Jump to content

19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА


Recommended Posts

19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА

 

След заминаването на Учителя първата ни работа бе да се намери печатарска машина. Беше пазарена една американска машина. Тогава се събрахме всички в бараката на Тодор Стоименов и в присъствието на домакина, Паша Теодорова, Петър Камбуров от Казанлък, Жечо Панайотов, Никола Антов - всичко пет човека и извикаха мен Борис Николов и по препоръка на Никола Антов всички решиха, че трябва да се купи тази машина. Аз се съгласих да платя за машината 1 милион и 200 хиляди лева, сума която ми бе предадена да пазя у себе си. При разпределяне на сумите на мен ми бе дадена да пазя 1 534 000 лева плюс онези пари, които ми беше дал лично Учителят - 800 000 лв., но които Никола АШОВ бе заприходил със стойност 500 000 лв. Взех парите от къщи - 1 200 000 лв. и ги занесох да се предадат на Никола Антов и той отива да плаща машината, след което я докарва на Изгрева. До тук добре, но на финансовата ревизия и пред съда той твърдеше, че е дал лично от себе си тия пари и че аз не съм му давал нищо. Излъга всички. А аз не бях взел разписка, че съм му връчил пари. Нали всички бяхме братя. А у него имаше само 600 000 лв., които му бяха дадени да съхранява като член на финансовия съвет. Питаха го откъде е взел останалите 600 000 лв.? Отговаря, че ги е взел от Манол Иванов на когото също бе предадена да съхранява такава сума. А в същото време имаше разписка, чрез която се вижда, че Манол Иванов е върнал тази сума на Жечо Панайотов и по този начин се разбра, че Антов не е получил за изплащането на машината от Манол Иванов. А това бяха големи суми и никой не можеше да намери такава голяма сума на заем. И за доказателство на кражбата доказаха, че печатарската машина е купена на 18.Х. 1945 г. Закупена е от Янакиев със съкровищни бонове. Значи аз не съм дал пари, понеже те са я закупили със съкровищни бонове. А това можеше лесно да се замени, защото парите имаха по-голяма стойност отколкото съкровищните бонове. А от разписката се виждаше, че Манол Иванов е върнал сумата на 9.III.1947 г. в размер на 537 420 лв., а не 600 000 лв. както твърдеше Никола Антов. А освен това Никола Антов беше отчел тази сума, която пазеше така: 1946 г. - 300 000 лв., 1947 г. - 180 000 лв., 1948 г. - 120 000 лв. или всичко 600 000 лв. Значи той нямаше откъде да вземе пари, за да я заплати.

 

Така че Антов и Манол Иванов нямаха от къде да вземат тези пари, за да платят машината, купена на 18.Х. 1945 г.

 

Следователно лъжеха. Но съдът каза, че вярват на Антов, а не на нашите свидетели. Антов ги бе извикал да направят финансова ревизия и бе в услуга на властта. Чак тогава разбрахме защо Антов накара Жечо Панайотов през 1948 г. да изгори тефтерчетата, за да може да се скрие кражбата на тези пари. Но се сетихме много, много късно. Кой да предполага тогава? Нали бяхме братя?

 

В докладната записка Антов твърдеше, че е направен опис на сумите намерени при Учителя от финансовия съвет и че уж той ги дал на Жечо Панайотов да ги осчетоводи. И следователно те се намират у Жечо Панайотов. Но те останаха в Манол Иванов и после жена му ги предаде на Антов да ги съхранява.

 

А всяка година Антов като председател на финансовия съвет подписваше с Жечо Панайотов баланс на Братството от 1.1.1945 г. до 31 .XI. 1953 г. А след това счетоводител бе Коста Стефанов. Като е подписвал всяка година не е ли знаел, че не са вписани тези суми в счетоводството? Ето този отговор е важен. И така изкараха мен виновен, че аз съм задържал 1 милион и 200 хиляди лв. Властите решиха че машината е купена с парите оставени да се съхраняват по 600 000 лв. в Манол Иванов и 600 000 лв. от Никола Антов. А това не бе вярно. А тази сума бе много голяма тогава и при самото й споменаване човек си представяше, че с нея купува триетажна къща. Така тук Антов обсеби 600 000 лв. и плюс 300 000 лв. от касетката на Учителя - всичко 900 000 лв. Сума за една къща.

 

И наистина с тези пари се построи къща. Но това бе вече къщата на Никола Антов. Всеки може да провери нещата подробно след като се запознае с архива по делото.

 

Накрая да обобщим равносметката:

 

Така аз лично предадох на Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет 800 000 лв. в присъствието на Петър Камбуров. После той си замина и нямаше кой да свидетелства за това. Така че аз предадох онези 800 000 лв., които бяха при мен и още 1 534 000 лв., които Жечо ми беше донесъл на съхранение, плюс 200 000 лв. от мен, които прибавих в касетката от Учителя. Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми. Така изтеглиха пари за печатарската машина 1 200 000 лв. изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв. Значи всичко 1 600 000 лв. Плюс дадох 900 000 лв. за заем на свободата, които пазех. Всичко 2 500 000 лв. Значи те си ги прибраха от мен и аз бях свободен. И минаха години и никой не спомена, че у мен има братски средства. Абсолютно никой! Защото това бе така.

 

От протокола е видно, че са ми предадени 2 034 000 лв.

 

А аз бях отчел

 

1. За облигации „Заем на свободата" 900 000

 

2. За купуване на печатарска машина 1 212 600

 

3. За изплащане I група наследници 434 000

 

Всичко 2 546 720

 

Разликата между предадените и отчетените суми се дължи на това, че аз съм дал от касетката 800 000 лв., а те признаха 500 000 лв. Така изчезнаха 300 000 лв.

 

В касетката аз бях прибавил още 200 000 лв., които също изчезнаха от документация. Или общо 500 000 лв. не ми признаха.

 

Така че аз бях отчел всичко. И от 1948 г. до 1957 г. никой не повдигна въпроса за тях, защото сметките бяха приключени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...