37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

[Sheny Idaet]

37. ПЪТЕКАТА СЪС 122 СТЪПАЛА

 

Ние открихме една пътека, която свързваше второто езеро „Елбур" по едно било горе, която се прехвърляше към „Езерото на Чистотата", което се намираше от източната страна на върха „Харамията" под неговата обширна поляна, на която играехме Паневритмия. Пътуването по пътеката отначало е приятно между клековете, но после тя става стръмна и се движи между скалите. От трудна пътека, тя става доста мъчителна. Имаше стръмнини, които трябваше да се преодолеят. Трябваше да се лази по тях. Но понеже ние сме майстори, знаем да правим стъпала, една група започна да прави стъпала на пътеката. Слагахме каменни стъпала с кирки копаехме прагове, на други места с колове укрепвахме земята и правехме естествени стъпала. Тя минава през интересни места, чудни кътчета с треви и цветя, удобна отначало между клековете където можеш да си починеш и да се радваш на природата. Така ние направихме тази пътека и тя стана любима пътека, по която излизахме към „Езерото на Чистотата" с Учителя, където на голямата поляна играехме Паневритмия под върха „Харамията".

 

Приятелите, които търсеха навсякъде символика преброиха внимателно стъпалата и откриха, че те са точно 122 стъпала. Хайде сега ми кажете какво значи 122 стъпала? Какви кътчета показваха и извеждаха тези стъпала може да види само онзи, който внимателно и полекичка е излизал по тях и е съзерцавал всяко цветенце, всеки камък, всеки клек докато излезе горе на просторната поляна на самото било. Оттам вече по една тънка пътечка по тревите човек излиза на голямата поляна. Оттука наистина може да се съзерцава „Езерото на Чистотата", неговата отворена и светла долина огрявана от слънцето от сутрин до вечер. То е едно благословение за онзи, който пребивава там. Тука по пътеката често се срещаха змии, които се препичаха на слънце и то главно усойници, които бяха доста опасни. Но никой от нашите приятели не е пострадал от тях, макар че се срещаха до самите палатки. Ние от своя страна бяхме толерантни към тях и никой от нас не е посегнал да убие змия. Най-много да я хванем с пръчки и да я отнесем далеч от палатките и я пуснем в клека. Това бе мълчаливо съгласие, мълчалив договор между тях и нас.

 

След като няколко братя работихме 10 дни и пътеката бе готова, цялото Братство се източи по тази пътека до върха. Когато Учителят за първи път излезна по тази пътека, Той се усмихна и насърчително каза на братята: „Хубаво направихте пътеката!" Посочи също още няколко места, където трябваше да се подобрят стъпалата още малко, което ние сторихме веднага. Тази пътека стана любима пътека при излизането към „Езерото на Чистотата" и оттам към „Върха на Съзерцанието".

 

Попитахме Учителя: „Какво означават тези 122 стъпала?". „Това е стълбата на Якова, която той видя на сън, по която ангелите Божии възлизаха и слизаха по нея. Господ стоеше отгоре върху стълбата и рече: „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака, земята на която лежиш ще ти я дам и на потомството ти." Битие, гл. 28 (ст. 12-17) Днес е същото. Това е същата стълба и тези стъпала са същите. Затова днес Бог казва: „Ще я предам тази земя, тук на която се играе Паневритмия на Бялото Братство. Предавам я на вас и на онези, които ще дойдат след вас."

 

Ще минат години времето, снегът ще изрови нашите стъпала. Но стъпалата на Якова остават и Обещанието на Бога иде живее чрез следващите поколения, които ще играят тук Паневритмия.

 

Един съвет. Подържайте тази пътека, оправяйте стъпалата след като се дигнат снеговете и дойде времето да се изкачите на Рила.

 

Братският живот продължава. Обещанието на Бога е Завет към човечеството.