ПРИРОДАТА – КНИГА НА ЖИВОТА

[valiamaria]

ПРИРОДАТА – КНИГА НА ЖИВОТА

Ще ви дам следните мисли.

Това, което тече, е вода.

Това, което стои, е камък.

Това, което лъха, е въздух.

Това, което нуди, е сила.

6, с. 128

 

Казвам: Вие сте такива царски синове, пратени на земята да учи­те. Благодарете на Бога за всичко, което имате – светлина, въздух, во­да и хляб. Какво ви трябва още? – Да учите! Един ден, като се вър­нете от тази голяма екскурзия на земята, вашият Баща ще ви за­пита: “Какво научихте досега?” Така ще ви питат и ваши познати, ка­то се научат, че сте били на Седемте рилски езера. Ще кажете, че сте ходили на върха Дамга, на Харамията; ще кажете, че сте видели Се­демте езера. Това обаче не е всичко, което сте могли да видите и да научите. Всички върхове, всички тия езера са символи. Важно е как­во прочетохте от книгата на Природата. Колко листа научихте и как­во разбрахте от тях? Какво от това, че сте се качили на един ви­сок връх? Защо се качвате? Да гледате отдалеч кой ще мине или как­во носи – този ли е смисълът на изкачването по високите върхове? Ще кажете, че на връх Харамия се качвали разбойници да причакват бо­гати пътници, които обирали. Дълбок смисъл имат екскурзиите и спе­циално изкачването по високите върхове!

1, с. 132

 

Много от съвременните хора мислят повърхностно, и то главно вър­ху онова, което Първата Причина е създала. Например като по­гледнете наоколо, вие виждате голямо безредие: камъни, скали – всич­ко е в пълен безпорядък. Докато съществува този безпорядък, вие не можете да четете, не можете да разберете какво е писала При­родата. Книгата, която е изнесена пред вас, е разхвърляна: листа, ко­рици, заглавия – всичко е разбъркано. Щом сте дошли на пла­ни­на­та, вие трябва да възстановите първичния ред на нещата, всичко да поставите на своето място и тогава да четете. Голяма красота се крие в тази разхвърляна книга, но човек трябва да разбира тази кра­сота, да я използва.

6, с. 58

 

Вие виждате, че около вас се движат мъгли; тези мъгли се пред­извикват от сили, които вие не знаете. Ще кажете, че вятърът до­карва мъглите. Ами кой предизвиква вятъра? Зад вятъра, зад мъг­лите има други сили, които вие трябва да изучавате. Вятърът и мъг­лата са резултати именно на тия сили. Докато не изучите силите, ко­ито действат в Природата, вие винаги ще се намирате в про­ти­во­ре­чия. Съвременните метеоролози, които изучават само ре­зул­та­ти­те на силите, каквито са мъглите, облаците, ветровете, не са още ис­тински метеоролози.

Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с ра­­зумността на Природата. В това отношение всеки човек, с когото за­вързваме познанство или приятелство, ние трябва да го изучаваме ка­то израз на Природата. Да познаваш човека, това подразбира преди всич­ко да познаваш Природата.

2, с. 9

 

Когато ученият турист минава покрай някоя планинска мес­т­ност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в сво­ето образуване и може да чете по нея като по книга. Геолозите каз­ват: Едни от пластовете на тази планина са начупени, други са на­гънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете “съ­поставяне на линиите”. Кривите линии образуват наклон. Какво по­казва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон по­каз­ва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби цен­търът на тежестта на някое тяло, веднага става известно на­те­жа­ване на едната или на другата страна. Когато отидете в някоя пла­­­нинска местност, вие може да съпоставите линиите й по такъв на­­чин, че да определите на коя страна е натежаването. От мес­т­ност­­­та пък, в която живеят хората, може да се определи и техният ха­­рактер. Характерът на хората ще съответства на кривите, на огъ­ва­­нията и пречупванията, които планините са претърпели. Хората, ко­­ито живеят в долините, коренно се различават по характер от тия, които живеят по планините.

1, с. 101

 

Вчера направихме разходка до Калинините върхове. Някои от при­­ятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене то­­ва желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се кач­­ва човек от един връх на друг. Като стигне до един от върховете, не­­ка разглежда другите от далеч. Така ще има повече време да чете оно­­ва, което Божият Дух е писал по върховете. Някои запитват, защо те­­зи върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия вър­­хове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спрет­­ната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала въл­­­на. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези мес­­та, от които впоследствие се образували Калинините върхове. Две­­­те езера пък, наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които в същ­­ност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат чер­­ни, а на слънце са бели до синкави. Канарите, които обикалят те­­зи езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена кни­­га, по която може да се чете всичко, което Божият Дух е писал. Кой­­то не може да чете тази книга, той погледне наляво-надясно, хвърли един камък към върховете, друг – в езерото, и си отива, намира, че тук всичко е разхвърляно.

И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота.

Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че це­­ните това, което разумната Природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе те ще се откажат от вас.

Следователно искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Пър­вич­­ната Причина е създала.

6, с. 122

 

Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по не­­го. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо не­­бето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие из­питвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от любовта. За да постигнете това, стре­ме­те се да обичате хората, без да очаквате да ви обичат.

9, с. 14

 

Казвате: “Човек трябва да се пази от вятър, от течение, да не се простуди.” Вярно е, че човек трябва да се пази, да не се из­лага на сил­ни, големи ветрове, но има един приятен, тих ветрец, от който не тряб­ва да се крие. Този ветрец предизвиква голяма при­ятност у чо­века. Този ветрец аз наричам дихание на Бога. Съ­щес­твата от не­видимия свят, които ни обичат, изпращат този приятен, тих ветрец да ни полъха. Обаче има силни, големи ветрове, топли те­чения, ко­ито са опасни за човека, понеже извличат влагата от тя­лото му. Та­кива топли течения се явяват някога денем, някога но­щем. Тихите вет­рове са приятни за въздушни бани. Човек може да се излага на тях без никакъв страх. Днес из цяла Европа хората пра­вят такива въз­душни бани, но понеже не знаят по какъв начин и по кое време да ги правят, те нямат добри резултати. Когато човек се домогне до правилния начин, по който могат да се правят въз­душ­ните бани, той ще разбере закона, на който се подчиняват неговите мисли. Съ­щевременно той ще научи закона, според който ще може правилно да разпределя дневната си работа: той ще знае какво трябва да вър­ши сутрин, какво – след обяд и какво – вечер.

3, с. 117

 

Много екскурзианти, като пътуват по планините, страхуват се от дъжд, да не се простудят. Трябва да знаете, че дъждът в пла­нината през месец юли е голямо благословение. Такава дъждовна ба­ня се равнява на сто обикновени бани. Всяка капка дъжд през ме­сец юли е пълна с електричество и магнетизъм.

3, с. 64

 

И тъй, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога. Из­питанията са привилегия за хората. След всяко изпитание човек при­добива нещо хубаво. Едно от изпитанията в планината е дъждът. Ко­гато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята. Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще ста­не. При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво осо­бено бучене от земята. По едно време се чуха силни топовни гър­межи, а небето се разкъсваше от светкавици. Казвам: Няма ни­що страшно, планинските жители ни поздравяват с топовни гър­ме­жи за добре дошли. Освен това те ни дадоха концерт със силни му­зикални тонове, които бяха много едри. Всички прекараха цялата нощ в молитва. На сутринта всичко утихна и те започнаха да се сме­ят, да разказват как се страхували да не се скъсат палатките им. След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, под­мла­дени, като деца.

3, с. 87

 

Казано е: Бог е светлина и дето е светлината, там Бог действа. Кой­то разбира светлината, в нея той ще познае тихия глас на Бога, Кой­то говори ободрително на подвизаващата се душа в живота. За он­зи, който разбира светлината, мъглите в съзнанието му ще се раз­пръснат и слънцето ще изгрее, както това става сега пред нас. Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат. Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате. Вие об­разувате тази мъгла. Вятърът, който днес духа, представя Бо­жи­я­та мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека да раз­пръсне мъглите. Сама по себе си мъглата не е опасна. Опас­ност­та седи в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на дви­жението си. Падне ли мъгла, седни на едно място и размишлявай. Мръд­неш ли от мястото си, ти ще се изгубиш. Мъглата показва, че ня­ма условия за движение. Като наблюдавате, виждате как слън­цето ту се покаже, ту се скрие. Мъглата не може изведнъж да се дигне. Същото нещо става и с вас. Тъкмо хоризонтът ви се из­чис­ти, слънцето се покаже и Господ рече да ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли. Вие изгубвате благоприятния мо­мент и трябва да чакате новите условия.

5, с. 326

 

Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест де­на. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата беше мно­го егоистична. Такава любов уморява хората. От тази любов те умират. Водните капчици закриха слънцето от вашия поглед, ли­ши­ха ви от Божествената светлина. Човек може да се разговаря с водата, защото тя има освен външна, още и вътрешна, съзнателна стра­на.

7, с. 248

 

Сега, както виждате, небето започна да се прояснява. Това по­казва, че мъглите клонят към примирение. И те философстват по­между си; и те като нас се разговарят за велики работи. Когато чо­век започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегля от не­говото съзнание. Този процес става постепенно, последователно, оба­че действието между частите на този процес става моментално.

5, с. 161

 

Въпросът е да изчезнат мъглите от умовете и сърцата на хо­рата. Щом те изчезнат, работите веднага се нареждат. Пред вас мо­ментално се открива чисто, светло небе, планини, дървета, канари. Ре­ални са тия неща? – Реални. Мъглите обаче са нереални. Те се явя­ват и изчезват, без да оставят следи след себе си.

5, с. 162

 

Често мъгли и облаци закриват слънцето, но зад тях то пак све­ти. Причината за мъглата на планината е срещата на две ед­но­род­ни електричества. Когато електричеството в пространството е по­ложително, и земното – също положително, те се взаимно от­блъс­кват, вследствие на което мъглата остава на мястото си. Ако зем­ното електричество стане отрицателно, те се привличат. При то­ва горното електричество привлича мъглата към себе си и прос­т­ранството се очиства.

И тъй, докато хората са недоволни от света, който Бог е създал, и се стремят да създадат нов свят, според техните разбирания, те вся­кога ще образуват мъгла в съзнанието си. Има ли мъгла в съз­на­нието им, и пътят, по който се движат, ще бъде кален. Знайте, че по-добър свят от този, който Бог е създал, не може да съществува. При­емете го такъв, какъвто е създаден, и бъдете доволни от него.

9, с. 160

 

Който е познал Христа, той следва Неговия път. Който е поз­нал Христа, той лесно се ориентира в живота. Пътят му е осветен от Божественото слънце. Който не е познал Христа, пътят му е за­творен. Той не може да се ориентира в живота, намира се в мъгла, в каквато и вие днес се намирате. Като гледа мъглата пред себе си, човек мисли, че цялата земя е непрогледна. Ако мисли така, той се заблуждава. Всъщност мъглата е само пред неговите очи или в не­говото съзнание. Има хора, които всякога живеят в светлина. За тях Божественото слънце никога не залязва. Било е време, когато ця­лата земя е била мъглявина, но днес хората се радват на небето и на земята, на дневни и нощни светила. Мъглата, която виждате днес, показва, че хората ще минат през известни изпитания, които мо­гат да преодолеят с вяра и разумност.

9, с. 354

 

Като говоря за огъня на великата любов, мъглата бърза да ви посети, да ви охлади малко, да не изгорите. Тя се е превърнала в пара, с която ви обгръща. Дребните капчици на мъглата се за­поз­на­ват с вас, поздравяват ви и ви целуват. Желаете ли техните це­лув­ки, или не, това не ги интересува. Това са Божествени целувки, ко­ито слизат от горния свят. Някои се оплакват, че се наквасили от та­зи мъгла. Няма защо да се оплакват. Това са нежни целувки, които кри­ят в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма жи­вот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята лю­бов. Той ви завива в своята мека, магнетична дреха. Ако ви за­пи­тат какво време бихте желали да имате, ще кажете, че искате да бъде топло, слънцето да грее силно, да няма мъгла, дъжд, нито вя­тър. Досега вие сте виждали все външното слънце, но не и вът­реш­ното. Днес външното слънце е вътре във вас, а вътрешното ви слън­це – отвън. Светлината, която проблясва сега в ума ви, топ­ли­на­та, която се разгаря в сърцето ви, и силата, която туря тялото ви в движение, представят вътрешното слънце на човека. При свет­ли­ната на това слънце човек може да се движи и в най-голямата тъм­­нина, без никакви спънки и съпротивления. Благодарете на Бога за благата, които всеки момент ви изпраща. Благодарете за раз­по­ло­жението, което Той има към вас.

Мъглата, влагата, чистият въздух, в които сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден. Те носят велики бла­га за човешката душа. Житното зърно расте при влага, а не при су­ша. Дървото расте при влага, а не при суша. Добродетелите и спо­собностите на човека се развиват при влага, а не при суша. Сле­до­вателно радвайте се и благодарете за този ден, за мъглата и вла­гата, които ви посетиха. За грешника този ден е опасен. Като се на­мери на планината, всред мъгла и дъжд, той бяга долу, в града, да се скрие на завет. За светията обаче мъглата и вятърът са бла­го­словение.

7, с. 222

 

Съвременните хора имат много ограничени схващания даже и за най-обикновени въпроси. Например някои казват: “Защо трябва да ходи човек по планините, да се удря по камъните, да дивее по го­рите? По-добре е да седи вкъщи, на спокойствие.” Какво ще ка­же­те на това? По домовете си хората спокойни ли са? Много хора днес се­дят по домовете си, но не са спокойни: превиват се от рев­ма­тизъм, от ишиас и ред още болести. Тъй щото камъните и в до­мо­вете им ги намират. Камъните представят болестите, не­до­ра­зу­ме­нията, про­ти­воречията между хората. Следователно в планината чо­век има сто пъти по-голяма възможност да намери истината, от­колкото в до­лината. Ако планините нямаха някакво пред­наз­на­че­ние, те не биха съ­ществували. Планините не са създадени за сне­го­ве­те и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях.

Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да по­мра­чи живота си. Как може човек да помрачи живота си? – Чрез от­рицателни мисли и чувства. Днес допусне една отрицателна мисъл в ума си и едно отрицателно чувство в сърцето си, утре допусне още ед­на отрицателна мисъл и едно отрицателно чувство и не забелязва как хоризонтът му постепенно се заоблачава и потъмнява. На какво мя­за такъв човек? Той мяза на пътник, който върви по прашен път, тро­па с краката си, дига прах, шум и нищо повече. Днешната мъгла е дадена за предметно учение. Между горните и долните слоеве на мъг­лата се води усилена война. Те разрешават един индивидуален въп­рос. Долните слоеве искат да се дигнат нагоре, но горните не ги пу­щат. Ако долните успеят да се дигнат нагоре, небето ще се изясни. Въз основа на същия закон и у човека става такава вътрешна борба вслед­ствие на ред противоположни мисли и чувства, които се явяват в ума и сърцето му. В тази борба човек е главният фактор, който при­мирява, убеждава, съветва, докато най-после борбата се свърши. След това човек иска да разбере любовта, мъдростта, истината. Оба­че той трябва да знае, че тези неща не са за него.

5, с. 155

 

Сега ще изтълкувам днешния ден с мъглата около нас. Мъг­ла­та показва сегашния ви живот. Каквито сте вие, такъв е денят. Каз­вате: “Няма ли да се дигне мъглата?” Щом мъглата се дигне, бъ­дещият живот ще дойде. Ако до довечера времето се поправи, зна­чи и вие имате намерение да изправите живота си. Ще направя ма­тематически изчисления колко часа или дни ще трае мъглата. От това ще съдя и за вашия живот. Днешният ден показва не само ва­шия живот, но и този на всички българи, както и на хората в цяла Ев­ропа. Този ден показва как ще свърши съвременната култура, през какви изпитания ще мине. Този ден решава всичко. По него мо­же да се гадае всичко, което предстои да стане. Първо небето се проясни, мъглите се разнесоха, но после пак се замъгли. Бла­го­да­рете, че тази мъгла не е по целия свят, а е само около нас. Обаче ни­що страшно няма в мъглата.

5, с. 145

 

Мъглите, които се движат пред нас, които покриват върховете, пред­ставят кармата на Европа. Докато съзнанието на съвременните хора не се пробуди и в тях не се яви желание да изпълняват волята Божия, кармата им не може да се разреши.

10, с. 7

 

Като сте се качили на върха, вие имате слънце, но и вя­търът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде не­що от себе си. – Защо? – Защото ви обича.

10, с. 6