20) Движение в хипербола

[Стефан Кирлашев]

ДВИЖЕНИЕ В ХИПЕРБОЛА

 

След връщането ни от Седемте рилски езера Учителя прие една сестра от чужбина.

 

Вие търсете сродната душа. Защото като се срещнат сродни души, те си предават и приемат нещо една от друга и чрез тях става естествено предаване на Божествените неща. Обработвайте онова, което сте възприела, и онова, което имате в себе си. Разработвайте опитността, която идва.

 

Да допуснем, че в камината гори огън. Ако усилите този огън два пъти повече, отколкото трябва, какво ще придобиете? Ще се изпотите и с това ще се намали температурата на тялото Ви, после огънят постепенно ще почне да угасва и ще имате вече едно друго състояние. Та всякога трябва да държите мислите и чувствата си в нормално състояние. Вие живеете в един свят, където не могат да ви разберат. Понеже онези души, които не могат да Ви разберат, са влезли много надълбоко в материалния свят, и следователно нямат съответната топлина, с която да откликнат.

 

Сега се изисква един свят, където всеки човек да е на своето място. Хората вървят по известни орбити. Да допуснем, че двама души се привличат, и след това, понеже орбитите им са точно противоположни, след като се приближат, почват да се отдалечават, но след дълъг период отново ще се срещнат. В окултната наука се знае, че както душите, така и някои от небесните тела се движат в кръг, други имат орбити елипсовидни, трети се движат в парабола, а четвърти – в хипербола. Последните са най-напреднали и разрешават най-мъчните задачи. Така, както се проявявате, дръжте връзка с всички напреднали души.

 

Въпрос: Коя е моята задача?

 

Каква е задачата на един музикант? Да свири така хубаво, че да предаде чрез музиката мислите си на окръжаващите, а когато свири на един болен, той да оздравее. Най-важното в света е човек да се научи да живее – това е най-голямата музика. От дисхармонията на живота той трябва да изкара възможно най-голямата хармония и да я предаде на хората – това е трудна работа, но по вътрешен начин той ще се ориентира. Вие трябва да учите Божествения език на Любовта. Божественият език е език на служенето.

 

Да кажем, че искаме да служим на хората, но те не ни разбират. Това е едно мъчително състояние и то е въпрос на съзнание. Три неща има важни, три неща има най-велики, които човек трябва да пази:

 

Човек да живее, за да освещава Името Божие в себе си.

 

Човек да служи на Царството Божие в себе си.

 

Човек да изпълни Волята Божия в себе си.

 

Тези три неща примиряват и нека да бъдат идеал за Вас. Това е успокоителното пристанище за човешката душа. Освещаването на Името Божие означава да не опетняваме възвишеното, което е в нас – нито в мисли, нито в чувства, нито в постъпки. Трябва да пазите като зеницата на окото си светостта на Името Божие в себе си. Значи да има нещо във Вас, което никога да не се опетнява.

 

Реплика: Има много работи, които не съм постигнала.

 

Вие трябва да се радвате, че не сте ги постигнали, защото в непостижимото е радостта. Ако непостижимите неща станат постижими, те стават и статични. Непостижението за едного е постижение за другиго. Някои хора остават на заден план, защото подтикват другите да вървят. И не че не могат да постигат, но остават отзад заради другите. Но и така те пак ще постигнат това, което другите са постигнали. Има едно постижение, което идва от възприемателните способности на човека. Често много хора не могат да постигнат нещата, понеже не са възприемали добре. Добре е човек първо да възприеме, а после да предаде и да изяви.

 

Като познаваме хората, ние познаваме Бога. Бог се изявява чрез хората. Като разбираме Бога, в Бога живеем, а като не Го разбираме, извън Него живеем. Като обичаме Бога, живеем в Него, а като не Го обичаме, живеем извън Него. Като имаме Любов, в Бога живеем, а когато нямаме Любов, живеем извън Него.

 

Ако едно неродено дете би престояло в майчината утроба, какво би станало с него? То трябва да излезе навреме. Ето защо благоприятните условия, които могат да дойдат за човека, често са спънка, а при неблагоприятните условия човек се ражда и излиза от утеснения.

 

Въпрос: Как трябва да се разбира вярата? Аз схващам, че вярата трябва да бъде доверие в доброто, доверие в хората, които знаят повече и могат повече. Във вярата виждам една творческа сила. Например болна съм, но вярвам, че ще бъда здрава, и тогава оздравявам.

 

Френологически от двете страни на главата има по един център на вярата и друг – на надеждата. В центъра на вярата има три подцентъра: на вярата, на упованието и на учудването. Вярата е чувство, а не способност. Вярата е над човешкия ум. Чрез вярата човек чувства, че има нещо постоянно, на което може да уповава. Чрез медитация, чрез размишление човек може да добие вяра в нещо велико, Божествено. Вярата едновременно е принцип и сила на човешкия ум. Чрез вярата човек може да различава коя мисъл е права и коя не е. Вярата възприема само тези неща, които са верни, истинни. Има и суеверие, но вярващият човек не може да се лъже. Човек, който вярва в Бога, с нищо не може да бъде излъган. Защото този, който има вяра, никой не може да го убеди, че има по-голям от Бога. Вярата е закон, който обхваща безграничните, вечните неща. Вярата е вътрешно зрение на Духовния свят. Нещата, които не са ясни за физическото съзнание, са ясни за вярата. Вярата е нещо Божествено. Тя се опира на интуицията. Чрез вярата човек може да види неща, които не са външно видими. Човек, който има вяра, предвижда работи за хиляда години напред, само че колкото по-надалече се намират, толкова по-малко се виждат подробностите – те се очертават в главни черти. Вярата развива ясновидството у човека. Вярата, като се опита, става знание. А догдето се превърне в знание, човек познава нещата чрез вяра. Обаче винаги остават неопознати области на вярата, защото човек живее в Безграничното

 

Молба: Обяснете ми що е надежда.

 

Надеждата схваща нещата отблизо, тя е за физическия свят. При надеждата нещата идат по-скоро, а вярата е за далечното бъдеще. Например външната форма на една скъпоценна чаша е надеждата; съдържанието, което е в чашата, е вярата; а силата, която се крие в това съдържание, е Любовта. Хората, които имат силна вяра, са задълбочени в мисълта. Вярата стимулира ума, Надеждата – сърцето, а Любовта – човешката воля, и тя подтиква към дейност. Редът е такъв: Вяра, Надежда и Любов.

 

Сестрата сподели: Получих писмо от една моя приятелка, която ми казва, че трябва да се даде нов мироглед на хората, и то не само на един духовен елит, а на цялото човечество. Тя мисли, че Оксфордското движение27 е доста близо до това. То си има добри страни, не е едностранчиво, но според него всеки трябва да изповядва своите грехове публично пред общото събрание.

 

Новото, което ще дойде в света, не е само едно течение, но то ще слезе както светлината, както въздухът. Новият живот иде в света и хората ще имат общо гледище, няма да се делят, народите ще имат само едно отечество.

 

Изповедта, която препоръчва Оксфордското движение, това е баня. Но като излезе човек от банята, какво трябва да прави? Човекът, който е от Новото учение, вместо да се изповядва, трябва да носи една кошница, пълна с грозде, ябълки и хляб, и да не се оплаква, че е правил грехове, но да даде на хората да вкусят това, от което той има. Новото е да виждаш Бога в другите и те да виждат Бога в теб. Всички хора са одарени от Бога чрез Него. Следователно трябва да помагаме на себе си и на другите да се развива това, което Бог е вложил в нас. Трябва да се дадат най-добри условия за физическото тяло, за да може то да се развива правилно. Трябва да се дадат условия на сърцето, за да могат чувствата да се развиват правилно. И да се дадат хубави условия на ума, за да може да се развива и той правилно. И благата, които се дават, трябва да бъдат общи за всички.

 

Реплика: Аз съм художничка и се интересувам да ми кажете нещо за значението на краските.

 

Художниците употребяват цветовете, но трябва и да знаят тяхното значение. Когато художникът влага идеята за растеж, за пробуждане на човека, той подсъзнателно употребява зеления цвят. Когато изразява духовното развитие на човека, той подсъзнателно употребява синия цвят. Черният цвят събира богатствата, а белият ги раздава. Тези два цвята са извън дъгата. Червеният цвят показва началото на живота. И колкото червеният цвят е по-ясен, толкова животът е в по-естествено положение, и колкото той е по-тъмен, животът не се проявява естествено. Портокаленият цвят е вече индивидуализираният човек. Жълтият цвят показва, че трябва да употребим богатствата, които вземаме, за развитие на ума. Синият цвят е за сърцето. Когато човек иска да се утеши, да настане мир в сърцето му, трябва да гледа синия цвят. Виолетовият цвят е за човешката воля, за силата – физическа и духовна.

 

Чрез цветовете в една картина художникът може да покаже положението на човешкото тяло, ум и сърце, изобщо да изрази в какво положение се намира човекът. Художникът би могъл да нарисува аурата и вътрешните качества на своя обект.

 

Червеният цвят във физическия свят е неподвижен, а в Духовния свят – подвижен. Например виждате в Духовния свят една червена топка, после тя става цялата портокалена, жълта, зелена, синя, тъмносиня, виолетова и след това, като стане бяла, от нея изскача една ангелска форма. Тогава всички краски се нареждат наоколо и са светещи. А ако краските излизат по-навън, потъмняват и стават неопределени, това показва, че един възвишен дух се е намирал в много лоши условия, които е изменил.

 

Реплика: Всички чувстват, че иде нещо ново в света.

 

Ако съвременните хора биха повярвали в новото, страданията биха се премахнали. При сегашните условия ето къде е мъчнотията: всичката вода е замръзнала. И онези, които имат малко топлина, я разтопяват и изваждат нещо оттам, а онези, които нямат топлина, страдат. Ако добрите хора биха се концентрирали, за да изпратят Любов и добри мисли към човечеството, те биха помогнали за повдигането и пробуждането му. Тази сила, която иде сега в света, ще засегне умовете и сърцата на всички хора и ще ги хармонизира. Тя иде сега и всички, които са готови, ще я приемат. Тя е като Божественото Слънце, което изгрява в Божествения свят. В бъдеще най-умните и най-силните хора ще станат слуги на слабите и ще поправят света. Светът не е поправен, понеже слабите слугуват на силните. Вместо да си изповядват греховете пред едно събрание, както правят в Оксфордското движение, да вземат да се поправят. Например един обрал десет души и се изповядва; защо да слушаме това – по-добре е сега да върне парите с лихвите.

 

Ако си направил грях към себе си, да го поправиш. Ако си направил грях спрямо ближните, да го поправиш. И ако си направил грях спрямо Божественото, да го поправиш. Когато някой убие някого, то убитият върви с него и го измъчва. А убиецът, ако разбира закона, ще се моли за убития и тогава той ще му прости. После по закона на прераждането убитият ще се роди като негово дете в следващо прераждане и убиецът ще го възпитава, за да изглади кармата.

 

Когато един човек има антипатия към друг, той е точно като него. Двама души с еднакви положителни сили се отблъскват. И двама души с еднакви отрицателни сили се отблъскват. А един положителен и един отрицателен се привличат. Понеже хората не са на висок уровен в моралното си развитие, те се отблъскват, но ако има духовно разбиране, те ще изменят веднага своето състояние и няма да се отблъскват. Когато при нас е един лош човек, когото не обичаме, той има от нашите слабости и ни отблъсква. Ние не искаме да дружим с него, защото при сближаване ще се усилва и нашата слабост. И въпреки това един користолюбив и един щедър човек ще могат да живеят заедно. Користолюбивият се привлича от щедрия, понеже ще иска от него. Хората се преплитат, за да изгладят характерите си.

 

Реплика: Кажете ми нещо, без да Ви задавам въпроси.

 

Ще ви кажа три неща. Всички семенца на Любовта посейте в Божествената градина на своята душа. Всички семенца на вярата, на знанието, посейте в градината на своя ум. Всички семенца на надеждата посейте в градината на своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда.

 

Всеки ден размишлявайте върху едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и от книгата „Свещени думи на Учителя“, когато излезе от печат на френски. Приберете ли се при своите близки, разкажете им за духовните си опитности тук и вижте как ще го приемат. Практикувайте специалните дихателни упражнения за възприемане на Любовта.