Jump to content

80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО


Sheny Idaet
 Share

Recommended Posts

80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО

 

Бяхме студенти, но през ваканцията работехме, за да си изкарваме хляба и да си платим таксите в университета. Онези години бяха трудни и усилни години, нямаше стипендии както сега. Други бяха времената. Имаше един Генчо, добро момче, който ни снабдяваше нас, студентите с хляб от града. Когато се завръщахме от работа, той беше донесъл вече топъл хляб. Не се ядеше топлия хляб със сирене и масло както бихте си помислили. Нямаше такива неща при нас. Той се ядеше често пъти със сол, чубрика и лук. Гладни години бяха тогава. Една привечер Генчо минава на връщане за Изгрева през града до реката на ул. „Граф Игнатиев". А там са наредени магазинчета и се продават какви ли не щеш неща, но за такива, които имат пари в джоба. А Генчо има парички само за хляб. Вижда той, че на една сергия се продават череши, едри, черни, големи, лъскави, дори тумбести. Очите му се ококорват и по черешите остават. Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши?" „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги. Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще вечерям с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката. Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега. Проваля му се вечерята. Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди. Стомахът му иска череши, а очите му не искат червиви череши. Тогава изведнъж решава следното: угасва лампата, сяда на стола на масата с ръцете си опитва черешите, съсредоточава се в себе си и решава да забрави какво са видяли очите му в тези череши. Седи на тъмно и изяжда една по една всички череши. Стомаха му е доволен, не го гложди, а очите му не виждат какво яде, потупва се по корема и си ляга. Ами какво ще стане с червеите в стомаха? Тази мисъл го гложди като червей и го плаши. Накрая става, запалва газената лампа и произнася молитвата „Отче наш". Казва така: „Хляба нас насъщний дай го нам утре, защото на Теб принадлежи царството и силата, и славата завинаги. Амин." И си ляга спокоен, че е без грях.

 

Генчо беше художник. Той умееше не само да яде на тъмно череши, но умееше на светло да рисува. Някои от неговите картини висяха по стените на братските салони в страната.

 

Казваше се Генчо Алексиев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...