147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

[valiamaria]

147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

Мен лично ме поканиха в Търново през 1920 г. в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен. Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено. А тук, при спиритизма стъпваш в празно и в тъмнина. Божественият Дух говори непрекъснато и ако ти е подготвен ума и отворено сърцето за Словото на Учителя, то можеш да слушаш Божия Дух в себе си. По сигурен път от този - няма.