Jump to content
Sheny Idaet

56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Recommended Posts

56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

 

Най-тържествен беше братския обед. Всички се разполагахме на сковани маси и пейки и се правеше един кръг. До огнището се донасяха два големи казана от където се разливаше храната от дежурните по кухня. Те биваха всеки ден около 20 човека, защото трябваше да приготвят храна за 400-500 човека. На Учителя се слагаше отделна масичка и обикновено Той извикваше някой от възрастните приятели да седнат до Него, на пейка скована от едно голямо дърво и четири малки крачета. Останалите сядаха на спиралната каменна пейка, така че за всеки имаше място. След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера. Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с изпълнение на две цигулки. Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение.

 

При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко.

 

Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов.

 

Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън.

 

Сутринта в 4.00 ставахме. Очакваше ни новия ден. Братският живот продължаваше.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×