valiamaria Публикувано 20 Март, 2011 Сподели Публикувано 20 Март, 2011 ИЗГРЕВЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО СЛЪНЦЕ Велика идея е скрита в Слънцето. Хората, които не обичат Слънцето, не обичат и Бога. Слънцето не иска да му се кланяш, нито да му служиш. То само дава и казва: “Вземи от мене колкото искаш.” Как ще се отплатите на Великото? Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава. 15, с. 20 Казано е в Битието: “Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея.” Следователно, преди създаването на небето и земята, всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети именно затова, да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния. 3, с. 92 С изгряването на слънцето и силата на човек се увеличава. Затова именно е казано в Писанието: “На онези, които чакат Господа, силата им ще се удвои.” Това значи – Любовта, Мъдростта и Истината ще дойдат за онези, които чакат Господа. 4, с. 248 Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче ако слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? – Слънцето няма да му съдейства. 5, с. 336 Като се говори за доброто, явява се въпросът за светлината. В такъв случай питам: Какъв е смисълът на светлината, както и на самото слънце? Ако се греете на светлината, без да я възприемате в себе си, тя нищо няма да ви ползва. Обаче ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате да Го намерите, да Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас. Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали. Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате повече от Божията Любов и от Божествения живот, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие. Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представя за вас чисто механически процес, който в нищо няма да ви ползва. Вие ще се намирате в положението на работник в някое подземие или в положението на човек, който минава през дълга полярна нощ. Този човек има очи, но те не го ползват. Ако човек има уши, които не го ползват, защо му са те? Ако човек има ръце, които не го ползват, защо му са те? Очите на човека са определени за възприемане на светлината; ушите – за възприемане на звуковете; ръцете – за работа. Обаче не е достатъчно само да вижда човек нещата, но той трябва още и да ги разбира. По същия начин той трябва не само да възприема светлината, но още и да я разбира. Зад светлината е скрит Бог. Без светлина ние не можем да видим Бога. Да виждаме нещата, това значи да ги разбираме, да ги познаваме. Думата “виделина” означава знание. Думата “светлина” означава проявения Бог. Значи само проявеният Бог е светлина. На санскритски език “сат” означава Божественото, разумното, което се е проявило в света. Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може да направи, в което може да се прояви. Ние взимаме думата “Бог” в съвсем друг смисъл, а не както обикновено се разбира. Бог е същината на нещата. 5, с. 5 Като наблюдавате изгрева на слънцето, вие видяхте, че имаше червен цвят. – Защо? – Защото започва с любовта. После слънцето стана светло. – Защо? – Защото свършва с истината. С тези два цвята слънцето казва: “Започни с любовта и свърши с истината.” Като видите, че слънцето е червено, кажете си: “Желая сърцето ми да бъде пълно с любов.” Като го видите светло, кажете си: “Желая ума ми да бъде пълен с истина.” Желаете ли тия две неща за себе си, вие ще имате Божието благословение. Всеки ден при изгрева на слънцето пожелавайте да имате любов в сърцето си и истина в ума си. Да посрещате всеки ден изгрева на слънцето с тази мисъл, това значи да бъдете през целия ден радостни и весели. Не можете ли да придобиете нищо от слънцето, вие не сте разбрали какво значи изгрев на слънцето. 7, с. 149 Кое е най-важното при изгрева на слънцето? – Самото слънце, т. е. светлината му. Кое е най-важното зад слънцето? – Слънчевата светлина и топлина, които създават светли мисли и благородни чувства у човека. Обаче същата тази топлина и светлина събуждат низки чувства, мисли и желания у вълка. Зад слънчевата светлина и топлина седи една велика, мощна ръка, която хората не виждат. Казвате: “Де е тази ръка?” Тя се вижда толкова, колкото виждате и човека. Това, което виждате отвън и наричате човек, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Това, което умира, не е човекът. В човека умират лошите мисли, чувства и действия. Понякога те умират, а понякога се изкореняват като дърво. 3, с. 60 Често някои от вас казват: “Ние не разбираме какъв смисъл има нашето ранно ставане тук и качването ни по височини. Когато слънцето изгрява, сънят е най-сладък, а ние трябва да ставаме рано, да се качваме нагоре по планината.” Казвам: Когато слънцето изгрява, тогава именно най-мъчно се спи, а не най-сладко, както някои от вас поддържат. Да спи човек след изгрев слънце, то е все едно да го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го бият. Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека. Сънят има смисъл за човека само като почивка. И като почивка той е голямо благословение. Ако във време на сън дойдат работници, които да работят за човека, да изчистят тялото му, да го проветрят, на сутринта той ще се почувства спокоен и отпочинал. Не дойдат ли тия работници да работят вместо човека, сутринта той ще се събуди пак изморен, неотпочинал. 3, с. 191 У всички хора има един мързел, наречен свещен мързел. Много хора, докато минават за светски, те са работливи. Щом станат религиозни, те се отпущат, поддават се на мързела и не работят. Те започват само да съзерцават. Това съзерцание не е нищо друго освен мързел. Като светски хора те знаят, че трябва да копаят, да разорат нивата, да я посеят и след това вече очакват каквото Бог даде. Обаче като духовни те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо. Ако не получат нещо, те се разочароват. Следователно човек не трябва да изпада в крайности. Докато живее на физическия свят, той трябва да работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа. Щом стане духовен, той трябва да работи още повече, и то и в трите свята. 5, с. 333 Казвам: Иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представя правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точка на приложението. Там се прилага правдата. Север е зенитът, дето истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага. Някой казва: “Защо трябва да посрещам слънцето?” – Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва да бъде на крак преди първия лъч на слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т. е. след първия звънец на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да посрещне своя изток. Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на слънцето. Който знае времето, когато слънцето изгрява, както и посоката, от която изгрява, той ще се ползва от него. Не знае ли това нещо и на Хималаите да се качи да посреща слънцето, пак няма да се ползва от енергиите му. Ако човек знае законите на разумната Природа, той ще бъде в положението на ученик, който е научил добре материала на отделенията и минава в прогимназията. Като научи материала на прогимназията, минава в гимназията, а оттам в университета. Който свърши университет, той може да ходи в отделенията, в прогимназиите и в гимназиите да слуша как учителите преподават по новите методи. 5, с. 231 Хората говорят за вас, че сте смахнати. Качили сте се в това мъгливо време на върха и чакате да видите изгрева на слънцето. Видяхте ли слънцето? Не го видяхте. Има едно слънце в човека, което никога не залязва и никога мъгла не го закрива. Изгрее ли веднъж, това слънце вечно грее и никога не залязва. Няма да се обиждате от това, какво хората мислят за вас. Нека се смеят. Щом се смее, човек ще намери правия път. Ако слънцето не изгрява, ако водата не тече, ако въздухът не лъха, ако силата не нуди, новото няма да дойде в света. “Божият Дух носи всичките блага на живота.” 6, с. 152 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване