30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТА

[valiamaria]

30. РАЗГОВОР ЗА СКЪРБИТЕ И РАДОСТТА

Понеделник, 4 август 1944 г.

Срещам Учителя и го запитвам: "Много ме оскърбяват, какво да правя?" "На оскърблението ще му кажеш: "Радвам се, че ме намираш дете. Радвам се, че съм едно разумно дете. Искам да бъда едно разумно дете. А защо е така?

Винаги след една радост идва една скръб. Винаги. То е закон. Когато дойде радостта, запази половината радост. Половината радост отива за скръбта."

"Войната ще се свърши за добрите хора.

Ти си като един богаташ, милионер, който всичко е загубил. И сега се чуди, защо животът му е такъв, защо не му върви.

За светията нещата са така: за него скръбта е само миг. Един човек носи в джоба си злато. По едно време той бръква в джоба си - празен! Скръб. В следния миг той усеща отново златото в джоба си. Той не го е загубил - радост. За обикновения човек скръбта трае дълго. Той не разбира, че нищо не е загубил."

Неделя. "Учителю, защо не можах да работя през ваканцията. Защо не можах да видя времето си? Времето ми отиде във всекидневни грижи. Изтече неусетно и никаква работа не свърших." Учителят: "Колкото мравунякът е по-голям, толкова повече сламки има. Толкова повече са мравките. Мравките изяждат времето." Разбрах, че бяхме мравки от човешкия порядък.