Jump to content
valiamaria

21. ВСЕКИ ДА СИ ПОЙСКА

Recommended Posts

21. ВСЕКИ ДА СИ ПОИСКА

В една от прекрасните беседи на нашия скъпоценен и незабравим Учител, които Той изнасяше всеки неделен ден в 10 часа преди обед, направи чудото. Ние не се учудвахме на чудесата на Учителя. Ние живеехме в тях, ние ги срещахме на всяка своя стъпка, и ние бихме се учудили, ние бихме търсили причината, ако те отсъствуваха. Но те бяха всякога. Бяха навсякъде.

 

И говори Учителят, вдига всяко съзнание във висините, вдига целия салон заедно с всички слушатели, откривайки велики Закони и хвърляйки обилно светлина както върху тях, така и върху обикновения човешки живот, разглеждайки неговото минало, настояще и бъдеще. И изведнъж между скъпоценните думи, слушателите чуват: "Сега всеки да си поиска това, което му е нужно". А видимите слушатели в момента са повече от 300 души. Колко са невидимите, и дали тези души се отнасят и за тях, ние не знаем. Но достатъчно са видимите.

 

Триста души да си поискат нещо. Та кой милионер от земните може да обещае това? Но това е Учителят. Най-богатият от най-богатите. Тук между поисканите неща ще има къщи, квартири, служби, търговски сделки и много дребни и незначителни неща. Според съзнанието, според културата, желанията.

 

Но беседата завършва. Учителят се качва за малко в своята стая, след което ще слезе пак, ще отговаря на въпроси, ще лекува и какво ли не. След това ще отиде на поляната, където с други групи и единично ще разговаря. Тук Го очакват, обикновено музикантите.

 

Всеки и всичко е задоволено. Дежурните поканват Учителя и групата около Учителя на обед. В това време другите са разменяли мисли от беседата, разменяли са опит и тръгват за града при домашните си.

 

И ето какво ми разказа този ден сестра Мария. "Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно, аз си помислих, от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках: Обувки!

 

И когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни щяха да ме чакат. Когато аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземе мярка и да ти направи хубави обувки".

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×