ПРИ ХРАМА

[valiamaria]

ПРИ ХРАМА

Учителят гледаше съсредоточено ученика, който от няколко дни беше изчезнал, без да се обади къде и защо е ходил. Прадядовската немирна кръв го спохождаше често и му изиграваше понякога лоши шеги.

Гледаше го Учителят и нищо не говореше, а после малко тихо му каза:

- Непоправима е погрешката ти!

- Как може това? - извика ученикът огорчен. - Та нима за Бога не е всичко възможно?

Замълча Учителят. И когато по-късно заговори, мнозина чуха горчиви думи:

- Горко вам, които комаря прецеждате, а камилата поглъщате!

Той говореше спокойно и с любов - а и истинни бяха словата Му.

И когато си отиваха, всред тълпата, той им каза:

- Разрушете храма и в три дни ще го направя!

- Четиридесет и шест години е граден - обади се ученикът.

Погледна го Учителят.

- Когато беше за твоята грешка - Бог всичко можеше - а обезсиля ли Той за Храма?

Ученикът със сълзи на очи Му целуна нозете.

- Прости, Учителю !

- Прошка искат престъпниците - а ти само забрави - каза Учителят и го погледна с такава любов, като да бе загубена овца, която е търсил отдавна. И трепнаха всички сърца на околните, защото сетиха сянката на Неземното до себе си.