Jump to content

18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО


Recommended Posts

18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

 

След заминаването на Учителя бе направен опис на парите от Братския съвет и от финансовия съвет, в който влизаше Жечо Панайотов, Никола Антов и Манол Иванов. Получена бе една голяма сума. Беше направен години по-късно през 1948 г., антидатиран протокол за 5.I.1945 г. на намерените суми след заминаването на Учителя. След обсъждане от Братския съвети по решение на финансовия съвет бе решено тази голяма сума да не се осчетоводява, а да се почне от салдо нула, за да може да разполагаме с тези пари както намери за добре Братския съвет. Ние знаехме, че трябва да се печатат беседите на Учителя и за да не бъдем зависими от банките и властите, решихме да ги съхраняваме в отделни лица. Всички приеха общо решение и се подписаха всички. Но това не беше в съгласие със закона, който не допускаше двойно счетоводство. А ние го направихме, понеже така смятахме, че е по-добре за Братството. Тогава бе решено да се раздадат на отделни лица определени суми пари обозначени поименно в протокола.

 

Освен това касиера бе задължен да заведе в тефтерче писмено на кои доверени лица са дадени суми за съхранение, кога са връчени и за какво са изразходвани. Протоколът се държеше в Манол Иванов като домакин както и описа на парите намерени при Учителя. Но през 1950 г. той си замина и се държеше от жена му. После жена му ги предаде на Никола Антов и той ги укри през време на ревизията през 1957 г., за да ни затрудни. А те бяха в един екземпляр. До 1948 г. парите бяха вложени и изразходвани. По решение на Никола Антов се нарежда на Жечо Панайотов да изгори въпросното тефтерче под предлог, че там са били вписани разходи, за които няма разходо-оп-равдателни документи. Тази инициатива на Антов имаше и друга цел. С изгарянето на тефтерчето трябваше да се заличат следите на онези суми, които той бе откраднал. Но ние това го научихме много по-късно, през 1957 г., когато започна ревизията. Така на ревизията нямаше нито протокола, който протокол допълнително е бил антидатиран през 1948 г. да важи от 5.И945 г. Дойде процесът и цялата вина се хвърли върху мен. А трябва да се знае, че когато Никола Антов бе председател на финансовия съвет и трябваше да отговарят за всички финансови средства на Братството, то аз не бях председател на Братския съвет, защото председател бе Тодор Стоименов до 1953 г. През 1953 г. Тодор Стоименов си замина и аз станах председател на Братския съвет. А всички разходи на оставените пари от Учителя бяха до 1948 г., за което имаше протокол, че всички суми са отчетени подписани и от Никола Антов. Значи отговорност носеше Никола Антов за периода до 1948 г., когато парите бяха похарчени. През 1954 г. бе назначен друг счетоводител - Коста Стефанов, който ръководеше счетоводството до ревизията през 1957 г. Но съдът и властите решиха, че аз трябва да отговарям за счетоводството до ревизията през 1957 г., за допуснатите финансови нарушения. Понеже Никола Антов предизвика ревизията на Братството и според властите човек, който търси законност значи е чист пред закона. А нещата бяха точно обратно поставен. Кой ги бе поставил? Онзи, който работи с обратни методи.

 

По-късно след като бе направена ревизия и след като съгласно тази ревизия всички документи бяха изпратени в Министерството на финансите, което от своя страна задвижи своите органи, то се започна следствие от милицията. Започна се едно дълго следствие, което продължи девет месеца срещу мен в затвора.

 

На 29 ноември 1957 г. бе направен нов протокол, в който се посочиха кому са предадени сумите и за какво са похарчени. Този протокол бе изпратен до ръководителите на Братствата в провинцията. Те го одобриха, подписаха се и ние го представихме пред ревизорите. В него са обозначени всички суми. Но съдът не желаеше да признае този протокол. Не му изнасяше. Той следваше друг сценарий написан на друго място.

 

ПРОТОКОЛ

 

Днес, 29 ноември 1957 г. се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева.

 

Заседанието се откри от председателя на Братския съвет - Борис Николов, който каза: „Тази вечер свикахме разширен Братски съвет, за да ви запознаем с ревизията, която финансови органи извършват на Братството. Затруднението, което срещаме е установяване първоначалната сума, която е намерена в стаите на Учителя. Тогава е направен опис на сумите, обаче финансовият съвет не може да го представи. Въпросът е да се установи каква е била първоначалната сума. Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път. Първоначалната сума, оставена от Учителя беше поверена да се съхранява от доверени хора, както се практикуваше с цялото братско имущество още от времето на Учителя. Всеки, който е получил на съхранение суми, е давал разписка, която се съхраняваше от касиера Жечо Панайотов. Тъй като се знаеше кои братя са приели суми, сравнихме каквото те си спомнят и така се установи каква е била първоначалната сума. От друга страна, като съберем всички направени разходи, които знаем, получава се сумата, дадена на съхранение у приятелите. Тъй че по два пътя ние тръгнахме да установим първоначалната сума и по два пътя дойдохме до един и същ резултат. По долу ще ви дадем резултата на това изследване, което представяме като окончателно в нашето търсене на първоначалната сума. Сумите, намерени след Учителя са били в банкноти, сребърни монети и злато. Златото, което ми беше дадено по опис, когато ми го поискаха аз го представих в милицията. Сребърните монети, които се намериха Братският съвет реши да се изразходват, защото тогава те вървяха като разменна монета. Количеството им беше около 300 000 лева. Жечо Панйотов си спомня същата сума. Ние имаме всичкия интерес да се намерят първоначалните описи. Нека се има предвид, че установяването по памет на неща, станали преди 12-13 години е трудно и мъчно могат да бъдат изяснени изведнъж, затрупани от много други наслоявания, те мъчно могат да бъдат отделени и конкретизирани. Явява се колебание, несигурност, това е търсене в миналото. Считаме, че двата пътя, по които тръгнахме, за да установим сумите, са най-правилните!"

 

След това присъствуващите изслушаха обясненията на касиера на Братството - Жечо Панайотов относно сумите, оказали се на лице след смъртта на нашия Учител Петър К. Дънов, как са били съхранявани у верни членове на Братството и в последствие изразходвани за братски нужди по решение на Братския съвет. Установяването и пазенето на тези средства е било предоставено на финансовия съвет на Братството, състоящ се от Никола Антов, Манол Иванов и Жечо Панайотов, като това право им е дадено от Върховния съвет, съгласно протокола на заседанието му от 1 януари 1945 г. На Жечо Панайотов като касиер на Братството са били предадени разписките, издадени от пазителите на сумите, а именно:

 

Предадени на съхранение на Борис Николов - София:

при разпределяне на сумите 1 534 000

лично от Учителя 500 000

2 034 000 лв.

 

Предадени на съхранение на Тодор Стоименов - София:

лично от Учителя 310 000 лв.

 

Предадени на съхранение на Минчо Сотиров село Нейчево: при разпределение на сумите - лв. 500 000

лихви от касови бонове 22 000

522 058

 

Предадени на съхранение на Никола Антов - София: 600 000

 

Предадени на съхранение на Манол Иванов - София: 537 420

 

Предадени на съхранение на Манол Иванов-ср. монети 320 000

 

Предадени на съхранение на Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000

Предадени на съхранение на Георги Куртев - Айтос 1 000 000

 

Всичко лева 5 823 478

 

Първоначално съставеният опис за тези суми Жечо Панайотов заяви, че не му е предаден.

 

Сумата 5 823 478 е увеличена през 1945-1948 г. така: 5 823 478

 

Инкасирани лихви по купони N1,2 и 3 от облигации 106 700

 

Излязла в тираж 1 облигация от „Заема на свободата" 20 000

 

Всичко за отчитане 5 950 178

 

Изразходвани съгласно решения на Братския съвет: 1.3.1945 г.

Купени облигации от „Заема на свободата"

В София - сума, внесена чрез Борис Николов 900 000

В София - сума, внесена чрез Минчо Сотиров 100 000

 

Общо: 1 000 000

 

В Айтос - сума внесена от Георги Куртев 300 000

 

Всичко: 1 300 000

 

 

12.10.1945 г. Купена печатарска машина 1 212 600

 

13.10.1945 г. Изплатено на 1-ва група наследници на У. 400 000

 

13.10.1945 г. Нотариални разноски за същия случай 34 120

 

24.10.1946 г. Преместване братска барака, в която живее Надежда Конова 184 000

 

9.4.1948 г. Изплащане 2-ра група наследници на Учителя 400 000

 

Нотариални разноски за същия случай 2 250

 

30.5.1948 г. Ремонт изгорялата постройка на Сим Симеонов 26 750

31.12.1948 г. Записани на приход по братско счетоводство 170 980

Неотчетени от Панайот Ковачев - Ст. Загора 500 000

 

Всичко: 4 230 700

 

1945-1948 г. Употребени за покупка хартия, от която са напечатани 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството, хартията е купена без документ чрез члена на Братството - Неделчо Попов. (Приложение таблица) 1 719478

 

Всичко отчетени 5 950 178

 

Купената хартия без документи на стойност 1 719 478 лв., изцяло е вложена в отпечатването в братската печатница 51 тома беседи и лекции от Учителя за нуждите на членовете на Братството; хартията е купена без документи чрез члена на Братството - Неделчо Попов. В таблицата за отпечатаните книги се посочва колко хартия е потребена за тези издания, колко всъщност е заплатена според счетоводството на Братството или както се установява, получена е и употребена хартия за същите издания в повече от заплатеното лв. 1 719 478.- Тази сума в повече е именно за оправдаване недокументирани-те разходи за хартия - лв. 1 719 478.

 

След това прочете се от брат Борис Николов списъка на златните монети и украшения, указали се на лице в стаите на Учителя. Тези ценности са били пазени от Манол Иванов до 1948 г., а след това той ги е предал за пазене на брат Борис Николов. От последния милицията ги изисква за проверка на 9 юни 1957 г., за което му е предаден протокол, че временно се задържат в милицията. Тези ценности са следните:

 

79 1/2 златни наполеона 78 1/2 златни турски лири 5 броя златни рубли, всяка от по 5 рубли 3 броя златни рубли всяка от по 15 рубли

 

1 златна монета от 20 щатски долара /на гърба релеф - образа на статуята на свободата/

 

1 златен медал с лика на Николай втори

 

1 австрийска пендара златна от 1888 г. с образа на Франц Йосиф

 

4 броя златни емерлика и 1 малка махмудия

 

2 броя златни махмудии

 

3 броя златни минцове

 

7 броя златни емерлика и 1 рубе

 

7 броя златни малки рубека с дупки

 

7 броя малки рубета, 2 емерлика, 1 златно украшение на големина колкото пендара

 

1 брой златно медальонче, вътре образа на дете

 

1 брой златен пръстен с бял скъпоценен камък

 

2 броя златни пендари с украшения - кръщението на Христа

 

1 брой златно рубе и 2 парченца от счупен кръст

 

1 брой английска лира /върната на Мария Андреева, която я бе оставилата съхранение при Учителя/

 

1 златен ланец с розетка

 

1 брой златна брошка с елипсовиден диамант около половин карат

 

1 златен часовник с двойни капаци марка „Зенит"

 

1 джобен часовник на вид жълт, марка „Гаванес" с ланец

 

1 джобен часовник повреден с 3 капака

 

1 сребърен джобен часовник - повреден /с ланец/

 

Забележка: Освен това имало е някои украшения, които са върнати на трите сестри Калпакчиеви, понеже са представили писмо, че са оставени на пазене от баща им Райко Калпакчиев.

 

Също един дамски часовник с кордон на Мария Граблашева - върнат й. На Мария Андреева е върнато: 1 английска лира и 1 наполеон. На Пенка Думанова - 7 турски рубета, 2 златни пръстена и 3 златни халки. На Мария Мечева - Ст. Загора: 1 златна гривна, 3 пръстена, 1 златна халка и 1 златна брошка.

 

Даде се и следното обяснение за изложените по-горе извънредни братски средства. Те са били привършени през 1948 г. тъй като усиленото печатане на братски издания е изисквало доста средства. Тогава става и отчитането пред Братския съвет, като членовете на финансовия съвет и касиера Жечо Панайотов са освободени от отговорност. Заедно с това Братския съвет е възложил на финансовия съвет да потърси заем от някоя банка, като депозират за гаранция облигациите от Заема на свободата. Действително такъв заем е бил сключен през юли 1948 г. при Чиновн. занаятчийска популярна банка в размер 400 000 лв., от който Братството се е ползвало до 1950 г. Обстоятелство, че се нарежда сключването заем за братски нужди, говори че преди всичко председателят на финансовия съвет - Никола Антов е знаел чрез упражнявания от него контрол, че дадените за пазене братски средства са изчерпани, уведомил е Братския съвет за положението и тогава му е дадено нареждане за сключване на заем. Изключение прави само сумата 500 000 лв. намираща се у Панайот Ковачев, като на финансовия съвет и на Братския съвет е било известно, че в момента Панайот Ковачев не е бил в състояние да върне сумата.

 

По така направените изложения от брат Борис Николов и Жечо Панайотов присъстващите братя и сестри се изказаха както следва:

 

Да се настои Никола Антов да даде първоначалните списъци, понеже като председател на финансовия съвет той ги е държал. Ясно е, че Той стана причина да се почне финансовата ревизия на Братството, сигурен е бил, че ще затрудни Братския съвет, понеже единственият списък на сумите е у него и той го държи, за да затрудни цялата работа. Защо Никола Антов от 13 години не е подигнал въпрос за ревизия? Като председател на финансовия съвет, ако е смятал, че има нередност в използването на братските средства, защо не е дал отчет? Като председател на финансовия съвет трябваше да каже дали всичко е в ред.

 

Относно инвентаризацията поискана от К. Стефанов, Братския съвет е взел под внимание на времето това и е назначил комисия, в която са включени Н. Антов и К. Стефанов, но те не извършиха потребното за описване имуществото и осчетоводяването му. Па и никога не са бивали затруднявани или възпрепятствани да извършат това, ако биха искали.

 

За разпределение и пазене на братските средства, оставени от Учителя присъстващите братя и сестри се изказаха, че финансовия съвет и Братския съвет са постъпили правилно и съобразно разбирането на новите отношения, прокламирани от Учителя през време на работата му всред нас, именно -указване доверие на предани на Братството негови членове.

 

Учителят знаеше, че като укаже доверие към свой последовател, възложената работа ще бъде извършена според неговите указания, честно и почтено. Така той е поверявал братски суми за пазене, купувал е братски имоти на Изгрева и ги е поверявал на братя и сестри, на имената, на които са издадени нотариални актове. Тези имоти и до днес се владеят по този начин, чрез братя и сестри, пълномощници на Братството, което единствено се ползва от тях. Този начин на владение е възприет от Учителя, тъй като Братството не е юридическа личност. Така финансовия съвет и Братския съвет са били принудени да възприемат и приложат това начало, завещано от Учителя - да разпределят между верни членове на Братството пазенето на братските средства. При обстановката през 1945 г. те са се ръководили от това правило на Учителя. Внезапната загуба на нашия обичен Учител и наставник, грижата за запазване целостта на Братството, запазване оставеното имущество и легализиране по-нататъшното съществуване на създаденото от Учителя общество „Бяло братство" са наложили този начин на действие. Факт е, че предадените на съхранение братски суми са върнати при поискване, вложени са от страна на Братството за участие в „Заема на свободата", купена е печатарска машина и др. купена е хартия за печатане беседите и лекциите на Учителя и т. н. Отпечатването на беседите и лекциите на Учителя е от най-голямо значение за всички членове на Братството, така щото набавената даже без оправдателни документи хартия е напълно уместно и ние единодушно оправдаваме както Братския съвет, така и касиера Жечо Панайотов за направените изплащания. Известно е, че през времето от 1945-1950 г. братската печатница се снабдяваше с хартия чрез преданния на Братството наш член Неделчо Попов. Намираме, че указаното на същия доверие е основателно и че той е постъпил честно при тези доставки.

 

Гласуваме пълно доверие на Братския съвет и касиера Жечо Панайотов Жеков за изразходване сумата братски средства, указали се на лице след смъртта на Учителя Петър К. Дънов, като е спазен основния принцип на Братството - вяра в човека. Този принцип Учителят е положил в основата на братския живот. Също гласуваме доверие на брат Борис Николов, който добросъвестно е пазил поверените му златни монети и ценности, останали от Учителя. При пръв случай да се поиска от милицията връщането на временно взетите за проверка братски ценности, тъй като те имат цена като наши музейни вещи, важни за Братството ни.

 

Присъствали членове на Братството, които потвърждават верността на изказванията:

 

/Следват подписи/ БРАТСКИ СЪВЕТ:

 

/подписи/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...