Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия). I. Генко Орлето

[valiamaria]

Любомир Лулчев IV.

Творчество: С Христа

(трилогия)

I. Генко Орлето

(Любомир Лулчев. Генко Орлето: Повест за деца и възрастни.

Второ илюстровано издание. София, 1938.

Първо издание 1932.)

1. ПОСЛЕСЛОВИЕ

(стр. 171-172 от II изд.)

 

Генко оздравя, за обща почуда. Всички почувствуваха, че стана нещо необикновено - че дойде помощ от «невидимо». Нещо, което се случва в живота на съвременния човек, но което той често, улисан в ежедневието, забравя или не вижда.

 

Генко започна да расте при други условия. Той отиде в столицата, подпомогнат от Иванка. Там той изживя много приключения, които го заставиха да бяга пак в провинцията. Като фабричен работник, той попадна в работническите смутове и го затварят. Това е разправено във втората книга от живота на Генко - «Бунт».

 

В затвора Генко не остава дълго. Започва се процесът на бунтовниците. Генко се държи мъжествено. Макар самият той да е попаднал не по своя воля в техните редове, той изнася истината както я разбира, без да гледа на последствията. Осъждат го, но неговите приятели - той вече има такива - се застъпват и понеже Генко не иска сам да се ползува от услугите им, издействуват обща амнистия. В Генковата душа става дълбок прелом. «Реалността» на живота му се налага. Той се раздвоява вътрешно. Нещастията на хората и видимата несправедливост разклащат вярата му във Вечната справедливост. Започва се една душевна криза, от която го изважда само срещата с Тоя, Който носи Новото в живота - Учителя. И то не само на думи, а и на дело. Обилна светлина е хвърлена в неговия собствен живот и в живота на околните. Той вижда много работи, които по-рано не е прозирал и разбира това, което му се е струвало непонятно. Той се натъква на един нов живот, не само като мироглед, философия и убеждение, а като нещо всекидневно, живяно, въплотено. Той вижда Божественото, въплотено в живи хора, почувствува помощта и Божията ръка все по-близо до себе си, както и в детинството си. Една случка го сближава с царя, а после му дават възможност да говори с него. Големите събития, които настъпват - опити за атентат, хвърляне на църквата във въздуха - всичко това Генко следи отблизо, цял настръхнал. Той търси път за новото, за доброто, което е необходимо за доброто на народа.

 

И най-после, по върховете на Рила, всред величието на природата, ръководен от Учителя, той прозира все по-ясно своята и тая на България съдба. Той разбира, че от България излиза един величествен пламък, който ще освети целия свят, че новото е в братството, в козмичната обич, вместена в ежедневния живот като реална сила, че светът има нужда вече не от думи, а от дела и образци на Новото и че самият той е призван с великата мисия да бъде апостол на това Ново. И той влиза в света, очакван от жадуващи души, които треперят от желание да намерят Новото, доброто, Божественото и да му служат. Тогава чак душата на Генко, възродена, поема към великия път на Духа, за който всяка душа е жадувала повече или по-малко в своя живот.

 

Това е същината на трета книга от Генковата история - «Благословение».

 

2. ОТ СЪЩИЯТ АВТОР СА И СЛЕДНИТЕ КНИГИ:

(стр. 173-175 от II изд.)

Искриците на просъницата - разкази

Хумористични разкази

Възкресение - един разказ от Живота на Христа, едно истинско събитие, макар и неотбелязано в официалните Евангелия.

При спорната гора - разказ, в който се рисуват събития по спора за една гора и какво може да направи един разумен човек, всред настръхнали и готови да се избият две съседни села. Десетки хиляди екземпляри от тая книга са четени навсякъде из България и еднакво хубави са отзивите за нея от най-различните слоеве на обществото.

Край огнището - това е разказ, който не може да се чете спокойно. В основата е едно истинско събитие. Майката, кротка и свита жена, става лъвица пред очите на читателя и получава неочаквано своята награда.

Тази книга без сълзи не е дочитана.

Кръстопът

Думите на видния странник Буди-Са

Хигиена, здрав и млад - това са три книги от един велик свят, който открива новото на хората.

На планината (приказка). Това е една приказка за възрастни. Един цар, който е отишъл на планината да се весели, се среща неочаквано с един Ученик на живота. И започват едни отношения крайно интересни. Учени и професори се сблъскват с Ученика и остават посрамени от невежеството си.

Драматични приключения, в които се вплитат царят и Ученикът и завършват с една картина, която буди много смях. Изнесени са недъзите на много обществени институти и са разкрити в една лесно достъпна форма много тайни на науката, религията и живота.

Нови хора - В тази книга животът е изнесен без всякаква украса или тенденция. В около 400 страници се развиват картини на два различни свята -бедни и богати, свързани от необходимостта на живота. Политически катастрофи, атентатът в казиното, «държавнически съображения», «политически мотиви» и пр. са изнесени като картина от вътрешна страна. Книгата е още по-ценна, защото предсказа известни събития. И макар че «Новите» хора само говорят за новото, като имат желание да го достигнат някога - и това ново е и положително, и отрицателно, все пак животът им е тъй интересен, че книгата се чете на един дъх.

През вековете - това е едно истинско събитие, изнесено във форма на разказ. Завесата на вековете се вдига пред очите на читателя, за да се проследи животът на две същества през хиляди години. Това е картина, видяна чрез ясновидство, фактите са точно предадени и краят в сегашния живот е предаден тъкмо тъй, както е станал.

Общественият морал и Дънов - е една книга, която хвърля светлина върху един въпрос, който отдавна е назрял и интересува не само нашия народ. Това е въпросът за Учителя - за тоя Дух, който ще поведе света към Новото, към обновлението, което ще приближи небето при земята или ще повдигне земята към небето - за да стане волята Божия. - «Както на небето, така и на земята!» - Макар и да не изчерпва въпроса, тая книга дава доста добра насока на сериозни читатели.

При Адепта - дивни картини от свръхчовешки живот са изнесени с една вярност, която всеки издигнат човек може да провери и разбере.

Зазоряване - това е книга за събудените души. В нея се разкриват вътрешните връзки на душите. Това е книга вън от време и пространство. За всички, които не са будни, тя е абсурдна; за будните души - откровение и път.

Тя е книга за бъдещето - за обикновените хора. И за сегашното - на ония, които наистина тъгуват за новото, за Великото. Книгата не се продава. Но ония, които биха почувствували вътрешно дълбоко желание, нека пишат и си я поискат - ако наистина им е потребна, ще си я получат.

3. КНИГИ, КОИТО ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ

(стр. 175-176 от II изд.)

Това са преди всичко беседите и лекциите на Учителя - те са стотици томове. Ще помена само някои от тях. В тях Учителят в лекодостъпни форми е изразил Божествените истини и е показал път за приложението им в сегашния живот, при тия условия и средства, с които разполага всеки един от нас. И там е ценното и великото в това учение, че то създава не теории и хипотези, а образец на живот, реализиран преди всичко в живота на самия Учител и отчасти - в живота на неговите ученици. Великото и красивото са намерили израз - и пътят към тях е отворен за всеки желающ.

Болните ще намерят нови методи за лекувания чрез светлина, въздух, музика, чисти мисли, благородни чувства, справедливи постъпки, специални движения - Паневритмия.

С Паневритмията са изнесени принципи от козмично значение, човек е поставен на своето място всред Великата природа и му е дадена възможност с разумни движения да възстанови изгубеното здраве и сили за функционира-ние правилно всред околната среда за доброто на себе си и ближните си. Едно истинско разковниче, талисман за подмладявание, общодостъпно за всички, без да са нужни някакви пари или специални условия.

Паневритмията е път, който може да се въздигне както отделният индивид, така и семейството и целият народ. - Свещено откровение за здраве, сила и щастие за тия, които я практикуват.

Ние препоръчваме най-горещо на читателите си да се запознаят с книгите на Учителя и неговата Паневритмия - и тогава по резултатите, които ще се получат, ще разберат промяната, която е станала в тях тихо и незабелязано.

Здравето им ще се подобри, животът - осмисли и противоречията на живота ще изчезнат.

За повече сведения пишете на адреса, показан на корицата.

 

4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

(Йордан Андреев. «Генко Орлето» от Любомир Лулчев.//

В. Братство, бр. 10 (291), 5.М. 1942 г., стр. 4)

Повестта «Генко Орлето» е история - път на една душа. На пръв поглед изглежда захвърлена там някъде, в едно диво балканско село, без грижи на майка и баща. Но после ни става ясно, че тези условия са най-благоприятни за тая душа с оглед на пътя, който има да измине. Скромните и естествени природни условия култивират сила и борчески дух в детето, който то ще употреби за преодоляване на предстоящите му препятствия.

Авторът изглежда много е плакал над чадото си Генко, като майка над съдбата на многострадалното си дете. Той с голяма мъка му проправя път всред бездушното и егоистично общество. Не може човек със сърце да остане равнодушен, когато чете тая история, пропита с много трагизъм, много сцени със силно напрежение, отлично издържани художествени моменти. Действието се развива тъй естествено и непринудено, че читателят остава с убеждението, че не чете, а гледа развитието на действието. Всичко това действува затрогващо на читателя - сълзите се затъркалват по опънатите черти на лицето му, той с всичкото си внимание следи какво ще стане с детето и всеки момент е готов да му помогне, като му подскаже как да постъпи, за да избегне дебнещата го опасност. Няма майка, която, като е чела повестта, да не е плакала и да не се е радвала на Генковите скърби и радости и да не е чувствувала героя като свое дете. Няма сестра или брат, да не чувствуват Генко Орлето като свое братче и да не са готови да му се притекат на помощ. Нема юноша, който, като прочете повестта, да не пожелае да бъде герой като Генко, и да не се слива с преживяванията на Генко, и да не почва да му подражава. И най-после, няма душа, потисната от условията на живота, която, като чете Генка, да не получи импулс да се освободи и да реализира съкровеното възходящо желание на своята душа. Така Генко от всички добре приет, всеки намира нещо свое в него, той говори на всички на техните езици, затова от всички е разбран. Само така може да се обясни защо повестта в няколко години се издава вече трети път.

Генко Орлето е носител на великата идея - над всяка душа, в която има стремеж към знание, към красота, към съвършенство, бди будното око на Бога.

Генко Орлето е изразител на един основен принцип - жертвата като условие за развитие и еволюция.

Тази идея и този принцип са като ос, около която се развива действието, за която всичко в повестта говори.

Генко намира малкото орле на земята паднало и решава на всяка цена да го сложи в гнездото му. Пропастите, които се откриват под орловите гнезда, не са пречка за него. Той веднага слага решението си в действие.

Зад тази така обикновена постъпка, родила се в душата на това просто селянче, се крие едно голямо съдържание. Защото правени са много опити и наблюдения от специалисти над проявите на децата и юношите към животните. Без да могат задоволително да обяснят, констатират факта, че по-голямата част от децата може би са несъзнателно жестоки спрямо животните, прави им удоволствие да ги измъчват, като си играят с котенцата и кученцата, събират гнездата на птичките, убиват ги или си играят, когато ги хванат живи. Генко обаче не взе орлето да го убие или да си играе, а реши да го сложи в гнездото на родителите му, без да е чел някаква етика или да беше слушал някакъв морал. В Генко моралът и етиката и дългът бяха живот; той и те бяха едно. Тази постъпка на Генко определя посоката на целия му живот. Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи. В съзнанието на Генковия характер авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния..

 

Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи.

Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда.

Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога? И какво получи срещу това? Бе бит, заплюван, оклеветяван, наложен му бе трънен венец, с тежък кръст го пратиха на Голгота, и там наравно с разбойниците го разпнаха.

Христос бе голям извор. Генко Орлето - чешмичка от този извор. Който не е стигнал до големия извор, ще пие от малките чешмички, докато стигне до извора и пие направо от него.

Генко носеше в себе си принципа на Христа, който принцип отначало се проявява в него подсъзнателно, заедно с неговото физическо и духовно развитие и следователно идване в най-различни отношения с живота, той биваше все повече и повече осъзнаван, докато кака Иванка му прати Новия Завет, който отначало не разбираше. Защото в него Христос беше живот, а не евангелие - история за Христа. В религиите Христос е даден отвън, като писано евангелие, богослужение, ритуал, а в Генко - като живот.

Много симпатичен е образът на кака Иванка. Тя прекрачва границите на обикновеното сестринство и се явява предтеча на новата сестра в света - която за всеко онеправдано дете е сестра. Ако всяка сестра стане сестра като кака Иванка, светът би придобил по-весела и по-красива физиономия; много сълзи биха били обърсани и много сираци не биха се чувствували такива.

За моралната, естетичната и художествената цена на повестта красноречиво говорят вече трите издания, които претърпя за няколко години. «Генко Орлето» се преиздава от затрогнати четци.

Разбира се, несравнено по-ясна картина добиваме за живота на Генко, за новото, на което е носител той, когато прочетем втория и третия том - «Бунт» и «Благословение».

Йордан Андреев