18. В светлината на Учителя

[valiamaria]

18. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

(Сп. ««Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн. 4, стр. 117)

 

Любомили

 

Големината на видимия хоризонт зависи от височината, на която сме се качили.

 

Мнозина днес стоят в долините и отричат най-разпалено това, което виждат тия, които са по върховете.

 

Какъв банкер може да бъде тоя, който не разпознава монетите и предпочита фалшивите пред истинските? А такива днес се срещат на всяка крачка. Най-често сега хората обосновават живота и делата си на такива именно недействителни или скоропреходни ценности.

 

Всички бихме счели за безумен актьора, който би забравил собствената си жена и би тръгнал с една партньорка от пиесата, която играе на сцената, само за това, че там ролята е била такава! А сега колцина правим същото забравили Божественото, ние тръгваме подир временни цели в живота си и после се оплакваме от несполуките си, на които предварително сме се обрекли, щом сме предпочели сенките пред същността.

 

Свещена храна е тая, която си изял вече - тя може да ти даде силата си. Свещена Истина е тази, която си разбрал и приложил в живота си. Свещен Път е тоя, по който вървиш. Други пътища може да има много, но в момента те нямат значение за тебе.

 

Обикновено казват, че този или онзи ще решат хода на събитията, като че ли нищо свръхчовешко не взима участие в нареждане на тия събития. Теоретически мнозина признават Бога; практически грамадното мнозинство Го изключва от разсъжденията си и обясненията на всекидневния живот.

 

И може би затова ние сме свидетели на интересни исторически парадокси: най-големите пацифисти отварят войни, а най-големите военолюбци са принудени да сключват мир! Не е ли това един апел на действителността към нашето съзнание - в това противоречие да видим нещо надчовешко, което фактически дирижира общия живот?