Jump to content
Sheny Idaet

16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

Recommended Posts

16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

 

Финансовата ревизия съставена от трима ревизора бе дошла на Изгрева и работеше непрекъснато. Всички бяхме спокойни. Аз отначало не смятах, че нещата ще се развият по един специално подготвен сценарий. После разбрах каква бе целта на сценария. Трябваше да бъдем принудени да се изказваме един срещу други и да се изкаже всичко, което знаехме за Изгрева, за да може по-късно властите да преценят кое от казаното ще трябва да се използва срещу нас. Но аз приех друга тактика. Аз взех цялата вина върху себе си. Като разбраха това, то властите се ожесточиха срещу мен, защото знаеха, че аз не съм виновен и моята линия на поведение объркваше техните сметки. Според тях аз трябваше също да се ожесточа и като отхвърля обвиненията срещу мене да ги насоча натам накъдето трябва. Но аз не допуснах това да стане. Затова ме изпратиха в затвор, защото трябваше да се пише друг сценарий и объркваше онзи, който бе написал първият сценарий. Затова се озлобиха срещу мен.

 

Финансовата ревизия работеше на Изгрева. През лятото ние с Мария Тодорова се качихме на Маричините езера с едно магаре, палатка и храна и там прекарахме 40 дни. Когато дойде време да се връщаме, опаковахме багажа в един денк, сложих го на гърбът си и с дългите си ръце го прикрепях. Започнах да слизам надолу по склона, за да слезна долу на езерото, където трябваше да дойде едно магаре, Да ни натовари багажа с един наш познайник от Говедарци. Но как стана така, че се изхлузи този денк от ръцете ми и започна да се търкаля надолу, може би 500 м по склона и накрая се спря на един камък преди да падне в езерото. Ние се спогледахме с Мария. Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията.

 

Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете. Изгонили са я, защото там е имало куфар със скъпоценности. И когато Савка си е заминала през 1945 г. то според думите на Иванова куфарът със скъпоценности са взети от мен и Мария. Може би наистина Иванова да е била отстранена от стаята с цел да се остави Учителят сам, защото в последните си дни Той бе болен и изнемощял и всеки искаше да Го види, а ние ограничавахме достъпа до Него. Може би затова са я отстранили, но не са я изгонили. А куфарът при Учителя беше Неговото долно бельо, защото тази негова стаичка беше много малка и нямаше място за скрин или за шкаф. Аз непрекъснато бях дежурен при Учителя последните дни и ако трябваше да взема нещо, нямаше да чакам Иванова да дойде, та после да я гоним. Този куфар разпали много страсти и приказки за несметни богатства. Как на мнозина им горяха очите и блестяха при споменаването на този куфар. А се пишеха за окултни ученици и декламираха, че светът и богатствата на света са суета за неразумните и че те разумните на Изгрева са далеч от тези неща. Преживяхме и това да се случи с нас - неразумните да ни обвиняват в присвояване на несметни скъпоценности.

 

След това издигнаха друго обвинение срещу мене. А то е, че са ме видяли в Мърчаево, когато Учителят беше там, че съм вървял с Учителя носейки непрекъснато един куфар. Това не беше вярно. Аз в Мърчаево ходех рядко за 3-4 часа и се връщах обратно в София, понеже бях мобилизиран в гражданската охрана в града, бях в униформа на запасен войник, правихме скривалище срещу самолетните бомби. Аз ходех с една черна чанта до Мърчаево и в нея носех някои продукти на Учителя от София. А тогава всичко се купуваше с купони. Така стои истината. Но всички повярваха за този куфар със скъпоценности. Това разпали фантазията на мнозина и изведнъж излезе наяве алчността на мнозина от Изгрева към скъпоценности и богатства. Като мой обвинител застана и Милка Периклиева. Имаше един момент, когато тя идваше у нас и контактуваше с нас. Бяхме добри приятели. А това се дължеше на това, че веднъж Мария сподели един сън с Учителя, че е сънувала Георги Радев, който си беше заминал. Тогава Учителят добавил: „Да, той сега има още работа. Работи в Милка Периклиева". И понеже аз бях пръв приятел с Георги Радев, ето защо той доведе Милка в домът ни. Ние я приехме радушно, защото знаехме кой е в нея от Учителя. Но дойде един момент, когато тя престана да идва у нас, вероятно Георги Радев бе напуснал тялото й. Та имахме добър контакт с нея по онези години. И ето Милка Периклиева под въздействието на Петър Димков, природолечителя, който се движеше в нашите среди, подписва протокол пред следователя, че са ме видяли, че аз съм взел куфара със скъпоценности. Но когато Милка Периклиева вижда как се развиват нещата, че аз ще бъда осъден за това, то тя се сепва, противопоставя се срещу Петър Димков, идва у дома и разказа всичко с подробности, как са я сплашили пред следователя и Димков психически я е изнасилил, за да подпише този протокол. Искаше прошка от мен. Разкайваше се и плачеше. Но нейния подпис стоеше на онзи протокол с Димковия при следователя. Е, как ви се струва това? Къде са окултните ученици на Учителя?

 

А защо Димков бе заставен да лъжесвидетелствува за мен пред следователя? Той лекуваше болни с билколечение и имаше издадени два тома с негови методи за лекуване. Но той нямаше право да лекува, защото не бе лекар и лекарите го преследваха за това и често имаше написани обвинения за него до прокурора. Но понеже той не взимаше пари за преглед и всички знаеха това, че го прави от любов към ближния затова обвиненията ги отхвърляха. Но след много обвинения срещу него от лекарите милицията бе направила разследване и откри нещо съвсем неочаквано. Наистина той не взимаше пари от болните, но след като им написваше на един лист към 20 билки, то той ги изпращаше към един и същ билков магазин. А методите на Димков са много сложни и има голяма комбинация от билки, то за това трябва и магазин с много билки. Така се увеличава оборота на билкаря и за да се справя с този огромен оборот се доставяха билки от мнозина, които ги беряха. За този голям оборот билкаря даваше на Димков 30%от оборота на печалбата на магазина. А това беше нарушение на закона. Бяха го извикали и бяха го заплашили, че ще го пратят в затвора и щяха да го сторят. Но процеса срещу мен и Братството го спаси от затвора. Заплашиха го и принудиха да лъжесвидетелствува срещу мен и той се съгласи. Така в присъствие на Димков и на следователя, то Димков нарежда на Милка Периклиева да каже за куфара. А защо се съгласява Милка отначало и затова си има причина. А за нея да не говорим. И двамата изфабрикуваха обвинение срещу мен за този куфар. Така Димков бе принуден да служи на властта, за да не го подведат за онези 30%, които е вземал от печалбата на магазина. По този начин Димков се отърва от затвора за моя сметка. И понеже властта на комунистите винаги се отблагодарява на онези, които й помагат, то дойде време през 1977 г. когато лично Тодор Живков, който управляваше страната като Генерален секретар на комунистите изпрати едно писмо до БАН и с него се нареди да се издадат двата тома на Димков, които бяха издадени преди 40 години. Така том I излезна 1977 г., II том - 1978г., III том - 1979 г. Та властите си заплатиха. И се отчетоха пред Димков. Това трябва да им се зачете. А това бяха времена, когато Братството се гонеше и ежегодно се изземваше литература от Учителя и се унищожаваше. От 15 000 български лекари на държавна служба никой не смееше да се занимава с билколечение. Това беше табу. Тези съпоставки са много важни и са точно на място. Комунистите са много точни и коректни към онези, които им служат. Това трябва да им се признае и зачете!

 

Този куфар раздвижи духовете и всеки, който потискаше в себе си някакво користолюбие го изпусна и то сега всичко изскочи навън и се появи на видело. Всеки който се срещнеше с някого на Изгрева все за този куфар почваха да говорят и пресмятаха какви ли неща трябва да е имало в него. Някои правеха спиритически сеанси и викаха духовете, за да им кажат къде е куфара и какво има в него. А те даваха различни съвети, като при всеки сеанс се казваха неща, които бяха противоположни на предните. Голяма олелия беше с този куфар. А това бе една мистификация и лъжа. Затова в Братството няма да остане престъпление, което да остане ненаказано. Защото е написано: „Съдбата на света започва от Дома Господен!" А Дом Господен бе Изгревът. А за развръзките на света ще си проверите вие. А за съдбите на онези, които работеха срещу Братството ще ги проверите вие като се запознаете със следствието и със самото дело и ще прочетете там кой какво е говорил и за кого е работил. И ще проумеете какво означава Съдба на света. А онези, които отстояха за Словото и Делото на Учителя, за техния живот можете също да прочетете и да проследите чрез нашите опитности. В тях има и мигове на падение и след това мигове на извисяване. Има от всичко по малко. Но Духът на Истината ни изведе на видело, ние стъпихме на крака и продължихме пътя си като ученици на Учителя. Защото Словото му бе в нас. И то бе животът за нас.

 

А за вас следващите поколения ще оставим следните данни:

 

1. Аз Борис Николов Дойнов бях задържан в затвора на 3.09.1958 г. и бях под следствие там до издаването на присъда N 31-VII от 19.05.1959 г. по НОХД N 4 от 1959 г. на Софийския градски съд за 12 години затвор.

 

2. Обвинителният акт по следствено дело N 343 от 1958 г. на следствения отдел на Държавна сигурност - София бе ми връчено на 23.1.1959 г., гр. София в Софийския затвор подписано от помощник главен прокурор Руменов.

 

3. Делото се водеше под следния номер НОХД N4 от 1959 г. и под N711 от 1959 г. на НОХД при I наказателно отделение на ВС.

 

4. Присъдата бе с N 31 -VII по НОХД N4 от 1959 г. на Софийския градски съд - Наказателен отдел за 12 години затвор, като ми се зачете задържането под следствие в затвора от 3.09.1958 г.

 

5. Тя трябваше да се обжалва пред Върховния съвет на НРБ в двуседмичен срок от 19.V.1959 г. Тя се потвърди с решение на Върховния съд N851/01 7.IХ. 1959 г. на НОХД N711 от 1959 г. по НОХД N4 от 1959 г.

 

6. Запазил съм служебна бележка от Софийския затвор N1530 от 1962 г. в уверение на това, че съм бил задържан в затвора на 20.05.1959 г. в изпълнение на присъда N31 -VII по НОХД N4 от 1959 г. на Софийския градски съд. Освободен съм от затвора на 1.01.1963 г. понеже съм помилван с указ N 221 от 23.III. 1963 г.

 

7. Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума. Тогава заплатата на един учител в гимназията бе 864 лв. Тогава се заведе изпълнително дело N88 от 1960 г. в IV район, 3 участък за 25 000 лв. с призовка на съдия изпълнител на 20.1.1961 г. с предупреждение на 7.III.1961 г. за опис на имуществото в дома ми. Тогава с акт N4566 от 1962 г. бе одържавена едноетажната ми къща на Изгрева, 1/2 идеална част на ул. „Зелен синур" N32 и 1/4 от парцела ХIII-7 съдържащ 743 кв. м.

 

8. Цялата документация по делото е в специалния архив. Намерете я и запознайте се с нея. Ще разберете и ще узнаете цялата истина по този скалъпен процес.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×