НЕДЕЛЧО ПОПОВ

[valiamaria]

НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Веска: Брат Неделчо Попов беше един от преданите млади братя, който много обичаше Учителя и Го съпровождаше много често по екскурзии в планината и Го водеше на концерти. На една вечеря в дома на сестра Кисьова, Иринка Кисьова-пианистката, много добра пианистка и наша певица, Неделчо е седнал близо до Учителя и така Му говореше нежно, тихо: "Учителю, има толкоз много виждащи и чуващи, а пък ние нито виждаме, нито чуваме". Учителят му казва: "Тези, които виждат и чуват, нито ме потърсиха, нито ме намериха, а вие сте блажени, че ме потърсихте и ме намерихте".

В: Нито чувате, нито виждате.

Веска: Макар, че нито виждате, нито чувате, нали нямате още отворени духовни очи, но вие ме намерихте. Значи вие имате по-добър ориентир отколкото тези, които виждат и чуват.

В: То не е случайно. На едни се дава.

Веска: Да четат Словото. Защото вижте, това са дарби от някакво минало. Това са дарби, които Учителят не може да не цени, обаче тези дарби могат да ги поведат по някакви пътища, както това е станало много често в началото с брат Никола Ватев. За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две.

В: Как, аз това не го знаех.

Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов.

В: На бели чорапи?

Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви?

В: Да.