Jump to content
Iskri4ka

5_28 Жабата, която донесе материализма

Recommended Posts

"Жабата, която донесе материализма"

Отначало Учителят пребиваваше в дома на Петко Гумнеров на ул."Опълченска" 66. Това бе мястото, където всички отивахме - там се срещахме и разговаряхме с Учителя. Когато бях там, аз винаги исках да свърша някаква работа, която веднага ми се даваше. Обикновено работех в градината или нещо друго - това, от което имаше нужда.

 

Един ден аз бях там и работех нещо в градината. Изведнъж вдигам глава и виждам Учителят как минава покрай мене. Запъти се към оградата. Аз спрях да работя и го загледах. Той спря до оградата, огледа се, намери една пръчка, вдигна я и започна да налага с нея една жаба. Пристъпих и аз към оградата. Видях една голяма жаба с големи изпъкнали очи. "Ти, материалистка такава, тука си се загнездила!" Повтаряше Той и вдигаше пръчката да я наложи силно, но когато стигаше до нея, я потупваше леко- леко, като че ли се докосва до цвете. Повтори го няколко пъти. После си отиде и аз останах да си върша моята работа. Не можах да разбера какво означава тази символика. Бях чул в беседите Му, че жабата е символ на грубия материализъм. Но каква връзка имаше тук този случай и то в този дом? А имаше връзка. Разбрах я не след дълго. След като свърших работата, която ми бяха дали, поканиха ме на обяд в трапезарията, която бе в приземния етаж. Обикновено по обяд там отиваха всички бедни студенти, сядахме на скамейките, сипваха ни по една супа с парче хляб и за нас това бе голяма помощ. Учителят така ни подпомагаше, а продуктите се изпращаха от приятелите в провинцията и особено от онези от комуните, които имаха да дължат като продукти за положения през лятото от нас труд. Така че това бе една студентска трапезария. Учителят слизаше, казвахме си молитвите, обядвахме и след това започваха разговори с Него по разни теми. Това беше чудесно преживяване - хем се нахранвахме физически, хем и преизобилно получавахме духовна храна чрез тези разговори. Но това не трая дълго. Възрастните приятели като научиха, че студентите отиват на обяд при Учителя, започнаха и те да идват и да се хранят с нас. А те имаха богати домове, пищни трапези и прислуга с готвачки и слугини. Оставиха всичко това и дойдоха да ядат студентската супа. Дойдоха и седнаха, ядяха и чакаха разговори. Но разговори нямаше. Учителят след обяд ставаше и се прибираше в стаята. Ние се пооглеждахме и също си тръгвахме. Тръгваха си и възрастните приятели, след като бяха изпапали нашата супа. Това се отрази на снабдяването на студентската трапеза, защото те идваха, но не носеха със себе си богатите трапези и не оставяха тук никакви продукти. Смятаха, че това е братска кухня и всеки може да яде както си иска и колкото си иска. Един ден аз седя срещу Учителя. Той се храни. Поглеждам към чинията Му. В нея Той постави един голям залък. Взе лъжицата, после я вдигна на височината на носа си и я докосна до залъка. Аз проследих движението Му. После отново вдигна лъжицата и- рязко свали ръката Си и когато доближи до хляба, леко го докосна. Беше същият жест, когато разговаряше с онази жаба, която се бе загнездила в този двор. Да, материализмът и грубата сметка се бяха загнездили тук. Учителят след това съобщи на Гина Гумнерова, че от следващия ден общата трапеза се закрива. Една идея бе опорочена и трябваше да се спре. И тя бе спряна. Учителят ми показа причината. А по-късно, през време на Школата и след това, когато една идея се опорочаваше поради нашето несъвършенство, тя се спираше. Това бе метод на Учителя. Ние го проверихме през време на цялата Школа, та дори и след това. Учителят спираше опорочението, а след това се явяваха служители, които да изпълнят Волята Му. Ние бяхме свидетели как тези служители изпълняваха стриктно Волята на Учителя, въпреки нашето неодобрение и несъгласие. А служители на Учителя бяха онези, които по всяко време, на всяко място, при различни условия можеха да изпълнят Волята на Бога.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×