134 ПИСМО

[valiamaria]

София, 21.IX. 1906 г.

Любез. сестро,

Всичко, каквото Господ отрежда, е добро. Царува Господ, весели се земята, радва се всяка душа. Нишката на Божията Любов не може да се скъсва от никого. Вечността не бърза, Небето не се смущава, Надеждата не се обезсърчава, Духът не престава. Вашата вяра, вашата надежда, вашата любов се опитва. Доброто семе добър плод ще принесе. Господ ще изведе своето стадо. Той ще въздигне всичко. Зад всичко се крие Божието благословение.

Щом желае г-жа Недялкова да остави сина си при вази, приеми го. Ако с вяра работиш, ще приемеш.

Моят поздрав на всинца ви.

П. К. Дънов