9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"

[Sheny Idaet]

9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"

 

Методи Константинов, който беше по великите работи с космически замах решава да напише една книга за Учителя, която да се разпръсне по целия свят и да стане достъпна за всички, както слънцето, въздуха и водата. Сега всеки би се усмихнал на такава идея. Но Методи не е сам по идеите, а и по тяхната реализация. Умува и идва до заключение, че той сам не може да я напише по простата причина, че няма материал, а материала е в стенографите. Но Методи с жени не го бива да работи, защото е по тънката женска част и с жените има съвсем други отношения. Тогава се спира на Боян Боев, отива при него и съобщава плана си. Боян Боев скача и казва: „Аз по тая идея работя вече десет години." И изважда една голяма папка пълна с материали. Започват да ги подреждат, оформят раздели на книгата и работят известно време по тях. Когато са били готови отиват при Учителя в Мърчаево и споделят с Него своят план. Той им казва: „Вие сами не можеше да издадете тази книга. Трябва да поканите и други." Учителят спира и ги поглежда. Те започват да предлагат този или онзи и все братя и сестри заслужили и то с творческо перо. Но Учителят не одобрил никого. След като изброили всички възможни имена вдигнали рамене. Тогава Учителят казал: „Поканете Марийка и Борис". След това те дойдоха у нас, разказаха за своята идея и за думите на Учителя. Възприехме идеята и поръчението на Учителя.

 

Започнахме да преглеждаме техният материал. Те критикуваха духовните движения в България и търсеха да доказват кой е Учителят. На следващия път ние предложихме друг план, прост и ясен: Делото на Учителя, Неговия живот, Учението и Неговият образ. Просто и ясно. Така направихме доста изменения в техния план и премахнахме критичния характер. Цялата работа поставихме на идейни основи без да се водят спорове, без да се сравняват и равняват с когото и да било. Беше изведена книгата на идейна висота.

 

Работехме заедно всички. С Боян се работи леко и с Методи също. Те не са хора, които да подчертават своята личност и да се налагат и всички търсехме кое е най-добре и кое е справедливо. И в нашите общи разговори идвахме до принципни заключения. Така работата мина напълно спокойно. Но работехме в пълна тайна. Не можеше да дадем гласност, защото властите щяха да я спрат от печат. А печатът тогава не беше свободен. Трябваше разрешение. Методи Константинов отива при министър Касабов да вземе разрешение за издаване на една книга „Учителят", но Касабов не знае за какъв Учител се говори и мисли, че това е книжка за учител и за учениците в гимназиите. Дава му се една малка бележчица, едно малко листче с неговият подпис и печат. Това е малко листче, широко пет см и дълго 10 см, но с голяма сила. С това разрешение вече имаше думата Неделчо Попов, който имаше връзки и познанства, знаеше какви материали трябва да се набавят и къде да се отпечата. Ние я дадохме за отпечатване в редовна държавна печатница и платихме един милион и двеста хиляди лева. Издадохме я с наши средства като платихме хубаво на издателството. След това дадохме на други да я подвържат. Пазехме всичко в голяма тайна. Никой не знаеше нито от Братството, нито някой отвън. Ако знаеха щяха да я спрат. Тя беше издадена на луксозна хартия и беше богато илюстрована.

 

Книгата беше докарана на Изгрева с една каруца и ние я поднесохме на приятелите. Но имаше голяма критика към нас, от нашите литератори на Изгрева и ни упрекваха защо и те не са участвували. Това бяха незадоволени амбиции на личности. Работата по книгата не можеше да се обяви на всеослушание. Първо онези изострени личности на Изгрева щяха да ни наклеветят и щяха да я спрат.

 

Въпреки всичко книгата се прие много добре и свърши една много голяма работа по онези години. А за тази книга за издаването й във Франция аз получих допълнителна присъда две години затвор към първоначалната присъда. Така че за тази книга аз съм заплатил както с мои средства, така и с живот. По време на обиските я конфискуваха и унищожиха една голяма част. Но тя остана в приятелите и така бе запазена за следващите поколения.

 

След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера".

 

Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време.

 

А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя? Ето тридесет години печатът е забранен. Хайде де, издайте сега през 1975 г. книга за Учителя и то в годината когато правеха три-четири пъти обиски властите и изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Хайде де, издайте книга за Учителя сега!

 

Видяхте ли, че не можеше? Видяхте ли, че съм прав? А знаете ли, че брат Борис сам, самичък финансира и двете книги? С мои пари спечелени с мой труд. От моят занаят, с който се препитавам.

 

Ето с такава цена съм платил за изданието на книгата „Учителят" плюс присъда от две години за това, че сме я издали на френски език.

 

Аз можах да направя толкова. А вие направете повече.