04_5 ЖЕНИТБАТА

[Albena]

ЖЕНИТБАТА

 

И вие, докато сте били на небето, все сте поглеждали към Земята. Кажат ли ви да слезете долу, веднага се усмихвате. Слизате на Земята, обличате се в плът, т.е. оженвате се за плътта. Това е вашата втора женитба. В нея се крие вашето нещастие. Преди да се свърже с Ева, Адам бил женен за Духа. Щом се ожени втори път – за плътта, тя му донесе страданията и нещастията на Земята. Първоначално, по естество, Адам е бил двуполов. Мъжът и жената са били в него. Когато искал да ражда, той сам се разплодявал. Той не се нуждаел нито от мъж, нито от жена. Един ден намислил да се раздели на два полюса и да се ожени. Така той подписал нов договор и станал еднополов. (69, с. 17)

 

Докато Адам не беше женен, той беше в рая. Но щом се ожени, изпъдиха го от рая навън. Аз засягам въпроса принципно – не съм против женитбата, но казвам: резултатът е такъв. Едно съвпадение е – Адам искаше да се ожени и като се ожени, Господ му каза: “Хайде сега, навънка.” Женени хора в рая не се търпят… Той като се оженил, Господ казал: “В рая има място за един мъж, няма място и за една жена.” Жената – тя още е пълна с тщеславие. Раят е малък за нея. Тя като погледнала на външния свят, дошъл при нея един кавалер – рицар, и заради това, което са направили, Господ трябвало да ги изпъди навън от рая. Аз не засягам сегашния живот, говоря за Ева. Човек е женен, оженен е за тялото. Щом си в тялото, ти вече си в едно противоречие, особено ако отделиш човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце от живота на тялото. (50, с. 227)

 

Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Казват: “Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа.” – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото. Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. И Адам мислел по същия начин. Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно. Казвате: “Мъчно се изпълнява волята Божия, особено ако не сме си поживели.” И Адам, като мислеше по този начин, сгреши и излезе от рая. И религиозните мислят, че като се молят на Бога, работите им трябва да се наредят добре, но остават излъгани. Те казват: “Чудно нещо, светските хора не вярват в Бога, не се молят, а работите им се нареждат добре. Децата им са добри, учат се, слушат родителите си.” Хората се заблуждават и мислят, че щастието е в това, което носят със себе си. Това е отчасти вярно. Твоето щастие е в хляба, който носиш в раницата. Обаче ако не можеш да използваш този хляб, не можеш да го асимилираш, ти си нещастен човек. Силата и щастието на човека не са в знанието, което има той, но в приложението на това знание. (45, с. 70)

 

Онзи, който се оплаква като Адама, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената – другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце. Като я видя Адам, затупка сърцето му, тя му стана сърце; и тогаз му просветна раят и той започна да мисли. Той беше пред прага на събуждане на самосъзнанието. Ще запитате защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след 1000 години, когато ви говоря пак, защото сега няма да можете да го разберете. (76, с. 33)

 

Въпросът за женитбата седи малко по-другояче, отколкото съвременните хора го разбират. Никой няма право да вземе чужда жена. Бог извади Ева от реброто на Адама. А вие искате да се жените за жена, която не е излязла от вас. Всяка жена, която е излязла от един мъж, е за него; а онази, която е от друг, да си отиде при него. Този въпрос трябва да се разбира не физически, а космически, защото отделянето на жената от мъжа е един факт от голямо космическо значение. Сега хората имат криви разбирания за Божиите пътища и не могат да разберат този факт в неговата дълбочина. (6, с. 97)

 

Женитбата на земята е училище, не е щастие. То е знание. Два пъти не се женете, аз съм за еднобрачието. Ако твоя възлюблен замине за другия свят, не търси друг. Но да се обичате – другото е търговия. Никога не се женй втори път. Замине ли си първият, не търси втори, трети, четвърти. Причината сега, че първият, вторият заминал – не търси. Новото учение изключва това.То е за еднобрачието. Адам трябваше ли да търси някоя друга Ева? Първата Ева той я намери в душата си. Душите са двойни, които слизат на земята. Всяка душа има своя другарка. Търсете другарки и тогава душите се обръщат една с друга. Две души с други две души, стават четири; две души се сливат и стават по-голяма душа, и тия две души по две се сливат и стават четири, стават по-голяма душа. Осем ще се слеят ведно с други осем, докато най-после образуват тази, най-голямата душа, която е сбор на милиони души. Не се заблуждавайте да мислите, че като него няма! То е сливане на души в света. (103, с. 18)

 

Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие Свое, даде му възможност да владее земята и да се ползва от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене тя не е нищо друго освен затвор. Всички женени – мъже и жени – са затворени, мъчат се и страдат. Кой се радва тогава? Само Божественото се радва… Молете се да дойдат избраните, да поставят живота на друга основа, дето всичко ще бъде хиляди пъти по-добро от сегашната женитба. Отношенията между мъжете и жените ще бъдат много по-хубави от сегашните. Днес, ако погледнеш една жена, ще те обвинят в нечистота. Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят. Жената и мъжът не са плът, те са нещо високо, недосегаемо. Животът на сегашните хора не може да се нарече истински. Хората се нуждаят от Любов. Между мъже и жени трябва да има абсолютно безкористна Любов. Тогава те няма да говорят за своята любов, но за проявената Божия Любов чрез тях. Всеки трябва да пожелае да постъпва като Бога, да проявява Божията Любов. “Но заради избраните онези дни ще се съкратят.” Когато избраните дойдат на Земята, със своето ново разбиране за живота те ще помогнат на хората да разрешат въпросите си правилно. Тогава хората ще знаят отде са дошли и къде отиват; защо са дошли на Земята; какво е предназначението им, и всеки човек ще изпълни своето задължение като майка или баща, като брат или сестра, като учител, свещеник, съдия и др. Те ще си отговорят сами трябва ли да се женят. Женитбата е временен въпрос, но човек постепенно отива от временното към вечното. Не е важно дали ще се жениш или не; важно е този въпрос да се разреши правилно. (64, с. 189)

 

Сега ще се спра, ще ви приведа един окултен разказ за едно племе, наречено Финуси. Не казвам същинското му окултно име, понеже не е позволено. Туй име е измислено от мене, то е мое, говоря ви истината. И името на героинята не давам, аз я кръщавам Квистиния или Квистина, както искате. В нея се пробудило съзнанието и поискала да постъпи в Бялото Братство, за да може да ускори своето развитие. И тръгнала тя по света да търси начин и методи, чрез които да се домогне до това знание, като минавала през разни братства, с които не била запозната. На едно място трябвало да заложи своя ум, за да й дадат знание – заложила го; на второ място трябвало да заложи сърцето си, за да й дадат любов – заложила го; на трето място, за да добие сила, трябвало да заложи своята воля – заложила я, и на четвърто място заложила душата си. Като заложила душата си, тя разбрала, че изгубила всичко, а не придобила нищо. Сега аз ще направя своето сравнение, ще преведа този далечен разказ. Ако ние заложим своя ум, който Бог ни е дал; ако заложим своето сърце, което Бог ни е дал; своята воля, която Бог ни е дал, и своята душа – ние ще усетим, че всичко сме изгубили – това се нарича грехопадение. Това е онзи велик разказ от Библията за райската градина, това е залагане на всичко, за да придобиеш знание и любов. Но като заложиш всичко, ти ще усетиш, че всичко си изгубил, а нищо не си придобил. Питам тогава: как трябва да се намери тази истина в света? Е, знаете ли кога се е явил бракът? Сега ще зачекна един въпрос – историята на брака. Един от адептите или от учителите на великото Бяло Братство, като паднала тя в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко туй и да й покаже Бог един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси – да отдели половината от своя ум, да й даде половината от своето сърце. Това е онзи разказ за излизането на Ева от Адама. Тя е другата история. А сега вие се жените, но за какво? Женитбата – това е един закон за спасяване на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи. (127, с. 385)