Jump to content
Sheny Idaet

7. МАЛКИЯТ СТРЪК

Recommended Posts

7. МАЛКИЯТ СТРЪК

 

Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г. бе най-кишава. И 3-4-5 дни все вали дъжд и ни мокри. При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението. Седмица вали дъжд. При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите. Обикновено в такива случаи ние се качвахме на върха. Един ден слизаме при езерото, гдето е хижата днес. Учителят седна тогава на един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа. Тя е озаглавена „Малкият стрък". Идеята на тази беседа е: „Служение на Бога". След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава на всеки един от приятелите по една тревичка. Тази тревичка всеки си я пази свещено. И моята е още тук.

 

Вчера я видях в тефтерчето, в беседата „Малкият стрък". Тази беседа заслужава всеки да я прочете. Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни на дъжда и на мъглите горе в планината. Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите на хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци. Това нещо сме го виждали. Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри. След тази беседа започвахме слизането надолу. Колата, която ни докара в Чам Курия ни чакаше. Шофьорът бе много точен. Кажем ли в кой ден и час да ни чака и колата му беше там. Тогава групите се връщаха в София. Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане. Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София. От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком. Бяхме големи пешеходци, но бяхме млади.

 

Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя на 13 юли 1925 г. и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214.

 

През 1922 г., 1924 г. и 1925 г. излизахме редовно на Мусала. В тези години обикновено времето беше много лошо - мъгли, дъждове и студове. Но понякога времето беше и хубаво. Туй лошото време беше изпитание за учениците. Учителят ни обучаваше да не се плашим от природата както и да не се страхуваме от лошото време. Затуй времето бе лошо и ние издържахме. Но имахме и хубави години. Тогава дните бяха ясни и слънчеви. С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме на връщане от Мусала. Тук е високо и няма дърва наоколо. За огрев изкачвахме дърва предния ден. Слизахме на връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме. Тук сме пренощували няколко пъти. Тогава хижа още нямаше. А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече. Ние се разполагахме около езерото на групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×