Jump to content
Sheny Idaet

3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

3. АВТОРСКО ПРАВО ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

 

След заминаването на Учителя бяхме всички зашеметени. Но наскоро се окопитихме и започнахме да мислим: „А сега накъде без Учителя?" И понеже Учителят бе в Словото Си, тогава решихме, че трябва да запазим и съхраним Словото. Така се оформиха проблемите след заминаването на Учителя. А те бяха много, но отделихме най-главните и започнахме да ги разрешаваме.

 

1. Да се изкупят наследствените права от физическите наследници на Учителя за печатане на Словото Му, което се тълкуваше като Негово творчество и съгласно закона за авторското право Той имаше право върху Него.

 

2. Да се подготви печатница на Изгрева, да се осигурят хора и хартия, които да печатат както и да се подвързват на място отпечатаните томчета.

 

3. Да се подготвят беседите за печат, да се дешифрират стенограмите, да се редактират и да са готови за печат. Тук работи Паша Теодорова, а след това дадох на Елена Андреева да дешифрира всички беседи и да ги подготви за печат. Тя се справи отлично с това поръчение, защото Паша вече бе загубила зрението си и не можеше да работи.

 

Затова веднага влезнахме във връзка с наследниците на Учителя. Бяха двама наследници: рождената му сестра Мария и рождения Му брат Атанас. Те имаха наследници от едната и от другата страна и всички бяха протестанти. Имаше две групи наследници. От страна на Мария имаше пет наследника, а от страна на Атанас - двама-трима наследника. Уговорихме се с тях, те се съгласиха, бяха разположени към нас, разбрахме се за сумата, която ще им дадем. А тази сума не бе малка. Заплатихме по 400 000 лв. на едната група от страната на Мария и 400 000 лв. на наследниците от страната на Атанас. Всичко дадохме 800 000 лв. Това беше голяма сума пари. Свързахме се с адвокати и направихме два нотариални акта. На единия нотариален акт бе обозначено, че група от Борис Николов, Боян Боев, Паша Теодорова изкупува на 13.Х. 1945 г. от рождената му сестра Мария правото за печат, т. е. авторското право. Този нотариален акт бе с N 158/от 1945 г. и заверен от съда с такса 34,120 лв. Втората група бе представена от Никола Антов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, като закупуват от брат Му Атанас авторското право за печат на творчеството Му на 9.!У.1948 г. Но тази група не изкара нотариален акт, за да не се похарчат пари, а направеният договор бе с нотариална заверка под N 2351 от 9.IV.. 1948 г. с по-малка сума - 2,250 лв. Парите за авторското прави бяха заплатени от братската каса. Юридически всичко бе оформено и бяхме готови за печат.

 

От рода на Учителя само един човек се заинтересува от Учението Му, която беше негова ученичка. Казваше се Люба Чакалова по мъж. Тя беше племенница на Учителя. Беше дъщеря на Неговата рождена сестра Мария, обаче тя беше женена за Чакалов, а неговият брат беше професор по математика. Отначало тя не искаше да вземе пари за наследство от авторското право на Учителя. Но в последствие като се затрудни финансово прие своя дял, който й се полагаше. Така ние се разплатихме.

 

Купихме печатарска машина, намерихме хартия и успяхме да отпечатаме до 1950 г. около петдесет и един тома беседи. Много съм доволен от това. Останаха да се отпечатат още толкова. Но след 1951 г. беше забранено да се печатат беседи, а на 6.12.1957 г. конфискуваха от складовете на Изгрева и откараха деветнадесет камиона беседи за претопяване. Така беседите и Словото на Учителя комунистите претопиха и от направената каша си изкараха хартия и отпечатваха своите политически брошури. Заради това деяние комунистическата власт ще заплати според окултните закони включително и българския народ, защото тези които сториха това злодеяние бяха по плът и кръв родени българи от този народ. И ние бяхме от този народ по плът и кръв, но нас ни движеше Духът на Учителя и ние се борехме да съхраним Словото Му. А другите родени по плът българи, но подвластни на Духът на Заблуждението се бореха да унищожат всичко. Така седят нещата. От 1945 г. до 1951 г. за шест години успяхме да отпечатим петдесет и един тома. Това беше един голям успех за нас. А за да върви работата по-добре бях сложил Никола Антов за директор на печатницата с заплата, а това го ласкаеше и така не ни проти-водействуваше. Закона за авторското право в последтвие се промени няколко пъти, така както беше угодно на комунистите, които управляваха десетилетия наред. Ние нямахме вече условия за печат и трябваше да съхраним Словото на Учителя. Аз взех мерки за това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×