29. ПОСВЕЩЕНИЕТО

[valiamaria]

29. ПОСВЕЩЕНИЕТО

Мърчаево, август 1944 г. Среща с Учителя. Той ми говори:

„На широкия планински връх слънцето изгря.

Върхове, де снегове на покой остават.

Долини, където извори на работа отиват.

Върхове, където снегове покривала образуват.

Долини, където извори избликват.

Извори с изобилни чаши вода.

Учителю, когато изгрееш, всички ни да огрееш.

Който люби, никога не губи. Който не люби, всякога губи.

Този, който обича, пръв се ползува от любовта. И всички, които обича,

и те се ползват. Като слънцето: щом изгрее, огрява всичко. Не гледа,

дали заслужава, или не.

Любовта всичко чисти, всичко разтопява.

Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез поезията."