Jump to content
Sheny Idaet

78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

Recommended Posts

78. БРАТ РАДИ И ПАРИТЕ

 

Брат Ради се грижеше за братската градина от сутрин до вечер. От там се изкарваха много продукти за кухнята. А ние не бяхме малко хора тогава. А като се наредим на масите празно място не оставаше. Той бе винаги зает с работа - не оставаше празен и празно време у него нямаше. Много честен човек беше. Парите направо ги презираше. За него те бяха хартийка. Трудът за него беше главното. И Словото на Учителя беше за него пък най-главното. Понякога се оберат плодовете от дърветата и идват да си закупят от него. Той вземе парите и изобщо не ги поглежда и ги метне през прозореца в стаята си, няма време да ги брои, хич не ги прибираше. И те падаха на кревата, по земята, под прозореца. Влизаш в стаичката му и гледаш разхвърляни банкноти. Накрая една сестра му направи забележка и той реши да ги прибере. Намери една щайга, в която се слагаха плодове, събра банкнотите и ги набута вътре. Така ги прибра. Учителят много го обичаше, защото беше честен човек. Всички продукти, които влизаха в кухнята бяха повече продукти от ръцете му. След като бе направена обща кухня и започнаха да дежурят сестри за готвене и кухнята започна да работи, то продуктите ги отпускаше брат Ради. След като направихме трапезария и столът работеше, пак всичко минаваше през ръцете на брат Ради. Ръцете му бяха напукани, огрубели от труд, от пек, дъжд и студ. Такива хора не се раждат често. На стотици години по един се ражда, за да ни покаже как човек трябва да се труди и работи за Бога.

 

Понякога брат Ради взимаше чувал и слизаше на пазаря на римската стена, за да закупи онова, което е необходимо за кухнята. Селяните го познаваха. Накупи каквото трябва, напълни чувала и после селянина с каруцата го докара на Изгрева. Брат Ради го пита колко струва? Селянина казва колкото трябва, а брат Ради грабне една шепа банкноти от щайгата, занесе му и каже: „Вземи колкото ти трябва, а другите върни! Хвани си и за каруцата". Селянинът кимне с глава, вземе каквото трябва и върне остатъка. Видяха нашите как пазарува брат Ради и запитаха Учителя: „Учителю, брат Ради купува от пазаря продукти на чували и заплаща с пари от щайгата. Не го ли мамят селяните?" Учителят отговаря: „Защо питате мен, питайте брат Ради". Питат го, а той ги поглежда учудено: „Аз от пари не разбирам. Но аз разбирам от стоката дето ми я продават. Питам колко струва и плащам. И селянинът разбира от стоката, но разбира и от труда и от мъката. Като му дам парите, аз го поглеждам в очите и по тях разбирам, че той не може да ме излъже. И да иска не може да ме излъже, защото той разбира от пари, а пък аз разбирам от очи. И така се разбираме. Досега нито един не ме е излъгал. Те всички знаят, че аз не разбирам от пари. Но те всички знаят, че аз разбирам от селския труд, защото сме от една и съща черга. Те си продават стоката, аз им помагам да я купя и така си помагаме взаимно."

 

Брат Ради се казваше Ради Танчев и си замина на 12 май 1955 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×