Jump to content
Sheny Idaet

ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Recommended Posts

ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

 

ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

 

БОРИС НИКОЛОВ

 

ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА

 

Част първа

 

1. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

 

Учителят си замина на 27.Х11. 1944 г., а погребението на тялото Му се извърши на 31 .XII. 1944 г. Тук бяха се събрали всички ръководители на Братствата от провинцията, както и всички възрастни братя от началото на Школата. Така, че бе напълно естествено да се съберем и да разгледаме, как ще се ръководят братските работи след заминаването на Учителя.

 

На 1.1.1945 г. в дома на Жечо Панайотов се събраха около 25 братя от София и провинцията и се реши да се избере временен съвет от софийските братя и сестри, който ще поеме ръководството на Братството до Братския събор, който ще бъде свикан през лятото в Айтос, където ще се съберат ръководителите на Братствата и ще се образува Върховен Братски съвет, в който ще влиза и избрания софийски съвет.

 

Реши се този Братски съвет да бъде от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Симеон Симеонов, Паша Теодорова, Борис Николов, Никола Антов и Жечо Панайотов.

 

Беше избран финансов съвет, който да се грижи за финансовата част на Братството. Беше избран и просветен съвет, който да се грижи за Братските издания. Домакински съвет, който ще се занимава с материалните работи на Братството.

 

На 10.У111.1945 г. ръководителите на Братствата в България се събраха в София, в дома на Жечо Панайотов и решиха да се избере отново пожизнено членовете на Братския съвет избрани на 1.1.1945 г.

 

Реши се да бъде основан Върховен Братски Съвет, в който да включат ръководителите на Братствата.

 

На второто събрание в същия ден бе решено да се купи една печатарска машина за нуждите на Братското издателство.

 

Бяха направени постъпки към Министерството на външните работи, отдел за вероизповеданията и Общество Бяло Братство бе признато за верска общност с писмо N 27526-40-У,София, 11 юни 1948 г. Един наш приятел Ганчо Генчев от София го завери при нотариуса с N 6786 от 13.1Х. 1950 г. А преди това той го бе заверил още през 1948 г. на 23 януари 1948 г.

 

На 1.111. 1949 г. бе публикуван в Държавен вестник брой 48 закона за вероизповеданията, съгласно който в тримесечен срок трябваше да предадем устав, който да се одобри и да се узакони правното положение на верска общност Бяло Братство. Такъв устав се изработи през април 1949 г. в градината на Айтос от всички ръководители. Бе представен и бе върнат за поправки и допълнения, накрая беше предаден, но той остана неподписан и не бяхме признати за юридическа личност.

 

С писмо N 346-20 от 20.Х. 1956 г. беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони!

 

Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета. Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.

 

След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по скръбта към Учителя. Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака.

 

Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите. Той се изработи от юристите Симеон Симеонов и другите, но след като се представи той не беше одобрен. Смениха се много началници, но нищо не стана. Възрастните приятели искаха да бъдем узаконени и да ни признаят за юридическа личност. Смятаха, че като имаме устав ще имаме по-големи права и закрила от властта. Особено на това държеше Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет до 1952 г., в която година си замина от тоя свят.

 

Пожизнено ръководство на Братството. Аз съм против такова ръководство. Никога не се знае какви промени ще станат с този човек след време. Какво е това пожизнено ръководство? Аз съм против това. И никога не съм се подписвал за такова нещо. Имахме много спорове и разправии. Доводът бе, че за да се избегнат борбите за ръководство, трябва да се избере пожизнено. Но има друга опасност един човек да се промени след десет години и да мине в други влияния да не мисли по същия начин, че дори може да стане и враг на Братството. Такива случаи имахме колкото щете.

 

Още на 1.1. 1945 г. Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт. Този пост имаше тогава голяма власт. Той като подушва, че тук се оформя ръководство на Братството идва и казва: „Или ще ме приемете в Братския съвет и то ще ме турите във финансовия съвет, за да контролирам финансовите средства на Братството или ще разтуря Братството". Беше дошъл с пистолет на пояса. Това бяха първите месеци след 9.IX. 1944 г., когато ставаха безотговорни издевателства и много народ изчезна безследно. Това ние го знаехме и виждахме. А той идва с пистолет на кръста. Ръководителите се уплашиха и понеже знаеха, че е от Братството го приеха. Казаха си: „Ела зло, че без тебе по-голямо зло!" Народна поговорка, която бе точно измислена за нас. Той се държеше като брат отначало, но беше в услуга повече на партията на комунистите отколкото на Братството. Свърши и някоя и друга работа за Братството, но направи и най-голямата пакост на Братството. Няма да го съдим за това. Друг ще го съди. Какво направи за Братството? Съдействува да продължи Братския живот както си беше при Учителя. Пазеше Братството може да се каже с авторитета на Районен ръководител. Неговото име го имаше разлепено на афишите на Отечествения фронт на Района. Той съдейства на Братското стопанство, за закупуване на братската печатарска машина и за официалното й представяне, защото беше и директор на печатницата на Изгрева.

 

Финансовият съвет бе съставен от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов. Този съвет взе решение финансовите средства намерени при Учителя, да не се включват в общото счетоводство на Братството, а да се запазят за такива случаи, когато се закупят материали за отпечатване - хартия и когато не можем да получим документ за осчетоводяване, за да оправдаем тези разходи. Значи имахме една голяма сума, с която да купуваме хартия. А тогава продаваха хартия изостанала и не можеха да ни дават фактура. И понеже над всичко стоеше задължението да отпечатаме беседите, всичко беше подчинено на тази цел. Братският съвет беше единодушен, когато се отделяха средства за откупуване на хартия било с документ, било без документ. Обикновено хартията се купуваше без документ, Значи тези средства, които финансовия съвет намери при Учителя, описа и прибра се пазеха за купуване на хартия. Бяха около шест милиона лева. Не беше малка сума. И за нея имаше счетоводство, но то бе вътрешно счетоводство на Братството. Това го водеше финансовия съвет, но нямаше оправдателни документи пред финансовите власти на страната. Аз не съм участвувал във финансови въпроси никак. Други отговаряха, а след това натовариха мен с финансови задължения. Като стана процеса срещу Братството аз мълчаливо приех стоварената вина, за да не стават разправии и скандали в Братството. А за това ще стане дума по-късно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×