Jump to content

32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА


Recommended Posts

32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

 

Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит.

 

- Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група.

 

Следващото нещо, което се правеше, това е банята. Опъваше се една палатка, вътре се слагаше бойлер с дърва и се нагласяваше душа с крановете му. Имаше предверие за събличане. По-късно банята я направихме така, че имаше палатка-баня за сестри и палатка-баня за братя. Всеки, който искаше да се изкъпе донасяше малко дръвца, които се намираха наоколо, насипваше се вода в казаните с маркуч. По-късно тези казани бяха свързани с тръби, които отиваха в две построени отделно палатки, а вътре бяха душовете. Тъй че въпроса за чистотата беше поставен на висота и приятелите през няколко дни можеха да се изкъпят. Банята работеше почти непрекъснато.

 

Работната група трябваше да се погрижи и за отходни места поотделно за братята и сестрите. Това беше най-трудната и най-деликатна работа. Винаги имаше забележки как да се направят отходните места. За цялата хигиена на лагера и за кухнята се грижеше д-р Иван Жеков.

 

Когато казаните бяха готови с яденето и гозбата приготвена, дежурните изнасяха казаните от огнището и ги поставяха в средата на поляната. С големи черпаци сестрите разсипваха обеда.

 

Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев.

 

Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.

 

Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има. След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно. Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта.

 

Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни. Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите. А който не може да се вреди там, то насядват на земята. Като се съберем около огнището чакат да се запали огъня. Дърва са донесени за него от първото езеро. Вечер се наклажда голям огън. Хем да свети, хем да топли. Разпали ли се огъня и приятелите започват да пеят песни и тогава отгоре от своята палатка иде Учителят. Той слиза с едно електрическо фенерче, осветява си пътечката, дойде до огъня и седне на приготвеното за Него място. Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят. Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх. Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили".

 

Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен. Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне. Те мислят сега, че ще го угасят. Не, братския живот тогава ще се изрази там в своята сила и красота. С тези идни поколения сме и ние.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...