2. ИВАН КИСЬОВ

[valiamaria]

2. ИВАН КИСЬОВ

Баща ми - Иван Петков Кисьов бе по професия офицер. След пенсионирането си работеше като контрольор по мелниците в България. Беше добър баща, но беше много строг към двете си дъщери. Йорданка беше родена на 9 юли 1921 г. в София. Казвахме й Данчето. А Ружа бе родена на 8 февруари 1925 г. Първи уроци по музика получихме от дядо ми. Аз - Ружа, станах цигуларка, а сестра ми - Данчето - пианистка. Дядо ми беше много взискателен като преподавател. Когато не бях си подготвила урока за цигулка аз нарочно излизах да играя навън, а дядо ми пристигаше и ме търсеше да ме изпитва. После ме намираха и разбираха защо се крия. Накрая дядо се справи с моята хитрост.

Баща ми беше любознателен човек. Научава се и започва да посещава всяка неделя от 10 часа Изгрева и да слуша беседите на Учителя Петър Дънов. Това отначало го прави скришом. Но у дома на всички ни направи впечатление, че татко се връщаше по обед, целият бе усмихнат, окрилен и вдъхновен. Майка ми се учудваше. После баща ми веднъж, два пъти ме поведе за ръка и ме заведе горе на Изгрева на разходка. Беше неделя сутрин. Така аз влезнах с баща ми в салона. Но като всяко дете аз се отделих от баща ми, отправих се към Учителя, качих се по стъпалцата на подиума, на който стоеше катедра. До катедрата на стол седеше Учителят. Застанах при катедрата, където Той държеше беседата. Той ме погледна и се усмихна.

След беседа се върнахме в града. Там живеехме в един апартамент взет под наем. Тогава баща ми разказа всичко на майка ми Ирина. Откри и каза къде и кого е посещавал всяка неделя. На следващата неделя отидохме всички на Изгрева. Така майка ми за пръв път видя и чу Учителя. Това е било около 1933-34 г.

Баща ми пушеше от време на време. Беше престанал да яде месо и да пуши още при първите си посещения на Изгрева. Тогава всички бяхме изненадани от неговото поведение. По-късно разбрахме всичко. При една среща с Учителя Той посочва на баща ми една дървена къща построена на Изгрева като каза: "Рекох, да вземете руската къщичка". Била е построена от руснак. Той я закупи и ние се преселихме на Изгрева. Тогава майка ни се обърна към двете си дъщери: "Деца, ние с баща ви няма да ядем вече месо! Но ако искате то на вас ще готвя отделно". Ние двете изведнъж в един глас изговорихме: "Каквото вие ядете, това и ние ще ядем!" Ние напуснахме всички удобства, които имахме в града и се преселихме тук. Но тук условията бяха сурови. В сравнение с другите къщи нашата къща беше най-солидна и най-хубава. Имаше веранда, две стаи и кухня. В нея живееше цялото ни семейство.

На Изгрева отначало нямаше вода. Аз обичах да ходя със стомна до чешмата на Диана бад или до разсадника. Когато вървях със стомните в ръце аз си тананиках песнички, които сама съчинявах. Съчинявах също и малки стихчета, които декламирах на глас, когато вървях сама през гората. Учителят обичаше да си отваря вратата на приемната и да ме наблюдава как вървя със стомничките и си пея. Беше казал веднъж: "Имаме тука едно овчарче, което ходи за вода със стомнички и си съчинява песнички. То е голямо овчарче". Каква символика имаше в тези думи на Учителя за мен, не можах да разбера и досега.

Когато поотраснах по-късно, получих благословение от Учителя, когато постави ръката си на моята глада и каза: "Рекох, ти много си пораснала!" По едно време сестра Невена Капитанова организира девически камерен състав от децата на Братството. Бяхме все момичета от около 12-14 години и всички свирехме на цигулки. Дори през лятото на 1939 г. изнесохме концерт пред Учителя на 7-те рилски езера. Има направени снимки от това време. В този състав участваха: Невена Капитанова с китара, Доротея, Мария Антова, Анчето Тодорова, Недялка Илиева, Николина Шарова и Ружа Кисьова. Също имах щастието Учителят да ме слуша лично как изпълнявам соло на цигулка Негови песни със съпровод на Братския оркестър. Това не се забравя.

Учителят каза за сестра ми Данчето, че е взела малко от слабите качества на баща ми и че върви по неговия род. За мен каза, че вървя по рода на майка си. Препоръча на майка ми да ме учи за цигуларка. По-късно майка ми отиде при Учителя да го пита за моето бъдеще, когато аз завърших гимназия и трябваше да се определя какво да следвам - чужди езици. Учителят каза: 'Тя ще свири цял живот. Ще следва консерватория и ще завърши при професор Леон Суржон по цигулка". Така и стана. Записах се да следвам и завърших при същия професор в класа по цигулка, който Учителят предрече.

Винаги исках да отида и да работя в чужбина. Отначало мислех, че това ще бъде Франция и започнах да уча френски. Учителят си беше заминал и нямаше кой да ме посъветва. Тогава веднъж се срещнах с една жена, която беше черковница, но се славеше, че е била добра ясновидка. Тя ми пророкува, че ще отида да работя в Германия. А на мен хич не ми се вярваше. Но накрая това се сбъдна. Работих в Германия 11 години и свирих цигулка в симфоничен оркестър. Винаги, пред всяка репетиция аз изсвирвах у дома на цигулка девет песни от Учителя. И когато отивах на репетиция пръстите бяха послушни, на онова вдъхновение, което идваше от музиката на онзи автор, чийто ноти трябваше да изсвирим. Всички се учудваха, че аз на прима-виста свирих безпрепятствено трудните пасажи. Този пример го давам, за да се види един от методите на Учителя. Никой там не разбра от къде идва моето вдъхновение и готовност за всякакво изпълнение.