12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

[Sheny Idaet]

12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ" НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Идеята да се напише книгата „Учителят" бе дошла от Методи Константинов, както и от Боян Боев, който самостоятелно събираше материали. Двамата отиват в Мърчаево при Учителя и споделят своят план с Него. Той ги препраща при нас, за да можем аз и Мария Тодорова да направим една работна група, която да я подготви. Работехме в пълна тайна. Тази книга ако я пишехме 20 години по-късно нямаше да я напишем така, защото спомените ни с Учителя бяха така близки и неразделни с нас. Методи Константинов успя да вземе разрешение за печат на 17.10.1946 г. да се напечати със собствена хартия и ние я отпечатихме на една печатница на ул. „Граф Игнатиев". Ако бяхме казали, че пишем такава книга щяха да ни попречат, щяха да ни наклеветят пред властите и нямаше да получим разрешение за печат. Когато книгата се отпечати аз я закарах с няколко каруци на Изгрева и десетина броя поднесохме на Братския Съвет. Изненадата бе голяма. Вместо похвала то стана голям скандал, избухна истинска бомба на Изгрева. Всички ни упрекнаха, че сме направили книгата без тяхно участие. А мнозина бяха все писатели и творци на перото и така бяха засегнати като се възмущаваха от дъното на душите си от нас. А това издание бе много луксозно, с илюстрации. Книгата излезе през 1947 г. на мои лични разноски!

Тогава решихме да се преведе на френски и да се издаде във Франция. Затова се изпрати през 1947 г. Бертоли в Париж, за да се осигури превода и да се осъществи печата. Тогава ние бяхме намерили средства във Франция за печат. Всичко бе готово. Но нищо не стана. Бертоли отложи работата и се отказа и то не по липса на франкове - парите бяха осигурени. Онези противници тук на Изгрева понеже не бяха включени като автори в нея като научиха защо е отишъл Бертоли в Париж написаха му писма срещу нас и го настроиха и разколебаха и той отложи печата. А имаше ли право да се откаже? Нямаше право. А защо ли? Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа. А той знаеше много добре, защото Лучия му пишеше редовно, че ние изплащаме уговорената вноска. Ние спазихме всички споразумения, а той се вслуша и подчини на противниците ни. А ние си бяхме платили всичко и тук и там в Париж. Нечестна работа. Непочтена. Измяна към една идея и към онези 100 души, които редовно си внасяха братския влог, защото знаеха, че тези пари ще отидат за една работа за Делото на Учителя. През това време аз бях много болен. Беше ми се обострила язвата на стомаха, повръщах непрекъснато, не можех да се храня, отслабнах извънредно много и нямах сили. Накрая мозайките бяха готови, но военните не се издължиха и останаха да дават 1 500 000 лв. на цялата група от 100 човека. От тук имахме много несгоди, работниците бяха разочаровани от възнагражденията, но срещу военните не можехме да сторим нищо. И те ни излъгаха. Изобщо време на лъжи. Тогава Бертоли се обяви срещу мен съвсем официално с писмо от Париж, докато ние хранехме тука семейството му, а и за него бяха осигурени средства в Париж за препитание. Какво се случи по-нататък? Бертоли се върна и разбрахме, че нищо не е станало. Разказаха ни други как стоят нещата. Ние не се отказахме. Свързахме се с други приятели в Париж и парите бяха събрани от тези френски приятели. Свързахме се със издателство, което да издаде I част „Животопис и творчество" от голямата книга „Учителят" на 82 страници. За да се издаде тази книга ние дадохме разрешение от тук чрез нотариуса за това. Голямо тичане падна от наша страна за тази книга и отново се яви пречка най-неочаквано. Издателство бе на „Omninum Litter",1959 г., 72 Avenu de Champs - Elysees-Paris.

Михаил Иванов, който бе в Париж и си бе създал общество се провъзгласи за Учител на Бялото Братство. Като разбира, че ще се издаде книгата „Учителят" се противопоставя на издаването като предлага пари на издателя да не я издава. А защо ли? Защото французите щяха да разберат кой е Учителят на Бялото Братство, щяха да видят снимките, щяха да прочетат Словото Му. А това щеше да го разобличи. Дори беше разказвал и това бяха го чули лично наши сестри българки, които му бяха отишли на гости, че Учителят се бил уплашил от комунистите и се бил самоубил. Тези сестри са живи и до днес и могат да ви го разкажат по-подробно. Но ние знаехме тук всички номера на „артиста Михаил" още от 1922 г. Ние знаехме това, но французите нямаше от къде да го узнаят. Това бе цялата трагедия за заблудените французи и за онези, които ни предадоха. Ето, виждате ли как действа Черната Ложа? Подкокороса Бертоли да не издава книгата, макар че тук 100 човека работеха за изхранването на семейството му и макар че в Париж да му бяха осигурени пари за издаването. От друга страна Михаил плаща една голяма сума на издателя, да не издава книгата. Как ви се струва това? Освен това Михаил подкокоросва и католическата църква и нейните служители се противопоставят на издаването на книгата. Четвърто той намира и други негови съмишленици и поддръжници и те също се противопоставят. Изобщо пречки от всички страни. Накрая чрез наши приятели се издаде II част „Мировата любов" от книгата „Учителят" - издателство „Corrier du livre" editiur 21,rue de Seine - Paris-VI.

Най-накрая след големи трудности се издава и III том на книгата „Учителят" на френски език. Така по-късно Бертоли сам финансира и издаде този трети том в луксозно издание. Коригира се накрая.

Книгата издадена на френски език се изпраща в България. Но вече е 1958 г., а през това време е започнат съдебен процес срещу мен и Братството. Коста Стефанов, който бе във финансовия съвет с Никола Антов, които бяха мои противници занасят книгата на прокурора Руменов. На самото заседание на съда прокурора Руменов скача и вика: „Докато ние тука тия ги съдим за злоупотреба със закона, те са издали книга на френски за Дънов." Вдигна книжката и в яда си я запрати срещу лицето ми. Книгата полетя към главата ми, аз останах спокоен и тя ме удари по лицето и падна на земята. Прокурорът беснееше, а аз се радвах, че накрая тази работа сполучи. Затова, че незаконно сме изнесли, превели и издали книгата „Учителят" на френски език прокурорът ми даде допълнително още две години присъда - затвор. Та по този начин платихме за издаването на книгата. И на Бертоли тук и там в Париж. А на мен се отплатиха българите с още две години затвор към другата присъда. През 1955 г. ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл. 35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе прибавена към другата присъда. Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите. След време някой от вас трябва да се зарови в този архив и да извади не само имената на всички, които свидетелстваха срещу Братството, но и да се изнесат думите им пред съда. Защото техните думи бяха думи на предателство към Делото на Учителя. Следващите поколения трябва да знаят как са били нещата, защото тези Сили съществуват и те отново ще чакат своето време и онези хора, чрез които да се проявят. И за това трябва да знаете какво е било по наше време, защото същото беше и по времето на Учителя. От една страна бе Духът на Истината и Учителя, а от друга Духът на Заблуждението. А които отстояваха в Дух и Истина те останаха да свидетелстват за Истината и за това време.