Jump to content

5_52 Учителят пуска руснаците в България


Recommended Posts

"Учителят пуска руснаците в България"

Учителят беше в село Мърчаево. Бе отседнал в дома на брат Темелко. Беше Му предоставена една малка стаичка, а другата по-голяма стая служеше за столова. Вечерта на пода се постилаха черги и там спяха сестрите. В третата стая живееше семейството на Темелко. В зимника бе складирана храната. През лятото се готвеше навън. Тук имаше голямо множество от хора. Идваха от София, престояваха по един-два дни и след това се връщаха обратно. Други се бяха заселили на различни места в освободени и взети под наем от местните селяни стаи. Животът на Школата течеше при крайно неблагоприятни условия, но също така интензивно, както на "Изгрева" в София. Освен това, времената бяха усилни, историческите събития се движеха бързо и всички бяхме напрегнати от неизвестността за утрешния ден. Беше август 1944 година, войната между Германия и Съветска Русия се водеше с пълна сила. Отдавна германците бяха отхвърлени от Москва. Сталинград бе гробница за тяхната армия и руснаците вече ги отблъскваха от границите си. Всички очакваха как ще се развият събитията. Нямаше хора, които да бъдат безразлични. В Братството имаше представители от всички професии: офицери, политици, общественици, хора, които вземаха участие и решаваха чрез своето мнение и намеса събитията в страната. Тези неща може да ги прочетете в спомените на братята, които са взели участие в тези събития. Но всеки един от тях е присъствувал в строго определено време, на строго определено място и е бил свидетел на едно определено историческо разрешение от Учителя. Като се съберат в една последователност тези опитности на приятелите, ще се възстанови и веригата от всички исторически развития през времето на Учителя. А те се определяха не къде да е, а в село Мърчаево в дома на брат Темелко. Тук в това време бе Всемировият Учител и Той разполагаше с времена, събития и съдби на хора, страни и държави, както и на цялото човечество.

 

В Мърчаево Учителят се затваря за три дни в стаята Си. Не приема никого. Връщат всички приятели, които идват от София, за да се срещнат с Него. Казват им: "Учителят не приема никого! Затворил се е и не приема никого." В такива случаи всички знаят, че Учителят има важна работа и че се решават важни неща за съдбините на човечеството. Това го знаем ние, които сме били на "Изгрева" цели двадесет и две години през време на Школата. На третия ден Учителят излиза на терасата, оглежда небето, а то е сиво и мрачно. Учителят е с палтото Си и с бял шал около врата. Долу приятелите са седнали на масите и разговарят за едно или друго. Всички стават на крака и вторачват очи в Него. Той замахва с ръка и с показалец сочи напред, показвайки категорично решение. Този жест ние го познавахме от "Изгрева". Ние знаехме, че този жест определя съдби на хора и събития. Той изрича следните исторически думи: "Ние решихме да пуснем руснаците в България. Да пуснем комунистите в България!" След това Учителят ни изгледа и се прибра в стаята Си. А след това Учителят присъствува на общ обяд, но е мълчалив, затворен в Себе Си и не разговаря с никого. А ние долу под терасата, след изричането на тези думи, стоим, мълчим и не знаем какво става, защото бяхме обикновени человеци пред решението на Всемировия Учител и пред лицето на Бога. Едно Божествено решение не се отменя! Ние бяхме свидетели, че това стана. След това почувствахме решението на Учителя като Божие наказание над нас, заради нашето, както и на българския народ, непослушание към Него, към Думите и Словото Му. Убеден съм, че това е така.

 

Аз имах едно видение три години преди това, преди да дойдат руснаците в България. Идват на коне, застават на "Изгрева". Учителят излиза и ги посреща. Дава им благословение. Това го видях в своето видение преди да дойдат руснаците. Но го видях и наяве на "Изгрева", след като те дойдоха. И видях наяве още много неща. Видях как руснаците дойдоха на "Изгрева", как влезнаха с бойните си униформи и ботуши в салона, как си прожектираха военни филми и правеха своите военни събрания там. Учителят бе горе в стаичката Си и не бе доволен от това разрешение на нещата. Но братята- комунисти от "Изгрева" ги поканиха. Ходиха да искат разрешение от Него. Той им разреши, но само за един път. Но те се събираха много пъти. Учителят тогава каза: "Затова, че оскверняват "Изгрева", ще бъдат наказани жестоко." Чудехме се как ще стане това. Изминаха над тридесет години и тогава видяхме как те разрушиха "Изгрева", изметоха всичко и си построиха легация. Кой бе виновен за това? Кой ги покани за пръв път на "Изгрева"? Това бяха братята и сестрите, които членуваха в комунистическата партийна група. Те ги поканиха. А имената им ще намерите в техните протоколи. Та доживяхме да видим, освен как Учителят пусна руснаците-комунисти в България, но и как за благодарност те разрушиха "Изгрева" и си направиха своя легация там. Аз знам, че за това тяхно деяние те ще бъдат наказани. Но още не е дошло времето за това. Думите на Учителя не могат да се преиначат и прескочат. Веднъж Той каза: "Те, комунистите, не знаят да управляват, защото от 8 000 години никога досега тези духове не са допускани в управлението в никоя страна в света - в цялата история на човешката цивилизация." Така седят нещата. А ние ги проверихме и ги проверяваме вече тридесет-четиридесет години. Ще ги проверите и вие.

 

А защо ги допусна в България? За това си имаше причини. Когато навремето политици, властници, църковници, общественост воюваха срещу Учителя и искаха Той да се махне от "Изгрева" и от София, Той каза: "Вие искате Аз да сляза от тази катедра, от която проповядвам Словото на Бога. В момента, когато Аз сляза от нея, ще дойдат болшевиките в България и тогава вие ще научите техния урок." А онези, които воюваха срещу Учителя и искаха да слезе от катедрата, те си научиха урока от болшевиките. Една част от тях бяха избити, друга част бяха хвърлени в затвора, а трети - изпратени в концлагери и там си научиха урока, който им предаваха болшевиките.

И ние си го научихме. А какъв е нашият урок, ще го прочетете в нашите спомени от това време. Какъв ще бъде вашият урок, когато четете това? Времето ще покаже по кой път ще тръгнете. Ако вървите в Пътя на Школата, Словото на Учителя ще ви храни, закриля и пази. Ние опитахме това!

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...