ДУШАТА НА ЧОВЕКА

[valiamaria]

ДУШАТА НА ЧОВЕКА

В света човек съществува... като душа. 19.6-10

Под думата „душа" разбирам Божественото начало в човека,

висшата му проява на физическия свят. 71-121

Душата представлява най-меката, най-нежната форма в света. 18.5-

20

Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. 25-312

Човек пременява много тела, много органи, но той като душа, която

се развива, като съзнание в Природата не се губи. Това е един факт, който

няма никакво изключение. 119-21

Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава

нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си

тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си

тяло. Човек трябва да има къща не само за гости от физическия свят, но той

се нуждае и от къща за приемане на Господа. 25-310

Не е достатъчно само човек да отрече или да признае

съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея, да разбере

какви задачи са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща

работа. 53-32

В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота.

Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии,

препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава.

95-34

Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и

на волята. 73-90

Каквато е душата ни, такова ще бъде и блаженството ни. 25-312

От душата във вид на силови линии излизат всички органи на

човешкото тяло. 65-190

Онзи човек, който има душа, не се дразни, онзи човек, който има

душа, не се нуждае от любовта на хората, той сам е любов. Помнете, човек,

който търси любовта на света, човек, който търси удоволствията, той е човек

без душа. 9.31-18

Велика е човешката душа! Тя носи в себе си, в своето развитие,

постиженията на цялото човечество. 51-9

Отношението на човека към душата му, както и към душите на

другите хора, са отношения към Бога. 53-33

Според едни душата се намира някъде под лъжичката; според други

тя е средата на слънчевия възел, наречен стомашен мозък. 65-190

Клетките представят тухлите, от които с съградено човешкото тяло,

Душата на човека е вън от тези клетки. Тя е свободна и нищо не е в сила да я

ограничи. 47-202

Човек може съзнателно да излезе от тялото си, да отиде в Духовния

свят и пак да се върне на земята. Понякога това става и несъзнателно.

Душата му се отделя от тялото... Душата, висшето „аз", може временно да

напусне тялото и да се разхожда, дето намира за добре. Духът и душата

живеят самостоятелен живот, независим от този на личността, на низшето

„аз”. 57-37

Всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе

си... Познаването на себе си подразбира познаване на Божественото.

Познаването на Божественото подразбира влизане на Безграничното в

рамките или в границите на граничното. Това не е нищо друго освен

самоопределяне. Всяка гранила създава формите, а всяка форма съдържа в

себе си посока на движение, или път на еволюция, през която егото, АЗ-ът,

или човешката душа трябва да мине, за да се усъвършенства. 71-71

Човешката душа слиза на земята, за да стане силна. 71-72

Скъпоценният камък представя човешката душа, която трябва да

освободите, да я очистите от праха и така да я занесете на небето, дето е

нейното място. Човешката душа е жив камък, тя не служи само за

украшение. Както детето е спокойно, когато се намира в обятията на майка

си, така и човешката душа е спокойна, когато е предадена в ръцете на Бога...

Всички велики подтици на човешката душа, всички благородни и възвишени

мисли и чувства, всичкият стремеж на човека към деятелност се дължи на

Бога. 48-17

Отношенията на човека към душата му, както и към душите на

другите хора са отношения към Бога. 53-33