанката излиза и се вайка за счупеното гърне. Ти какво искаш? Счупено гърне ли да бъдеш или да бъдеш гърне, в което стопанката след като е избила млекото е поставила вътре маслото?" Методи слуша, мига и си тръгва. Със себе си носи притчата за истинските грънци.